О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
гр.София, 05.04.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1383 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.06.2011г. по гр.д.№ 180/ 2011г., с което АС Варна е отхвърлил предявения от М. Х. иск срещу А. Щ., заместен от провоприемника си Д. Щ., и А. А. с правно основание чл.26 ЗЗД и са уважени искове с правно основание чл.31 ЗЗД.
Жалбоподателят – А. А. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение, в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.31 ЗЗД, е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Недоволна от така постановеното решение е и М. Б. Х., която чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение, в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл26, ал.2 ЗЗД съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за изхода на спора по който има противоречиво произнасяне на съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът Д. Щ. Х.,чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване по жалбата на А. А..
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 10.01.2011г., по гр.д.№ 1930/2008г. на ОС Варна, е отхвърлил предявения от М. Х. иск срещу А. Щ., заместен от провоприемника си Д. Щ., и А. А. с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор, сключен с нотариален акт № / г. на нотариус с район на действие РС В., с който А. Щ., чрез пълномощника си А. А., е продал на А. А. недвижим имот, находящ се в КК ”Св.Св.К. и Е.”, представляващ място с площ от кв.м – У. № в кв. по плана на вилна зона [населено място], ведно с построената в него вилна сграда на един етажа със застроена площ от 45.00 кв.м и избено помещение със застроена площ от 45 кв.м, за сумата 50 000 щатски долара, като сключен без представителна власт, Със същото решение съдът е унищожил пълномощно с рег. № 3031/25.04.2006г. на нотрариус с район на действие РС Варна, тъй като при подписването му упълномощителят А. Щ., не е могъл да разбира и да ръководи действията си, на основание чл.31ЗЗД, във връзка с чл.44 от ЗЗД и е унищожил договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в нотариален акт № от г. на нотариус с район на действие РС Варна, по силата на който А. Щ. е продал чрез пълномощника си А. А., на него самия следния свой собствен недвижим имот, находящ се в [населено място], КК ”Св.Св.К. и Е.”, представляващ У. в кв.по плана на вилна зона Варна, ведно с построената в него вилна сграда на един етаж със застроена площ от кв.м и избено помещение със застроена площ от 45 кв.м, тъй като при сключването му А. Щ. не е могъл да разбира значението на извършеното и да ръководи действията си, на основание чл.31 ЗЗД.
Съдът е приел, че твърдението, за това че пълномощно с рег.№ 3031/25.04.2006г. не е подписано от А. Щ. е останало недоказано. Изложил е съображения, за това, че вещите лица- графолози са се разделили на две групи относно крайния извод за авторството на подписа от името на упълномощителя и това е лишило съда от възможността да даде превес на една от двете групи вещи лица, тъй като по този начин не се оборва по категоричен начин нотариалното удостоверяване на подписа, каквото в случая е налице. Като е приел, че упълномощаването е валидно съдът е счел за неоснователен и иска за нищожност на сделката, сключена въз основа на това пълномощно, като извършена без представителна власт.
Съдът е приел, че А. Щ. приживе / починал на 26.02.2008г./, към деня на подписването на посоченото пълномощно не е могъл да разбира постъпките си и да ръководи действията си поради психическото си заболяване – параноидна шизофрения с непрекъснато протичане и промяна на личността. Макар и формално дееспособен, към момента на упълномощаването той не е могъл адекватно да възприема значението и последиците от подписването му, нито волево е могъл да отстрани вече настъпилите неблагоприятни за него. Прието е, че първото освидетелстване на това лице от Т. е от 1972 година, т.е когато е бил на 26 годишна възраст, като първоначално диагнозата е психопатия и е инвалидизиран в трета група инвалидност за срок от две години, а след това многократно е бил преосвидетелстван, както и че от 1992 година е инвалидизиран от Т. във втора група инвалидност с диагноза шизофрения и до смъртта му многократно отново е бил преосвидетелстван. Съобразени са и обстоятелствата, че първоначално до 1998 година лицето периодично е било лекувано в психиатричен диспансер и сравнително редовно е приемало предписаните му за случая медикаменти, но след този период приемането на лекарствата е било епизодично и това е довело не само до непрекъснато задълбочаване на заболяването, включително и до „генерализирана централна атрофия на самото мозъчно вещество”, т.е. до намаляване и на физическия капацитет на мозъка, но и до трайна и необратима промяна на личността. Взет е придвид факта, че в резултат от това заболяване е и поставянето на лицето под пълно запрещение с решение на Варненския окръжен съд № 1412/21.12.2006 година по гр.д.№ 1821/2006 година, влязло в сила на 20.02.2007 година, т.е. само 8 месеца след оформянето на процесното пълномощно. При тези данни въззивният съд е приел, че към 25.04.2006 година и към 28.04.2006 година А. Щ. от [населено място], макар и дееспособен към момента на извършване на атакуваното упълномощаване и сделката, сключена с него, не е могъл да разбира значението на постъпките си и да ръководи действията си, поради което е унищожил на основание чл.31 ЗЗД както упълномощителната, така и прехвърлителната сделки. Изложил е съображения за това, че е изградил своите изводи не само въз основа на приетите по делото две тройни съдебно- графологични експертизи, а като е съобразил всички доказателства по делото.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят А. А. поддържа, че съдът е разрешил материално правен въпрос от значение за правилното разрешаване на спора по чл.31 ЗЗД, а именно относно преценката за това унищожаването на пълномощно на основание чл.31 ЗЗД води ли като последица и до унищожаване на сключената въз основа на него сделка на същото основание. Поддържа, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС , както и че същият е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представя решение от 19.12.2008г. по гр.д.№3059/2007г. на ВКС, в което е прието, че договор сключен от мним представител е висящо недействителен, решение от 16.01.2009г. по гр.д.№5189/2007г. на ВКС, в което е прието, че договор сключен при липса на представителна власт не е нищожен, решение от 13.02.2009г. по гр.д.№6048/2007г., в което е прието, че договорът сключен при липса на надлежна представителна власт не е нищожен, решение от 23.07.2010г. по гр.д.№92/2009г. на ІVг.о. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК, в което е прието отново, че договор сключен при липса на представителна власт не е нищожен, решение от 08.07.2009г. по гр.д.№2095/2008г. на ВКС, в което е прието, че нищожност на упълномощителната сделка може да доведе до нищожност и на сделката, извършена въз основа на същото това пълномощно, както и други решения неотносими към конкретно поставения от жалбоподателя въпрос.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят М. Б. поддържа, че съдът е разрешил процесуални въпроси от значение за правилното разрешаване на спора по чл.26 ЗЗД, а именно съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила отказът на съда при наличие на две противоречиви графологични експертизи да допусне нова комплексна такава, след като не разполага със специални знания, както и за задължението на съда да постанови решение след като изясни фактическата обстановка по делото и приложи точно материалния закон. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, налице е противоречиво произнасяне на съдилищата и същите са от значение за точното приложение на закона и развитие на правто- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателката М. Б. въпрос за това съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила отказът на съда при наличие на две противоречиви графологични експертизи да допусне нова комплексна такава, след като не разполага със специални знания, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК. На същия е даден отговор в решение от 28.02.2011г. по гр.д.№1062/2010г. ІVг.о. на ВКС и решение от 16.05.2011г. по гр.д.№1814/2009г.ІVг.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, в които е прието, че съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът няма – чл. 195 ГПК, аналогичен на чл. 157 ГПК отм., като зключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – 202 ГПК (чл. 157, ал.4 ГПК отм.), а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Прието е също така, че въззивният съд следва да уважи искане на страна по делото за събиране на доказателства, които са допуснати в първоинстанционното производство, но не са събрани, които въззивният съд намира за относими, допустими и необходими и за които приема за доказано, че са съществували обективни пречки за събирането им в първоинстанционното производство. Именно в съответствие с тази практика съдът е изложил съображения в мотивите на въззивното си решение за това, защо не възприема заключенията на съдебно –графологичните експертизи, тъй като ги преценява съвкупно с останалите доказателства за обстоятелствата от значение за спора.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателя А. А. материално правен въпрос от значение за правилното разрешаване на спора, а именно относно преценката за това унищожаването на пълномощно на основание чл.31 ЗЗД води ли като последица и до унищожаване на сключената въз основа на него сделка на същото основание, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй по неговото тълкуване липсва съдебна практика.
Следва да се допусне касационно обжалване и по поставения от жалбоподателката М. Б. процесуален въпрос за задължението на съда с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК да постанови решение след като изясни фактическата обстановка по делото и приложи точно материалния закон на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съдът е дал разрешение на същия в противоречие с практиката на ВКС. В същата се приема, че за да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът следва да обсъди в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани; съдът обсъжда доводите, които имат значение за решението по делото. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Посоченото разбиране е заявено в редица постановено по реда на чл.290 ГПК решения като решение от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010 г. на ІV г.о. и решение от 18.11.2011г. по гр.д.№1964/2010г. на ІVг.о. на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 22.06.2011г. по гр.д.№ 180/ 2011г. на АС Варна, на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, по жалби на А. А. К. и М. Б. Х..
Делото да се докладва за насрочване от Председателя на ІVто г.о. на ВКС, след като на жалбоподателите се съобщи, че в седмичен срок от получаване на съобщението следва да внесат държавни такси, а именно А. А. К. сумата 476,61 лева и М. Б. Х. по 476,61 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: