О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
София 05.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на трети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1295 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. И. В. чрез пълномощник адв.Р. К. против решение № 121 от 5.05.11г.по в.гр.дело № 66/11г.на Апелативен съд – Велико Търново в частта,с която е отменено решение № 561 от 26.11.10г. по гр.дело № 501/10г.на Окръжен съд- Плевен и вместо него е постановено друго,с което Н. В. е осъдена да заплати на Б. [фирма] –София сумата 59 886 лв,представляващи причинена имуществена вреда в резултат на неправомерното изпълнение на дейността й като частен съдебен изпълнител,ведно със законната лихва,считано от 2.06.10г.до окончателното изплащане,лихва за забава в размер на сумата 26 655.53 лв за периода от 20.02.07г.до 10.06.10г.
В приложеното изложение жалбоподателката сочи,че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Прилага съдебна практика.
Третото лице-помагач ЗАД [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба [фирма]-гр.София моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.Посоченият от жалбоподателката въпрос дали задължението за законна лихва за забава по чл.86 ЗЗД в случаите на непозволено увреждане се погасява с петгодишна или тригодишна давност е разрешен в обжалваното решение в противоречие с решение № 72 от 30.04.09г.на ВКС по т.д.№ 475/08г.на ІІ т.о.на ТК ,постановено по реда на чл.290 ГПК,което обусловя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Правният въпрос от значение за изхода на спора,разрешен в обжалваното решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им.
Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: дали за взискателя настъпва вреда вследствие на незаконосъобразни действия на ЧСИ,в резултат на които не е събрано своевременно присъденото вземане,при продължаващо висящо изпълнително дело при събиране на вземането; дали отговорността на ЧСИ в тези случаи е субсидиарна спрямо отговорността на длъжника за изплащането на дълга и същата следва да се реализира само в случай,че вземането е несъбираемо от длъжника.Същите са от значение за изхода на спора и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото доколкото ЗЧСИ е сравнително нов закон и по поставените въпроси няма утвърдена практика.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване по въпроса налице ли е причинна връзка между незаконосъобразно процесуално действие на съдебния изпълнител и вредата,произтичаща от това действие,в случаите,когато действието е подлежало на обжалване,но не е било обжалвано поради процесуално бездействие на увредения.В решение № 139 от 31.05.11г.по гр.дело № 1445/09г.на ІV г.о. на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК е дадено разрешение на въпроса,като е прието,че двете производства /по иск за обезщетение по чл.74 ЗЧСИ и по жалба срещу действие на съдебния изпълнител/имат различен предмет и изхода по едното не обуславя с нищо изхода по другото,тъй като обективните предели на силата на пресъдено нещо на решенията по двата различни предмета на съвпадат.И в двата случая защитата е искова,но в първия случай е вземането за обезщетение,което възниква от виновно и противоправно действие,което е причинило вреда и делото се разглежда по общия съдебен исков процес/триинстанционно/,а във втория случай делото се разглежда едноинстанционно от окръжния съд,като предмет на делото е потестативното право на страната да иска отменяването на отделно действие или отказ на съдебния изпълнител.В първия случай със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на едно парично вземане,а във втория случай – на едно потестативно право,т.е.както са различни предметите на делата,така са различни и обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебните решения.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по процесуалния въпрос може ли въззивната инстанция да се произнася по въпроси, непосочени в докладвания от първоинстанционния съд по реда на чл.140 и чл.146 ГПК предмет на делото,тъй като настоящият състав не констатира твърдяното противоречие с решение № 644 от 12.10.10г.на ВКС по гр.дело № 1269/09г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 121 от 5.05.11г.,постановено по в. гр.дело № 66/11г.на Апелативен съд – Велико Търново.
УКАЗВА на жалбоподателката Н. В. да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 930.82 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о.за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.