7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 430
[населено място] , 11.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение,в открито съдебно заседание на двадесет и пети май, през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3469 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1595/24.07.2014 год. по гр.д.№ 20/2014 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1326/20.07.2013 год. по т.д.№ 301/2011 год. на Софийски градски съд , ТО, VІ – 9 състав, в частта в която със същото са отхвърлени предявените от касатора против [фирма],в евентуално обективно съединение искове,съответно : с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.20 ал.7 от Наредба № 6 / 2004 год. за сумата от 57 671 лева – претендирана цена /стойност/ на изградено съоръжение – бетонов комплексен трансформаторен пост с кабели средно и ниско напрежение, за външно захранване на жилищна сграда в УПИ VІ – 1517 в кв.37,ул. „И. С.„, кв. „ М. ливади – Запад „ , [населено място] , район В. , ведно с кумулативно съединен със същия иск по чл.86 ал.1 ЗЗД, за обезщетение за забава в издължаване на главницата,за периода 16.07.2010 год. до предявяването на иска – 01.02.2011 год., в размер на 420 лв., както и в евентуалност кумулативно съединените искове с правно основание чл.59 ЗЗД, за сумата от 28 000 лева – обезщетение за ползване частта на [фирма] от съоръжението,предмет на предходния иск,за периода 23.05.2007 год. до датата на завеждане на иска – 01.02.2011 год. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД , обезщетение за забава в издължаване на сумата от 28 000 лева , за периода от 16.07.2010 год. до предявяването на иска,в размер на 279,96 лева.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.117 ал.1 т.2 ЗЕ вр. с чл.20 ал.5 и чл.30 ал.4 от НПППЕЕПРЕМ,вкл. противоречие със задължителна за въззивния съд съдебна практика – реш.№ 195 / 27.12.2013 год. по т.д.№ 38 / 2013 год. на І т.о. ВКС, досежно извода за липса на сключен между страните договор за изкупуване на процесното съоръжение , както и като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – несъобразяване с релевантни за изхода на спора доказателства по делото – искане за сключване на договор за придобиване на съоръжението, вх.№ ВП – 6684 / 10.07.2006 год. при ответното дружество и становище изх.№ [ЕГН] на ответното дружество,съдържащо,според касатора, признание за дължимостта на главницата по първия иск.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба,със съображения по същество относно правилността на въззивното решение .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Предявявайки исковете ищецът [фирма] твърди,че съвместно с дружествата [фирма] / конституирано като съищец, но необжалващо въззивното решение / и [фирма], което не е страна в производството,са застроили процесното съоръжение – бетонов комплексен трансформаторен пост в УПИ VІІ – 923,1514,кв.37,м.М. ливади – запад , район В., София , с характеристика съответно : БКТП 2 х 800 кVа / 20 кV / 0,4 кVа , с диспечерски № 42-776, с монтирани два трансформатора по 800 кVа с фабрични номера № 13746 / 2007 год. и трансформатор 600 кVа с фабричен № 137475 / 2007 год. , с кабелни линии СРН 20 кV от ТП „ И. С. „ 60 / с диспечерски № 42 -373 / 9до нов БКТП и кабелни линии НН 0,4 кV от нов БКТП до ШКД – 6 І с дължина 60 метра , от нов БКТП до ШКД – 6І с дължина 60 метра, от нов БКТП до ШКД 6- ІІ с дължина 60 м. , от ШКД 6 – І до Г. секция І / УПИ VІ – 1517 / кв.37 / с дължина 20 метра , от ШКД – 6 – І до Г. секция ІІ / УПИ VІ /,от нов ШКД 6 І до нов ШКД 6 ІІ с дължина 20 м. ,от ШКД 6 ІІ до Г. секция І с дължина 20 метра , от ШКД 6 до Г. секция ІІ с дължина 20 метра и 4 бр. главни електромерни табла , за външно захранване на жилищна сграда в УПИ VІ – 1517, кв.37 , ул. „И. С. „ , м. „М. ливади – Запад”, Район „ В. „ , [населено място]. Изграждането се твърди в съответствие с разрешение за строеж № 16 / 13.02.2008 год., като ответното дружество е възложител на съоръжението,ползвайки го от 23.05.2007 год. / разрешение за ползване № ДК – 07 – 239 на ДНСК / и до момента , без да е заплатило стойността му, на обща стойност 180 198,78 лева и отказвайки да сключи договор за изкупуването му.Участието на касатора е преценено като 12,77 % от стойността на съоръжението и оценено на 57 671 лева.
Ответникът оспорва правото на собственост на ищеца върху процесното съоръжение и кабелни линии,позовавайки се на нефигурирането му като възложител в разрешението за ползване на съоръжението.Твърди, че право на собственост върху съоръжението му е надлежно прехвърлено от [фирма] – бетонов комплексен трансформаторен пост със съответни идеални части от правото на строеж върху УПИ VІІ – 923,1514,но с ищцовото дружество липсва сключен договор за прехвърляне принадлежащи на [фирма] права на собственост върху същото, респ. и сключен договор за присъединяване на обект на потребител към енергийната мрежа, по реда на чл.117 ал.1 т.2 ЗЕ, какъвто отново се сочи сключен единствено с [фирма],за присъединяване на жилищна сграда в УПИ VІІ – 923,1514,чрез изграждане на единичен трафопост и кабелни линии, съгласно предписание № ПИ 1589/27.04.2004 год..Страната твърди, че посоченото от ищеца разрешение за ползване касае само това присъединяване.Няма спор, че договор за присъединяване на жилищна сграда в УПИ VІ – 1517, от кв.37 , същата местност и район, по реда на чл. 117 ал.2 ЗЕ – № ДПЕРМ 341 / 28.02.2005 год. е сключен между [фирма] , с настоящо наименование [фирма] и А. М., съгласно предписание № НИ – 3475 / 02.11.2004 год., като с последващо споразумение правата и задълженията на последния са поети от [фирма] и [фирма] . Ако разрешението за ползване се счете относимо към изградените от ищцовото дружество съоръжения, обстоятелство което ответникът оспорва,се противопоставя довода , че на основание чл.19 от Наредба № 6 / 09.06.2004 год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи / НПППЕЕПРЕМ / договорът за присъединяване следва да се счита прекратен,с представянето на документ за въвеждане в експлоатация на съоръженията. Следователно последният не би могъл да бъде основание за заплащане на стойността им, а последващ договор за изкупуване на съоръженията не е сключван. Във връзка с процедурата по изкупуване се сочи неизпълнение на ищеца и досежно задълженията му за представяне на документите по чл. 16 и чл. 24 от Наредбата, поради което се касае за неизяснени технически показатели на подлежащите на изкупуване съоръжения. Оспорен е и размера на исковете.
Видно от нот. акт № 157 , том.2, рег.№ 4371 , нот.дело № 310 / 2005 год.,а и изрично упоменато в споразумение от 23.09.2010 год. ,сключено между [фирма] и ищцовото дружество, последното е притежател на вещното право на строеж на всички обекти / включително и за евентуален трафопост, ако би бил изградим / върху парцел VІ – 1517, изключая тези,за които учредителите му в полза на [фирма] са запазили правото си на строеж.Цитираното от ищеца разрешение за строеж № ЕЛ – 16 / 13.02.2008 год. не включва ищцовото дружество като възложител и по начало не касае процесния УПИ VІ – 1517 кв.37.Назначената по делото техническа експертиза не е имала за задача да установи разположението на изграждания БКТП , респ. прилежащите му съоръжения спрямо УПИ – 1517 от кв.37, единствено върху който ищцовото дружество притежава съответно вещно право на строеж,за да би възникнала необходимост от прехвърлянето му чрез съответен договор в нотариална форма,респ. в коя част изгражданите съоръжения са по същество движимости /премествяеми съоръжения/, в която хипотеза правоотношението между страните в настоящото производство би се уреждало при условията на договор за изработка, а не по покупко-продажба.Видно от удостоверение изх.№ 70-00-4595 / 15.10.2006 год. на С. община / лист пор.№ 13 на първоинстанционното дело / ищцовото дружество е между инвеститорите на обект – външно ел.захранване – нов БКТП, кабели средно и ниско напрежение , находящ се както в УПИ – VІІ – 923,1514 , така и в УПИ VІ – 1517 от кв.37 / вещни права на строеж върху който притежава [фирма].
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че независимо от безспорно установеното застрояване на процесното съоръжение от три търговски дружества, между които и [фирма], съгласно предвидената в чл.20 ал.5 НПППЕЕПРЕМ възможност , както и безспорното установяване,че между страните по спора е сключен договор за присъединяване по реда на чл.117 ал.1 т.2 от ЗЕ вр. с чл. 20 ал.5 от НПППЕЕПРЕМ,последният не съставлява годно основание за претенцията,а релевантното облигационно основание за претендиране стойността на изградените съоръжения – сключен договор за изкупуване на енергийни съоръжения,със съответни клаузи за продажната цена и срокове за изкупуване, съобразно чл.20 ал.7 от НПППЕЕПРЕМ,между страните не е сключван. Като предмет на такъв договор въззивният съд визира прехвърляне право на собственост върху процесните, изградени и с участие на ищеца съоръжения,т.е. претендиране на сумата по възможно договорно основание – покупко-продажба , не и договор за изработка, собствеността в който случай преминава с изработването и предаването на вещта на възложителя.Въззивният съд изрично се е позовал на решение № 7 / 04.02.2014 год. по т.д.№ 59 / 2013 год. на ІІ т.о. на ВКС .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси: 1/Изпратеният от името на енергийното предприятие,но неподписан от представляващ същото,в качеството на купувач,за подпис от продавача,проекто-договор за изкупуване на енергийни съоръжения,представлява ли отправено до продавача /ищеца/ предложение за сключването му,обвързващо купувача /ответника/ ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,поради противоречие на въззивното решение с решение № 195 / 27.12.2013 год. по т.д.№ 38 / 2013 год. на І т.о. на ВКС ; 2 / Искането за сключване на договор за изкупуване на енергиен обект, има ли значението на покана за заплащане на цената на построените съоръжения,с оглед обстоятелството, че задължението за изкупуване е възникнало по силата на закона? ; 3 / От кой момент възниква изискуемост на задължението на възложителя / [фирма] /, да заплати стойността на изградените съоръжения, съгласно чл.20 ал.7 от НПППЕЕПРЕМ и пар. 4 ПЗР на ЗЕ? ; 4/ Достатъчни ли са инструкциите,издадени от ДКЕВР , с които се дава срок на дружествата за изкупуване на трафопостове и обвързват ли тези срокове електроразпределителното дружество или е необходима изрична покана ?; 5 / Е. дружество дължи ли обезщетение за използване на съоръженията,докато не ги е изплатило? ;6 / Приложеното по делото становище изх.№ [ЕГН] на ответното дружество представлява ли извънсъдебно признание и обуславя ли ликвидността и изискуемостта на задължението за заплащане стойността на изграденото енергийно съоръжение, респ. длъжен ли е съдът да го зачете като такова ?; 7/ Представеното по делото уведомително писмо до представляващия ответното дружество изпълнителен директор,представлява ли покана и необходима ли е специална такава за изпълнение на възникналото му по силата на закона задължение, за да би бил същият в забава ? – въпросите от 2 до 7 вкл. обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Без да е посочено като относимо в обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, се цитира реш. № 685/04.07.2011 год. по т.д.№ 760/2010 год. на СГС,VІ – 13 състав,с което въззивното решение противоречи,според касатора.
Първият от поставените въпроси не покрива изискването за правен въпрос ,съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай няма представено доказателство за отправен от ответното дружество до ищеца проекто-договор за изкупуване на енергийните съоръжения,изградени от последния при условията на чл. 20 ал.5 от НПППЕЕПРЕМ,съдържащ съществените елементи на договор за покупко-продажба на същите , съответно цена и срокове за изкупуване . Поради това и въззивният съд не е имал повод да разсъждава за правните последици от подписването на такъв проекто – договор от продавача и връщането му на оферента – купувач по сделката.Затова и цитираното от страната решение на І т.о. на ВКС е неотносимо към процесния спор и неговото разрешение.
Въпроси втори,четвърти и седми са по същество относими към акцесорната претенция за обезщетение за забава в изплащане стойността на изградените от ищеца енергийни съоръжения, която в настоящият случай е отхвърлена като последица от неуважаване на главната такава,с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД ,а не предвид формиран от въззивния съд извод, че макар да е дължимо плащането,като необвързано с конкретен срок,ответното дружество не следва да се счита поставено в забава и да отговаря за обезщетяването на ищеца за вредите от същата.Предвид това,въпросите не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,а и необоснован се явява допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК единствено с позоваване на хипотезата, не в съответствие със задължителните указания по т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Пети и шести въпроси са фактологични, свързани с преценка на доказателствената стойност на конкретно, представено по делото писмено доказателство, за нуждите на правния спор и не предпоставят еднозначен отговор на правен въпрос,общоважим и приложим в конкретна хипотеза на облигационно правоотношение с идентичен произход. Като относими към правилността на действията на въззивния съд при преценка на доказателствата,тези въпроси мотивират основания за неправилност, по смисъла на чл.281 т.3 ГПК,но не и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.И тук важи гореказаното – за необоснованост на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,което предполага посочването на неясна, непълна или противоречива правна норма,по чието тълкуване е формирана противоречива съдебна практика или пък непротиворечива такава, но подлежаща на преодоляване, в който случай страната следва да мотивира нуждата от това преодоляване – изменение на законодателството или развитие на обществените отношения, с цел точно прилагане на закона и за развитието на правото.
Третият от формулираните въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Въззивният съд е счел, че задължението за плащане стойността на изградените от ищеца съоръжения по реда на чл. 20 ал.5 от НПППЕЕПРЕМ настъпва със сключването на изричен договор за изкупуване на тези съоръжения,респ. съдържащ клауза за прехвърляне право на собственост върху същите, като не е диференцирана тази нужда съобразно вида на съоръжението, доколкото в случая се касае не само за изграждане на БКТП,но и прокарване на кабели със съответни дестинации и дължини, за които / БКТП и кабели / е неустановимо касаят ли всички те и по какъв начин УПИ VІ – 1517 от кв. 37 на м. „ М. ливади – запад „,район В.,единствено по отношение на който недвижим имот ищцовото дружество е носител на вещни права на строеж, които би могло надлежно да прехвърли, но само по отношение недвижимости.В тази връзка,поставеният въпрос се явява обоснован с допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, с цитираното решение казуална съдебна практика – № 685/04.07.2011 год. по т.д.№ 760 / 2010 год. на СГС,VІ – 13 състав.В., междувременно е постановена и задължителна съдебна практика, с която въззивното решение не е съобразено досежно възможни части от изработеното от ищеца, за които не би било възможно учредяване вещни права в полза на ответното дружество,а възмездяване на изработеното подлежи на уреждане по правилата на договора за изработка, вкл.със служебно определяне на средната пазарна стойност на изработеното – реш. № 247 / 27.02.2015 год. по т.д.№ 2952/2013 год. на І т.о. на ВКС.
Доколкото релевантният правен въпрос касае единствено иска по чл.79 ал.1 ЗЗД,не и този основан на неоснователното обогатяване, касационното обжалване следва да се допусне само в тази част, ведно с частта по акцесорната претенция за забава в издължаване на сумата от 57 671 лв.,чието отхвърляне е обусловено единствено от отхвърлянето на главната.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1595 / 24.07.2014 год. по гр.д.№ 20/2014 год. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 1326 / 20.07.2013 год. по т.д.№ 301 / 2011 год. на Софийски градски съд,ТО, VІ – 9 състав, в частта в която със същото са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] , в обективно кумулативно съединение , искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.20 ал.7 НПППЕЕПРЕМ , за сумата от 57 671 лева – претендирана цена / стойност / на изградено от ищеца комплексно енергийно съоръжение,за външно захранване на жилищна сграда в УПИ VІ – 1517 в кв.37, ул. „ И. С. „ , кв. „ М. ливади – Запад„,гр.София, район В. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, за обезщетение за забава в издължаване на главницата,за периода 16.07.2010 год. до предявяването на иска – 01.02.2011 год., в размер на 420 лева.
УКАЗВА на [фирма], в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателство за платена по сметка на Върховен касационен съд,първо търговско отделение,държавна такса в размер на 1 178,42 лева.
След представяне на платежен документ или изтичане указания срок,делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване в открито съдебно заседание,или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :