О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
гр.София, 20.04.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 139 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.10.2009г. по гр.д. №2056 / 2009г., с което Пловдивски окръжен съд, в частта му, с която като е отменил решение от 29.04.2009т. по гр.д. №2018/2008г. на Пловдивски РС, е уважил предявения срещу Х. Р. Г. иск от “Чайкафарма Висококачествените лекарства”АД за сумата 2250 лева, на основание чл.66, ал.2 КТ, вр.чл.92 ЗЗД.
Жалбоподателят – Х. Р. Г. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и по материалноправни въпроси от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, по коити има противоречиво произнасяне на съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът “Чайкафарма Висококачествените лекарства”АД в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е осъдил Х. Р. да заплати на “Чайкафарма Висококачествените лекарства”АД сумата 2250 лева, на основание чл.66, ал.2 КТ, вр.чл.92 ЗЗД. Съдът е приел за установено по делото, че на 17.02.2005г. между страните е бил сключен трудов договор, като в чл.3, ал.1 от същия страните са се договорили работночката-жалбоподател да не постъпва на работа в конкуретнта фирма една година след прекратяване на трудовия договор, като при неозпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 5 брутни заплати. Съдът е установил, че трудовият договор е прекратен на 01.10.2006г. по молба на жалбоподателката и на 12.09.2006г. тя е постъпила на работа при “С” ЕООД, поради което е приел, че съобразно уговорена в трудовия договор клауза за неустойка и поради факта, че жалбоподателката би могла да използува в новата фирма познания, придобити в първата, то тя дължи обезщетение на работодателя за вредите в размера, в който предварително са се договорили. По тези съображения съдът е уважил предявения иск.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът е разрешил процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата, а именно относно правилното разпределение на доказателствената тежест между страните по спора, като се позовава на разрешението дадено в ТР№77/1984г. на ОСГК на ВС, което е неотносимо към конкретния спор. Позовава се и на разрешението, дадено в т.19 от ТР№1/2000г. на ОСГК на ВКС, тъй като съдът не е изложил свои собствени изводи по поставения за разрешаване въпрос. Поддържа също така, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос относно нищожността на клауза в трудов договор, касаеща уговорка за неустойка след неговото прекратяване, както и че по този въпрос липсва съдебна практика, поради което е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото да се създаде такава. Прилага множество първоинстанционни и въззивни решения, без данни за влизането им в сила, поради което не може да обоснове с тях извод за различно решаване на еднакви спорове от съдилищата.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът в решението си е дал отговор на процесуален въпрос от значение за изхода по конкретното дело в противоречие с практиката на ВКС, а именно не е направил самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, за да направи прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора – действителността на клаузата за неустойка, уговорена в сключен от страните трудов договор, но касаещ правоотношения след неговото прекратяване, тъй като не е дал отговор на въпроса може ли тази уговорка да е валидна като друга такава, “свързана с предоставяне на работната сила” по смисъла на чл.66, ал.2 КТ. Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 на решение 19.10.2009г. по гр.д. №2056 / 2009г., с което Пловдивски окръжен съд, в частта му, с която като е отменил решение от 29.04.2009т. по гр.д. №2018/2008г. на Пловдивски РС, е уважил предявения иск от “Чайкафарма Висококачествените лекарства”АД срещу Х. Р. за сумата 2250 лева, на основание чл.66, ал.2 КТ, вр.чл.92 ЗЗД по жалба на Х. Р. Г.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV-то г.о. на ВКС за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: