Решение №431 от 19.6.2009 по гр. дело №842/842 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
№ 431
София, 19.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в съдебно заседание на петнадесети юни  две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА  БАЛЕВСКА
          ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА  КАЛИНОВА
                                 ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова 
изслуша докладваното от председателя (съдията)  БАЛЕВСКА
гр. дело №  842 / 2008   година, образувано по описа на I отд.
и за да се произнесе , взе предвид :
 
Производството е по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК / ДВ. бр.59/2007 г./ във вр. с чл.218а б.”а”ГПК / отм./.
Н. Г. Б. и М. Г. Б. и двамата от гр. А. обжалват и искат да се отмени Решение Nо 1835 от 09. 11. 2007 година по гр.възз.д. Nо 1831/2007 година на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение по гр.д. Nо 1237/2006 година на Асеновградския районен съд по чл. 32 ал.2 ЗС. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, отменително основание по см. на чл. 218б б. “в” ГПК/ отм./.
В срока по чл. 218г ГПК/ отм./ не е постъпил писмено възражение от ответниците по касация Н. Д. и Т. Д.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал.1 ГПК/ отм./ съдържа изложение на основанията за касиране на обжалваното решение и е процесуално допустима.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция е оставил в сила решението на районния съд , с което е отхвърлен иска на Н. и М. Б. срещу Н. и Т. Д. за разпределение правото на ползване на общи части –приземен етаж , състоящ се от обособени избени помещения и коридор, след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че липсва съсобственост на приземния етаж, чието ползване да бъде разпределено по реда на чл. 32 ал.2 ЗС.
Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно.
Правилно и законосъобразно въззивният съд е приел, че липсва съсобственост на приземния етаж, а на основание чл. 32 ал.2 ЗС само общите-съсобствени обекти на правото на собственост може да бъде разпределено правото на ползване между съсобствениците , съобразно правата им. Приземният етаж се намира в двуетажна жилищна сграда в гр. А., изградена от ищците Н и праводателя на ответника Н, въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя от 1961 година. По силата на Договор за доброволна делба от 14.05.1963 година , с нотариална заверка на подписите, между същите страни са разпределени построените жилищни обекти- етажите,. Изградените помещения в приземния етаж , обособени като самостоятелно помещения , имат характера на принадлежност към общата вещ, поради което и следват собствеността на тази вещ.след като още към 1963 година е извършена валидна делба на главната вещ-жилищния обект , е извършена и делба на помощните помещения – т.е. на тези в приземния етаж. В този смисъл още от 1963 година приземният етаж няма правната характеристика на обща част на етажната собственост нито по предназначение, нито според естеството си. В тази насока са и самите обяснени на страните , че от 1963 година до момента на продажбата на етажа на сем. Н. и М. П. на ответника Н/ НА Nо 83/2005 г./ не е имало претенции и спорове за ползване или за собствеността на помещенията според направеното пълно разделение към жилищните етажи и помещения на етажната собственост,. Тълкувайки волята на страните по договора за доброволна делба не може да бъде направен друг извод, тъй като споразумение в т.III. страните имат за общото ползване на дворното място/ което е държавна собственост/ . Помещенията в сградата-жилищни етажи и тези в приземния етаж , са реално разделение и получени в индивидуална собственост, след като страните са договорили разпределението в т.I и т. II от договора на „ самостоятелен етаж, заедно със съответните стаи от приземения етаж”. Релевираните доводи за неправилно приложение на закона са необосновани, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК /отм./, състав на второ отделение на гражданската колегия
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 1835 от 09. 11. 2007 година по гр.възз.д. Nо 1831/2007 година на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение по гр.д. Nо 1237/2006 година на Асеновградския районен съд по чл. 32 ал.2 ЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top