Р Е Ш Е Н И Е
№ 432
гр. София, 10 октомври 2013 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 1506 по описа за 2013 г
Производството е образувано по искане на осъдения С. Ж. К., депозирано на 20.06.13 г, и по искане на осъдения Е. А. И., депозирано на 5.07.13 г, за възобновяване на ВНОХД № 5779/12 по описа на Софийски градски съд, по което е постановено решение № 417 от 25.03.13 г, с което е потвърдена присъда на Софийски районен съд от 4.04.12 г, по НОХД № 8797/08, с която е постановено следното:
Подсъдимият С. Ж. К. е признат за виновен в това, че на 3.04.2008 г в [населено място], без надлежно разрешително, е държал високорискови наркотични вещества – прахообразно вещество, смес от амфетамин и кофеин, с нетно тегло 1, 66 гр, със съдържание на активно действащ компонент амфетамин 8 %, на стойност 49, 80 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1, пр. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година и девет месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, и глоба от 2 000 лв, а, на основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието три месеца „лишаване от свобода”, наложено с присъда / споразумение /, по НОХД № 3672/07, влязла в сила на 19.06.2007 г, което да бъде изтърпяно при „строг” режим в затвор.
Подсъдимият Е. А. И. е признат за виновен в това, че на 3.04.2008 г в [населено място], без надлежно разрешително, е държал високорискови наркотични вещества, а именно: прахообразно вещество, смес от амфетамин и кофеин, с нетно тегло 2, 99 гр, със съдържание на активно действащ компонент амфетамин 8 %, на стойност 89, 70 лв, прахообразно вещество, смес от амфетамин и кофеин, с нетно тегло 0, 39 гр, със съдържание на активно действащ компонент амфетамин 28 %, на стойност 11, 70 лв, 8 бр. таблетки, с нетно тегло 1, 97 гр, със съдържание на активно действащ компонент M. 50 %, на стойност 49, 25 лв, или всичко, на обща стойност 150, 65 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1, пр. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба от 2 000 лв.
Исканията са на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Твърди, че авторството не е установено по несъмнен начин, че не са отчетени противоречията в показанията на св. К., св. К., св. П., св. Н. и св. М., че въззивният съд си е послужил с предположение / цитира се изразът от мотивите на въззивния акт „ако св. К. не е видяла изхвърлянето на наркотично вещество на пода в заведението, не означава, че това не се е случило” /, че обискът на св. К. е проведен в нарушение на НПК, че не е доказателствено обезпечен изводът, че е налице държане като форма на изпълнителното деяние, че осъждането почива единствено на показанията на полицаите св. П. и св. Р., че показанията на св. Т. и св. М. / поемните лица / са в подкрепа на защитната теза, че липсва държане, след като инкриминираното вещество е иззето с протокол за оглед, а не е намерено у подсъдимите, че не е изяснено кога е осъществено държането и за какъв период, че въззивният акт не е надлежно мотивиран, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо, че по отношение на осъдения К., то не е съобразено с продължителността на наказателното производство, с младата му възраст и с неголямото количество наркотично вещество.
Иска се да бъдат отменени осъдителните съдебни актове, по реда на възобновяването, и молителите да бъдат оправдани, или да бъде изменено решението, като бъдат намалени наложените наказания.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на осъдения К. пледира за уважаване на искането.
Осъденият К. се присъединява към становището на своя защитник.
Защитата на осъдения И. пледира за уважаване на искането.
Осъденият И. се присъединява към становището на своя защитник.
Представителят на ВКП счита, че исканията са неоснователни.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Исканията са допустими: подадени са от лица, имащи право да поискат възобновяване, в законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 НПК, и касаят съдебен акт, непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество, искането на осъдения К. е частично основателно, а искането на осъдения И. е неоснователно.
Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е извършил подробен анализ на доказателствената съвкупност, спазвайки изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Вярно са интерпретирани показанията на св. П., св. Н., св. К., св. М., св. К., св. М., св. Т., в контекста на протокола за оглед, протоколите за обиск, веществените доказателства / инкриминираните наркотични вещества, електронна везна /. Между показанията на цитираните свидетели не е налице соченото от защитата противоречие. Свидетелите са наблюдавали определени епизоди от инкриминираните събития и са давали показания с оглед личните си възприятия. Установено е, че служителите на МВР – св. П. и св. Р., влизайки за проверка в заведението, са възприели действията на осъдените К. и И. по изхвърлянето на наркотичните вещества на пода / св. П. е наблюдавал поведението на К., а св. Р., на И. /. Инкриминираните вещества са надлежно приобщени чрез протокола за оглед, който е съставен по предвидения в НПК ред. Показанията на поемните лица: св. Т. и св. Н. установяват, че огледът е проведен законосъобразно. Тези показания са интерпретирани съобразно действителното им съдържание и наред с гласните доказателства, изводими от показанията на св. П. и св. Р., подкрепят обвинителната теза. Вярно са оценени показанията на св. К., св. М. и св. К., като е съобразено, че те са в приятелски отношения с подсъдимите и затова е обяснимо, че са заели позиция, ползваща защитната версия. Все пак, св. К. не отрича, че част от приобщеното чрез огледния протокол наркотично вещество се е намирало на пода в близост до мястото, където е стоял подсъдимият К.. Верен е изводът, че в подкрепа на обвинението е и вещественото доказателство – електронна везна, намерена при обиска на подсъдимия К. в джоба на якето му. При преценка достоверността на кредитираните гласни доказателства е от значение и това, че у свидетелите К. / обискът на св. К. е извършен от разследващ орган – жена, в присъствието на поемни лица от женски пол, при спазване изискванията на НПК /, св. М. и св. К. не са открити наркотични вещества. Изяснено е, че К. и И. са се намирали на различни етажи в заведението / приземен и подземен /, респективно, намерените на пода найлоново пликче и топче са били в непосредствена близост до лицата, които са ги изхвърлили. Въззивният акт е мотивиран, съгласно изискванията на чл. 339 НПК. Обсъдени са възраженията на защитата относно доказаността на обвинението и са посочени убедителни съображения защо не са споделени. Неоснователно се твърди, че осъждането почива на предположение. Въззивният съд е разсъждавал по достоверността на отделни доказателствени източници и в такъв аспект е взел отношение по въпроса дали ако определено обстоятелство не е възприето от някой свидетел, то може да се счита доказано чрез друг доказателствен източник. Такъв подход е правилен и е съответен на принципа по чл. 14 НПК. Въззивният съд е отбелязал, че приема за доказано изхвърлянето на наркотичните вещества, от страна на подсъдимите К. и И., въз основа на показанията на св. П. и Р., на огледния протокол и на веществените доказателства. Съдът е посочил, че този доказателствен извод не се разколебава от показанията на св. К., св. М. и св. К., заявили, че не са възприели това събитие / в този смисъл в мотивите на въззивния акт е посочено, че ако един факт не е възприет от определен свидетел, това не означава, че този факт не се е осъществил /. Въззивният съд вярно е интерпретирал доказателствата, подкрепящи извода, че инкриминираните вещества са се намирали у подсъдимите, тоест, в тяхна фактическа власт, преди да бъдат изхвърлени на пода в заведението. Съгласно повдигнато обвинение, държането е осъществено в рамките на инкриминираната дата / 3.04.2008 г /, а събраните в тази насока доказателства са достатъчни, съгласно критерия на чл. 303, ал. 2 НПК.
При правилно установените факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Касае се за държане на високорискови наркотични вещества, което е съставомерно по чл. 354 а, ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1, пр. 1 НК и такава е приетата по делото правна квалификация. По отношение на осъдения К. деянието би могло да се квалифицира като „маловажен случай”, ако не беше налице обремененото му съдебно минало. В същото време, относително малкото количество наркотично вещество / 1, 66 гр /, възлизащо на неголяма стойност 49, 80 лв, наред с младата възраст на дееца, са обстоятелства, релевантни при преценката на справедливостта на наложеното наказание / продължителността на воденото наказателно производство е отчетена от въззивния съд като смекчаващо отговорността обстоятелство /. При това положение, ВКС намери, че са налице основания за смекчаване на наказателноправното положение на осъдения К., като определеното му наказание, за престъплението по чл. 354 а НК, бъде намалено на една година „лишаване от свобода”. В такъв смисъл, по реда на възобновяването, следва да бъде изменен въззивният акт. Изложеното обаче не касае осъдения И., който е държал значително по-голямо количество наркотични вещества / с общо тегло 5, 35 гр /, на обща стойност 150, 65 лв, откъдето следва, че не е налице възможност за преквалификация на деянието като „маловажен случай, респективно, не са налице основания за смекчаване на наказанието му. Не могат да бъдат уважени исканията за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на осъдените от настоящата инстанция, тъй като липсват процесуалните предпоставки на чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / не е налице осъждане за несъставомерно деяние /.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, решение на Софийски градски съд № 417 от 25.03.13 г, по ВНОХД № 5779/12, като НАМАЛЯВА наложеното на С. Ж. К. наказание, за престъплението по чл. 354 а НК, „лишаване от свобода” на ЕДНА ГОДИНА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Ж. К. в останалата част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. А. И..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: