О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
гр. София, 25.06.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1586/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗАД [фирма]-София срещу решение № 86 от 03.07.2012 г. на Бургаския апелативен съд по т.д. №252/2012 г., В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение от 20.03.2012 г. по т. дело № 146/2011 г. на БОС и вместо него е постановено друго, с което касаторът като застраховател по имуществена застраховка „Пълно Автокаско”, клауза П е осъден да заплати на [фирма] сумата от 127 927,06 лева-застрахователно обезщетение и лихва върху него по чл.86 ЗЗД , поради палеж на собственото му МПС, ведно със законната лихва от 29.10.2010 г. до окончателното плащане върху цялата сума и разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението по чл. 284 ал.1, т.1 ГПК се сочат основанията за допускане на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба изпраща писмен отговор, в който излага съображения за недопускане до касация, евентуално за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се основава на следните установени и доказани по делото факти и обстоятелства: Между страните е било налице застрахователно правоотношение възникнало по застрахователна полица 09 03 3003 3А 446694 от 23.04.2009 г. по имуществена застраховка „Пълно Автокаско”, клауза П относно л.а. БМВ Х5 с рег. [рег.номер на МПС] –собственост на ищеца станало обект на палеж в нощта срещу 01.01.2010 г.. Самият палеж се установява от издаденото прокурорско постановление, удостоверение от Второ РПУ –гр.Б. и от заключенията на СТЕ. Датата на настъпване на палежа попада в периода на действие на застрахователното правоотношение между страните по имуществената застраховка. В задължение на застрахователното дружество-ответник е да покрие материалните щети при настъпил риск, покрит от нейното действие, какъвто се явява палеж на застрахованото МПС. Съдът е преценил, че последният, според естеството на деянието, попада в покрит риск, съгласно т.10 от ОУ за застраховка на МПС клауза „Пълно каско” във връзка с клауза Ч от същите – злоумишлени действия на трети лица, изразяващи се в механично или друго въздействие върху застрахованото МПС. Конкретният размер на дължимото обезщетение е възприет от съда на база договорената застрахователна сума, без да съобрази действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие, въпреки възражението и доводите на ответника в отговора на исковата молба и поисканата задача на вещото лице за това. При произнасянето си съдът е присъдил законната лихва върху общата главница представляваща сбора на дължимото обезщетение и лихвата по чл.86 ЗЗД дължима от датата на настъпване на застрахователното събитие до предявяването на иска.
В изложението към касационна жалба се сочат основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК-противоречие със задължителна практика на ВКС постановена по реда на чл.290 ГПК . Поставени са въпросите за тълкуването на клаузите в ОУ на застрахователя относно обхвата на покритите от застрахователя рискове по сключената имуществена застраховка „Пълно автокаско” , за размера на застрахователното обезщетение като обвързан от размера на действителната стойност на увреденото имущество на база пазарната стойност към датата на погиването на вещта и за възможността да се присъжда лихва върху лихва.
По първият от въпросите се сочи противоречие с Р № 502/26.07.2010 г. на ВКС по гр.д. №222/2009 на ІV г.о. на ВКС по приложение на чл.20 ЗЗД относно правилата за тълкуване на договорите. Такова противоречие обаче не се констатира, доколкото видно от мотивите на обжалвания акт съдът е тълкувал клаузите в Общите условия като неразделна част от самия застрахователен договор именно във връзка една с друга и в смисъла произтичащ от целия договор с оглед добросъвестността. Следователно по този въпрос не е налице твърдяното противоречие с цитираното решение като основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК. По останалите два въпроса: за размера на застрахователното обезщетение и обвързаността на последния от действителната стойност на увреденото имущество на база пазарната стойност към датата на погиването на вещта и за възможността да се присъжда лихва върху лихва е налице противоречие със задължителната за съдилищата практика сочена от самия касатор, съответно : Р №37/23.04.2009 г. на ВКС по т.д. № 667/2008 на І т.о. по първия и с Р №147 от 23.07.2012 на ВКС по гр.д. № 627/2011 , ІІІ г.о. –по втория въпрос или налице е соченото основание за допускане до касация по тези въпроси.
Водим от изложеното, ВКС, състав на ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 86 от 03.07.2012 г. на Бургаския апелативен съд по т.д. №252/2012 г. в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора ЗАД [фирма]-София да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 558,54 лева в едноседмичен срок от получаване на копие от настоящото пределение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.