О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
гр. София, 05.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1100 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищеца [фирма] и на ответниците М. Т. К., действащ като [фирма], Т. М. К. и [фирма] срещу решение № 317 от 06. 11. 2017г. по в. гр. дело № 454/2017г. на Врачански окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено частично решение № 80 от 26. 04. 2017г. по гр. дело № 310/2014 г. на Мездренски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което е прогласена нищожността на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД на договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № 47, т. ІХ, рег. № 2617, нот. д. № 1787/2008г., поради невъзможен предмет, в частта му, в която [фирма] продава на М. Т. К., действащ като [фирма] и на Т. М. К.: фоайе с площ 40 кв.м. и инсталирано ел. табло, изложбена зала с площ 22 кв.м. и склад с площ 23 кв.м., находящи се на партерния етаж от масивна четириетажна производствена сграда в [населено място], [улица], както и санитарен възел /умивалня и две тоалетни/, със застроена площ 16 кв.м. и коридор със застроена площ 30 кв.м. на втория етаж от същата масивна четириетажна сграда, и с което е потвърдено частично първоинстанционното решение в останалата му част, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение в частта му, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба ищецът релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК /очевидна неправилност/ по следните въпроси: 1/ Към кой момент се преценява дали е налице възможност за обособяване на реално определените части от сграда, които не са фактически обособени като самостоятелен обект съгласно изискванията на действащия устройствен закон, или е налице непреодолима правна пречка за одобряване на инвестиционен проект за обособяване на тази част? и 2/ При преценка дали е възможно обособяването на реално определени части от сграда, които не са фактически обособени като самостоятелен обект съгласно изискванията на действащия устройствен закон, или е налице непреодолима правна пречка за одобряване на инвестиционен проект за обособяване на тази част, следва да се има предвид описанието и предназначението на обособената част, като е включено в оспорената сделка или принципната възможност за обособяване на някакъв обект с описаните граници?, по които сочи разрешаването им в противоречие с ТР № 3/2016г. по т.д. 3/2014г. на ВКС.
Ответниците по касационната жалба на ищеца – М. Т. К., действащ като [фирма], Т. М. К. и [фирма] подават писмен отговор в законния преклузивен срок, в който излагат становище за отсъствието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.
Касаторите – ответници М. Т. К., действащ като [фирма], Т. М. К. и [фирма] поддържат, че въззивното решение в обжалваната част, с която е уважен иска с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, е недопустимо като поставено при наличие на сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение № 2/03. 01. 2012г. по гр. д. № 247/2010г. на Мездренски районен съд, и неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба ответниците релевират основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ЗЗД – очевидна неправилност, поради това, че към момента на атакуваната сделка процесните обекти не са били общи части на процесната етажна собственост, тъй като са били обособени като самостоятелни обекти преди възникването на етажната собственост, и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по множество въпроси, измежду които: 1. Когато реалните части от сградата не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелни обекти, нищожен ли е договорът за тяхната продажба поради невъзможен предмет?; 2. Липсата на предварително съгласие, изразено в необходимата форма по чл. 185, ал. 3 ЗУТ от останалите етажни собственици за обособяване на продаваем обект като самостоятелен, прави ли продажбата му нищожна поради невъзможен предмет, или за нейната валидност е достатъчна съществуващата към момента на сключването й възможност за даване на такова съгласие в един следващ момент?, по които сочат противоречие с ТР № 3/2016г. по т.д. 3/2014г. на ВКС и 3. Когато между страните по делото вече е било признато с влязло в сила решение, че правото на собственост съществува в полза на ответниците, допустимо ли е ищецът да повдигне правнорелевантен спор за наличието на пороци в придобивната сделка?, по който навежда разрешаването му в противоречие с решение № 513 от 26. 01. 2012г. по гр. д. № 890/2010г. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба на М. Т. К., действащ като [фирма], Т. М. К. и [фирма] – [фирма] не подава отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск по граждански спор с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД с цена 15 829. 90 лв.. Същите са процесуално допустими.
Предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за нищожност поради невъзможен предмет на договор за продажба на обособени части от масивна четириетажна производствена сграда в [населено място], [улица], сключен на 01. 12. 2008г. между ответника [фирма] – продавач и ответниците М. Т. К., действащ като [фирма] и Т. М. К. – купувачи, с предмет: обособена част от партерен етаж – фоайе с площ 40 кв.м., изложбена зала с площ 22 кв.м., магазин с площ 8 кв.м. и склад с площ 23 кв.м.; обособена част от втория етаж – санитарен възел /умивалня и две тоалетни/ с площ 16 кв.м., коридор с площ от 30 кв.м. и стая техници с площ от 40 кв.м., ведно с дворното място с площ 535 кв.м., ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и с правото на строеж, пристрояване и надстрояване върху цялата сграда и мястото.
Ищецът извежда правния си интерес от предявяване на иска с обстоятелството, че е собственик на индивидуални обекти на 2, 3 и 4 етажи от процесната многоетажна производствена сграда и на дворното място по силата на постановление от 24. 01. 2008г. за възлагане от публичен търг, проведен от публичен изпълнител за дълг на длъжник – ТПК „Д. П.“, поправено досежно включването и на дворното място с постановление от 09. 12. 2008г., т.е. че той е етажен собственик в процесната сграда, съставляваща етажна собственост и като такъв е съсобственик в общите й части, каквито според него са прехвърлените с атакувания договор обособени части от сградата, които не могат да се прехвърлят без съгласие на всички етажни собственици и не могат да са предмет на разпоредителни сделки.
Въззивният съд е уважил иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за процесните обекти: фоайе, изложбена зала и склад на партерния етаж и санитарен възел и коридор на втория етаж, тъй като е приел, че са общи части на формираната етажна собственост по предназначение и обособяването им в самостоятелни обекти е възможно само при наличие на писмено съгласие на всички етажни собственици, съгласно чл. 185, ал. 3 ЗУТ. Прехвърлянето им без такова съгласие е счел за основание за нищожност поради невъзможен предмет на атакуваната сделка. По отношение на останалите обекти – предмет на предявения иск, Врачански окръжен съд е приел, че не се касае за общи части на етажната собственост, тъй като са били обособени като самостоятелни обекти преди възникване на етажната собственост, когато ТПК „Д. П.“ е единствен собственик на цялата сграда, завършена на груб строеж към 1991г. – 1993г., а досежно дворното място и правото на надстрояване и пристрояване е счел, че атакуваният договор за продажба не е нищожен, а само лишен от вещнотранслативен ефект.
Поставените от касатора – ищец въпроси не удовлетворяват общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обуславящи за решаващите правни изводи в атакуваното въззивно решение.
Формулираните от касаторите – ответници материалноправни въпроси: 1. Когато реалните части от сградата не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелни обекти, нищожен ли е договорът за тяхната продажба поради невъзможен предмет? и 2. Липсата на предварително съгласие, изразено в необходимата форма по чл. 185, ал. 3 ЗУТ от останалите етажни собственици за обособяване на продаваем обект като самостоятелен, прави ли продажбата му нищожна поради невъзможен предмет, или за нейната валидност е достатъчна съществуващата към момента на сключването й възможност за даване на такова съгласие в един следващ момент? са от значение за изхода на конкретния правен спор и са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд при уважаване на иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за част от процесните обекти, т.е. те осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и релевираното от ответниците допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – разрешаването на тези въпроси от Врачански окръжен съд е в противоречие със задължителните разрешения в ТР № 3/2016г. по т.д. 3/2014г. на ОСГК на ВКС, според които правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот / сграда, жилище или др. обекти/ е налице, когато при сключване на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по горепосочените материалноправни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По настоящото дело е представено влязло в сила решение по друго дело / гр. д. № 247/2010г. на Мездренски районен съд/, между същите страни, с което предявеният ревандикационен иск на ищеца срещу ответниците за обособените части – предмет на договора за продажба от 01. 12. 2008г. е отхвърлен като неоснователен, тъй като е прието, че те не са обща част на етажната собственост и поради това ищецът няма припадащ се дял в тях в качеството си на етажен собственик в многоетажната процесна сграда. С оглед извършване на преценка има ли сила на пресъдено нещо горепосоченото влязло в сила решение по отношение на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД по настоящото дело – въпрос, наведен и от ответниците в касационната им жалба, имащ отношение към вероятната допустимост на цялото въззивно решение с оглед задължителните постановки в т. 5 от ТР № 7 от 17. 05. 2017г. по т. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 317 от 06. 11. 2017г. по в. гр. дело № 454/2017г. на Врачански окръжен съд, гражданско отделение.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на: 228. 72 лв. – ответниците и 16. 57 лв. – ищеца. При неизпълнение в срок касационните жалби ще бъдат върнати.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.