Р Е Ш Е Н И Е
№ 431
София, 27 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 406 по описа за 2008 година.
Постъпило е искане от осъдения Т. З. Т. за възобновяване на нохд № 507/08 г. на Районен съд-гр. Пловдив. Възразява се, че са налице основанията по чл.422 ал.1 т.5 вр.с чл.348 ал.1 т.т.1 и 3 НПК, като се правят алтернативни искания за преквалификация на деянието, намаляване размера на наложеното наказание или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС осъденият и защитата му поддържат направеното искане.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на направените оплаквания и липсата на основания за възобновяване на наказателното производство.
За да се произнесе ВКС І-во наказателно отделение взе предвид и следното:
Нохд № 507/08 г. по описа на ПРС е приключило по реда на глава 29 НПК, в частност – по чл.384 НПК. ПРС е одобрил споразумение, по силата на което Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.с чл.195 ал.1 т.3, чл.194 ал.1, чл.29 и чл.18 ал.1 НК, като при условията на чл.55 НК му е определено наказание 2 години и 9 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС І-во наказателно отделение намери искането за неоснователно. Съображенията за това са следните:
Не е допусната незаконосъобразност.
При условията на чл.382 ал.7 НПК, ПРС е изпълнил задължението си да провери законосъобразността на постигнатото между страните споразумение. При наличието на данните по делото, съдържащи се в протоколът за оглед на местопроизшествие (л.3 и сл. от досъдебното производство), показанията на свидетелите Б, ПРС не е имал основание да не приеме одобрената от страните правна квалификация на извършеното. Посочените източници на доказателства синхронизирано помежду си сочат, че инкриминираното деяние е извършено чрез разбиването на преграда здраво направена за защита на имот, което и предопределя съставомерността по чл.195 ал.1 т.3 НПК, с оглед на съдебното минало на дееца във вр.с чл.196 ал.1 НК.
Не е налице явна несправедливост на наложеното наказание.
Последното е индивидуализирано при условията на чл.55 НК, при липсата на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност – възможна хипотеза в производство по глава 29 НПК, поради което наказанието е определено под предвидения от закона минимум. По размер определеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348 ал.5 т.1 НПК. Няма как да се игнорира съдебното минало на молителя, вън от това определящо квалификацията по чл.196 ал.1 НК. В голямата си част то се характеризира с посегателства срещу собствеността, ефективно изтърпявани наказания в размери – от четири месеца до 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, очевидно не довели до коректив в поведението на Т. Намаляването на наказанието би осуетило постигането на целите по чл.36 НК.
Водим от горното на основание чл.424 ал.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. З. Т. за възобновяване на нохд № 507/08 г. на Районен съд-гр. Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: