Р Е Ш Е Н И Е
№ 432
гр. София, 11.02.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
при секретаря Кр. Павлова в присъствието на
прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1337 по описа за 2015 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура против въззивна присъда № 158/14.05.2015 г. на Софийски градски съд, НО, 13-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 933/2015 г.
С тази присъда Софийски градски съд е отменил присъда от 28.11.2014 г. по НОХД № 488/2014 г., с която Софийският районен съд, НО, 111-ти състав, е признал подсъдимия Я. Т. К. за виновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Вместо това е признал същият за невинен в това, на 07.06.2012 г., около 01. 30 ч., в [населено място], ж.к „Сухата река”, ул. „540-та”, пред къща № 4 се заканил с убийство на С. Г. и това е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Първоинстанционната присъда е отменена и в частта относно разноските, присъдени в тежест на подсъдимия К..
В касационния протест, поддържан от прокурора от ВКП, се излагат доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НК. Твърди се, че неправилно въззивният съд не е кредитирал показанията на св. С. Г., А. И. и Вяра С., дадени на досъдебното производство, касаещи отправени от подсъдимия закани с убийство спрямо пострадалия и ближните му, като е без значение дали е използвал пушка за засилване ефекта на тези закани, което е довело до незаконосъобразното му оправдаване. Претендира се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на СГС.
В с. з. пред ВКС подсъдимият не се явява, като упълномощеният му защитник изразява позиция за неоснователност на протеста.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационният протест е неоснователен.
За да признае подсъдимия К. за невинен в извършване на инкриминираното му престъпление, въззивният съд е извършил допълнително въззивно следствие, последваща собствена проверка и оценка на доказателствените средства и е достигнал до нови фактически положения, на основата на които е приел за недоказано, че той се е заканил да убие св. С. Г., като е държал пушка и е употребил думите „ела да те застрелям” и това е възбудило основателен страх за осъществяване на тази закана. Твърденията за неправилна оценка на доказателствените източници и конкретно, неоправдано игнориране на показанията на св. С. Г., А. И. и Вяра С. от ДП са изцяло неоснователни. Преди всичко следва да се припомни, че преценката дали доказателствата са достатъчни за обосноваване на виновност или невинност е суверенно правомощие на инстанциите по същество и ВКС няма право да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд, когато то е правилно формирано. В конкретния случай и с оглед същността на направеното възражение, ВКС намира, че при оценката на доказателствата не е допуснато процесуално нарушение от характер и степен да повлияе върху правилността на съдебните изводи за недоказано извършване на деянието по инкриминирания начин, средства и механизъм. В мотивите се съдържат подробни и убедителни аргументи защо се приема, че към момента на словесния конфликт между подсъдимия и св. Г. нито първият е отправил закани за убийство, пораждащи основателен страх за осъществяването им, нито е държал пушка за засилване на ефекта им. Показанията на тримата посочени свидетели, в цялата им противоречивост на отделните етапи от производството, са били предмет на внимателно изследване и съпоставка с други източници на доказателствена информация за случая, подробно изложени във въззивните мотиви, които ВКС не намира за нужно да преповтаря. На базата на техния подробен и последователен анализ въззивният съд е изградил изводите си по фактите, а именно, че поради конфликт между майката на К. – св. Г. и св. С. Г. няколко дни по-рано, при който тя е била наранена, подсъдимият в пияно състояние и след полунощ на 07.06.2012 г. е решил да потърси сметка на св. Г.. Двамата са си разменяли обидни думи и реплики, като не е било установено подсъдимият да е употребил думите „ела да те застрелям”, нито пък, че е държал пушка. Уплашена от ситуацията е останала единствено бременната съпруга на св. Г., която и е извикала полиция. Въз основа на установените фактически положения материалният закон е бил приложен правилно с оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 158/14.05.2015 г. на Софийски градски съд, НО, 13-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 933/2015 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: