О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
гр. София 30.07.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 27 юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 634 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника О. [населено място] срещу решение № 70/31.03.2010 г. по в. гр. дело № 504/2009 г. на Окръжен съд [населено място], в частта с която е оставено в сила решение от 12.10.2006 г. по гр. дело № 1691/2005 г. на Великотърновския районен съд, в частта, с която е прието за установено по отношение на О. В. Т., че Н. ч. „И.-1*” В. Т. е собственик на пристройка и надстройка, състояща се от партер и пет етажа, построени в УПИ * в кв.* по РП на [населено място]. Жалбоподателят поддържа основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси –1. по приложението на чл.92 ЗС, чл. 97 ЗС и чл.2,ал.2,т.2 ЗОС, за предметния обхват, за доказване на фактическия състав на посочените текстове от ЗС и ЗОС съобразно събраните по делото доказателства, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. по приложното поле на чл. 97,ал.1 ГПК/отм./ относно надлежното упражняване правото на иск и неговия предметен обхват, определяне на заявената претенция, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, 3. по приложението на чл.218з ГПК/отм./ при върнато дело за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения по л.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд, разглеждащ делото при условията на чл.218з ГПК/отм./ обвързан ли е от указанията на ВКС, които се съдържат в отменителното решение, касаещи дадено тълкуване на установени по делото факти и правните им последици, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Срещу решението на Великотърновския окръжен съд от 31.03.2010 г. по в. гр. дело № 504/2009 г.в частта, с която е оставено в сила решението от 12.10.2006 г. по гр.дело № 1691/2005 г. на Великотърновския районен съд в частта, с която е уважен предявения иск срещу [фирма] [населено място] с пр.осн.чл.108 ЗС относно недвижимия имот аптека със застроена площ от 72.59 кв.м., находяща се на първи етаж на пристройката и надстройката към читалищна сграда на Ч.”И.-1*„ гр.В.Т., построена в УПИ * в кв.* по РП на гр.В.Т. е подадена касационна жалба от ответника [фирма] гр.В.Т., чрез адв. П. П.. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1.налице ли е отчуждително действие на улично-регулационния план и прилага ли се разпоредбата на чл.39,ал.3 ЗПИНМ/отм./, когато имотите, предмет на упълномеряване на имот са държавна собственост и губи ли правото на собственост държавата върху имоти при приложение на улично-регулационния план, когато за упълномеряване на имот се придават имоти, които са държавна собственост, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Цитирано е решение № 520/14.06.2000 г. по гр.дело № 1524/99 г. на ВКС IV г.о., 2. налице ли е изтекла придобивна давност, упражнявана срещу държавата до влизане в сила на ЗДС от 1996 г., решен в противоречие с решение по гр. дело № 1306/2004 г. на ВКС IV г.о. и решение от 11.02.2004 г. по гр.дело № 5679/2002 г. на СГС, 3. за правото на собственост на О. В.Т. върху процесните пристройка и надстройка, изведено от разпоредбите на чл.2,ал.2,т.2 /отм./ от ЗОС, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 4. процесуално правен въпрос – обвързан ли е въззивният съд при повторното разглеждане на делото от фактическите констатации и правните изводи на ВКС в отменителното решение по отношение на обстоятелствата, за които е събран необходимия доказателствен материал и не са предмет на задължителните указания по смисъла на чл.294,ал.1 ГПК.
Ответника по жалбата Н. ч. „И.-1*” [населено място]”, чрез адв. Г. М. в срока по чл. 287,ал. 1 ГПК в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационните жалби по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Всяка от касационните жалби е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Предмет на въззивното решение е предявен положителен установителен иск от Н. ч. „И.-1*” гр.В.Т. срещу О. В.Т. за собственост върху недвижимия имот пристройка и надстройка, изградени в УПИ *в кв.* по плана на гр.В. Т. и иск с пр.осн.чл.108 ЗС срещу [фирма] гр.В.Т. относно недвижимия имот аптека със застроена площ от 72.59 кв.м. на първия етаж от пристройката и надстройката към читалищната сграда в посочения УПИ.
Въззивното решение е постановено след повторно разглеждане на делото, след постановена отмяна с решение № 495/21.05.2009 г. по гр.дело № 853/2008 г. на ВКС I г.о. на решение от 29.11.2006 г. по гр.дело № 85/2007 г. на В..
От фактическа страна е прието, че в парцел * в кв.* по плана на гр.В. Т. е изградена читалищна сграда, собственост на Н. ч. „И.-1*” гр. В.Т., че процесните пристройка и надстройка са изградени впоследствие и към 1970 г. са завършени. Съдът е приел, че процесните пристройка и надстройка са актувани като имоти държавна собственост, а след това като общинска собственост. Находящата се в пристройката на първия етаж аптека, състояща се от търговска зала, офис и миялно помещение с площ от 72.59 кв.м. е заменена с имоти, собственост на ответника по иска с пр.осн.чл.108 ЗС [фирма] гр. В.Т..
Прието е, че от заснемане на терена като имот с пл. № 2776 ответника по жалбата НЧ”И.-1*” го държи за себе си. От процесния имот е отреден парцел *, към който са придадени части от отчуждени от трети лица имоти, заснети като пл. № *. Отреждането на парцел е извършено съобразно регулационния план от 1958 г., като с предвижданията на последващите подробни планове теренът е останал със същата площ, парцелна номерация и граници.
Като е обсъдил приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че финансирането на строежа на спорните пристройка и надстройка е извършено от Окръжен народен съвет гр.В. Т..
Прието е, че процесните пристройка и надстройка са проектирани и изпълнени като едно цяло. За да направи извода съдът е взел предвид, че източни гранични стени на избения етаж на пристройката няма, а са използвани западните стени на основната сграда и котелното помещение. Прието е възоснова на изслушаната СТЕ, че до четвъртия етаж пристройката и надстройката не са свързани конструктивно с основната сграда, но част от петия етаж частично ляга върху част от покрива на съществуващата стара сграда и, че пристройката и надстройката имат един общ вход и стълбищна клетка.
По предявения установителен иск съдът е приел, че придаването на терена, в който са изградени процесните пристройка и надстройка към имот пл. № *, за който е отреден парцел* е с последица придобиване право на собственост върху придадената част. В тази насока съдът е взел предвид разпоредбите на чл.39,ал.3 ЗПИНМ, според които собствеността на придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия закон. Съдът е направил извода, че ищецът е придобил право на собственост върху процесната надстройка и пристройка по приращение – чл.92 ЗС, независимо, че финансирането на строителството е извършено със средства на жалбоподателя [община].
Относно одържавяването на имотите, с които парцел * в кв.* по регулационния план е упълномерен съдът е приел, че е това е станало преди регулационната промяна. Според съда правната последица от придаването на терен по регулация е придобиване на собственост в полза на лицето-собственик на имота, към който се извършва придаването, като е без значение дали придаваемото място е собственост на държавата или на физически лица. Прието е, че държавата губи правото на собственост по силата на самата регулация. Съдът е изложил и доводи за възможността държавата да запази правото на собственост при хипотеза от маломерни имоти да се отреди общ парцел, какъвто не е настоящият случай. Прието е, че придобивния способ по чл.39,ал.3 ЗПИНМ/отм./ е основание, годно да направи едно лице собственик и че презумпцията на чл.69 ЗС не е оборена.
Въззивният съд е приел, че обособимостта на спорните пристройка и надстройка в конструктивно и функционално отношение е от значение доколкото могат да се зачетат правата на О. В.Т. по чл.2,ал.2,т.2 ЗОС. В контретния случай е прието, че хипотезата на чл.2,ал.2,т.2 ЗОС не се прилага. Ищецът е владял явно, продължително и спокойно терена и процесните сгради до пролетта на 1994 г., когато е издаден и констативен нотариален акт №*/94 г. за собственост на терена и основната сграда на основание давностно владение. Приетият впоследствие ЗОС според съда не съдържа разпоредби, отнасящи се до заварените отношения на собственост, нито процедура, предвиждаща последващо във времето одържавяване, поради което е направен извода за приложение на чл. 92 ЗС. За да отпаднат правата по приращение в полза на ищеца съдът е приел, че е необходим придобивен способ за Общината, който да изключи правото на собственост в полза на читалището или отказ от последното по реда на чл.101 от ЗС, каквито хипотези не са установени. С оглед на тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на исковата претенция с пр.оосн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./
По предявения ревандикационен иск съдът е приел, че след като О. гр.В.Т. не е собственик на процесната пристройка и надстройка то сключеният договор за замяна вещнопрехвърлително действие и жалбоподателят [фирма] гр.В.Т. държи аптеката, находяща се в пристройката без да има основание за това.
По правните въпроси, постановени от жалбоподателя Община [населено място]:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя О. [населено място] за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в п.1-ви и 2-ри от изложението по приложеното поле на чл. чл.92 ЗС, чл. 97 ЗС и чл.2,ал.2,т.2/редакция на текста към 1996 г./ ЗОС и чл.97,ал.1 ГПК/отм./. За да се установи хипотезата на чл.280,ал1,т.3 ГПК съобразно даденото тълкуване в т.4-та на ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разглеждането на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение следва да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, поради настъпили изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос ще е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, поради настъпили промени в законодателството и обществените условия. Всяка от посочените законови разпоредби – чл.92 ЗС, чл.97 ЗС, чл.2,ал.2,т.2 ЗОС/в редакцията на текста към 1996 г./ са пълни, ясни и непротиворечиви и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена многогодишна трайно установена съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на промени в законодателството и в обществените условия. Следователно не се установява основания за допускане на касационно обжалване по правните въпроси, поставени в п.1-ви и 2-ри от изложението на жалбоподателя.
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос в п.3-ти от изложението. Същият съдът уточни и конкретизира както следва – по приложението на чл.218з ГПК/отм./ при върнато дело за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения по л.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд, разглеждащ делото при условията на чл.218з ГПК/отм./ обвързан ли е от указанията на ВКС, които се съдържат в отменителното решение, касаещи дадено тълкуване на установени по делото факти и правните им последици. Съдът намира, че този правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По правните въпроси, поставени от жалбоподателя [фирма] [населено място]:
Неоснователни са доводите на дружеството-жалбоподател за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос. С решение №520/14.06.2000 г. по гр.дело № 1524/1999 г. на IV г.о. е прието, че улично-регулационният план има отчуждително действие в полза на кооперации и други обществени организации само когато засяга имоти на частни лица. При промяна на улично-регулационния план за държавни имоти те остават собственост на държавата, а на държавните предприятия или учреждания или на обществените организации, за чието мероприятие е направено отреждането имотите се предават по реда на ЗС. Въззивният съд не е разрешил правния въпрос в противоречие с изразеното становище, тъй като се е произнесъл по хипотеза, която е различна от тази, възоснова на която са обосновани правните изводи в цитираното решение на състав на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по втория правен въпрос, формулиран от жалбоподателя [фирма] гр.В.Т.. С решение по гр.дело № 1306/2004 г. на ВКС IV г.о. съдът се е произнесъл по приложението на чл.11 ЗН, като е прието, че процесният имот е станал държавна собственост, тъй като починалият не е оставил наследници по закон, а не е представено и завещание. Прието е, че имота е преминал в патримониума на държавата, независимо от това дали е актуван или не, тъй като тези актове имат само констативен ефект, че не е изтекла придобивна давност, тъй като до 1996 г. същата е упражнявана срещу държавана, а срещу нея давност до тогава не е могла да тече съобразно импетаратива на чл.86 ЗС. Въззивният съд е направил различни правни изводи, тъй като се е произнесъл по различен казус. Следователно не е налице предпоставката на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Цитираното решение на състав на СГС съдът не обсъжда, тъй като липсват данни същото да е влязло в сила.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия правен въпрос, поставен от дружеството-жалбоподател. Разпоредбите на чл.2,ал.2,т.2 /отм./ ЗОС в редакцията към момента, в който имота е актуван като общинска собственост са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика.
Настоящият съдебен състав преценява, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по четвъртия правен въпрос, формулиран от дружеството-жалбоподател, а именно обвързан ли е въззивният съд при повторното разглеждане на делото от фактическите констатации и правните изводи на ВКС в отменителното решение по отношение на обстоятелствата, за които е събран необходимия доказателствен материал и не са предмет на задължителните указания по смисъла на чл.294,ал.1 ГПК/чл.218з,ал.1 ГПК отм./. По поставения въпрос съдебната практика е оскъдна. Съдът намира, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 70 от 31.03.2010 г. по в. гр. дело № 504/2009 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която се е произнесъл по предявения от Н. ч. „И.-1*” гр.В.Т. положителен установителен иск за собственост по чл.97,ал.1 ГПК/отм./ по касационна жалба вх. № 5045/11.05.2010 г., подадена от О. [населено място], чрез к. Р.Р., гр.В.Т., пл.”М. Б.” 2.
Допуска касационно обжалване на решение № 70 от 31.03.2010 г. по в. гр. дело № 504/2009 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която се е произнесъл по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС от Н. ч. „И.-1*” гр.В.Т. по касационна жалба вх. № 0128/12.05.2010 г., подадена от [фирма] гр.В.Т., чрез адв. П. П..
Указва на жалбоподателя [фирма] със седалище и адрес на управление гр.В.Т., [улица],вх.А, чрез управителя К. П. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба 355.87 лв. и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: