Р Е Ш Е Н И Е
№ 432
София, 29 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 414 по описа за 2008 година.
С присъда по нохд № 1553/07 г. Окръжният съд-гр. Варна признал подсъдимия Д. К. Д. за виновен и на основание чл.123 ал.4 вр.с ал.1 и чл.54 НК го осъдил на 10 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години, както и да заплати на И. Т. и П. Т. сумите от по 30 000 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди.
По жалба на подсъдимия с решение № 73 от 14.05.2008 г. по внохд № 108/08 г. Апелативният съд-гр. Варна потвърдил присъдата.
Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс. Докимов. Възразява се неправилно приложение на закона и се иска оправдаване по възведеното обвинение, както и отхвърляне на гражданските претенции за причинени неимуществени вреди. Пред ВКС жалбата се поддържа. Представят се писмени съображения.
Гражданските ищци не вземат участие в касационното производство, а прокурорът преценява жалбата за неоснователна.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка по реда на чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи:
Жалбата е неоснователна.
Възразява се, че подсъдимият не е допуснал инкриминираните по делото нарушения на Наредба № 1-199/03 г. и на ППЗКВВООБ.
Възражението, че показанията на св. И(по същество очертаващо и ангажиране на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК), не намира опора в данните по делото и поради това е неоснователно. В мотивите на атакуваното въззивно решение се съдържат съображения и по оценката на фактите, произтичащи от посочените източници на доказателства.
Тук е мястото да се спомене, че същите възражения са правени и пред въззивния съд, който ги е отхвърлил като неоснователни. В изпълнение на задължението по чл.339 ал.2 НПК, същият съд е изложил детайлни, пространни и ясни съображения. В касационната жалба и представените писмени съображения не се съдържа укор към дейността на въззивната инстанция. Деликатно, изложеното в мотивите на въззивния съдебен акт, се заобикаля. Доколкото предмет на проверка по реда на глава 23 НПК е дейността на въззивния съд, ВКС не може да си позволи подобен избирателен подход. Както вече се посочи, не се установява, вън от погледа на решаващия съд да са останали доказателства, събрани посредством показанията на св. И. За изясняване на обстоятелствата от кръга по чл.102 НПК са събрани множество доказателства от различни по вид доказателствени източници. Цялата съвкупност от доказателства е преценявана прецизно, като показанията на всички свидетели по делото са разчетени адекватно на обективното им значение. Правилно и съответно на изискванията на процесуалния закон, ВАС е ценил доказателствата във взаимната им връзка. Показанията, на които се акцентира, най-малко могат да предопределят извод за отсъствието на нарушение на спомената по-горе Наредба. Достатъчно е само да се посочи, че съдържащите се на същото място множество конкретни правила за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, не са станали известни на И. , В. , М. и М. А това е в задължение на подсъдимия. Необяснимо се акцентира и върху наличието на плакати по стените на стрелбището, по съдържание указващи на мерките за безопасно боравене с огнестрелно оръжие. Не става ясно, как и поради какви причини, това обстоятелство повлиява върху задължението на подсъдимия да проведе надлежен инструктаж, до степен да елиминира същото. Очевидно подобна теза не намира подкрепа в посочения нормативен акт.
Що се отнася до възражението за наличието на нарушение на чл.48 ал.1 от ППЗКВВООБ, нещата стоят по аналогичен начин. Претендира се, че “не е възможно инструкторът да ръководи стрелбата с пистолет на Т. и в това време да гледа какво става зад гърба му”. Това възражение не държи сметка за задължението на подсъдимия да опазва огнестрелните оръжия от достъп на други лица, като вземе мерки за недопускане на злополуки и наранявания, при боравене с него. Обстоятелствата относно мястото, където са били оставени от подс. Д. огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях – вляво от входната врата и зад коридорите за стрелба, без да може да упражнява непрекъснат, непосредствен, визуален и действен контрол не само върху тях, но и върху лицата, намиращи се в непосредствена близост до оръжията и боеприпасите, в достатъчна степен очертават нарушение на посочената правна норма, т.к. не позволяват извод подсъдимият да е направил необходимото по закон за опазване на оръжията и боеприпасите с цел предотвратяване /недопускане на злополуки и наранявания при боравене с тях.
При тези съображения възраженията на подсъдимия за наличието на касационните основания по чл.348 ал.1 т.т.1 и 2 НПК се прецениха като неоснователни.
Неоснователно е и възражението срещу гражданската част на въззивното решение. Извършеното от подсъдимия престъпление ангажира и неговата отговорност по реда на чл.45 ЗЗД. Присъдените обезщетения за причинените на родителите на пострадалия, болки и страдания, по размер са съобразени с правилото на чл.52 ЗЗД. Друг е въпросът, че те по-скоро са занижени, в който смисъл, съответно, не се оспорва решението на ВАС.
Водим от горното на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73 от 14.05.2008 г. постановено по внохд № 108/08 г. на Апелативният съд-гр. Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: