6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
С., 03.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2565 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 55647/14.V.2013 г. на благоевградското [фирма], подадена против въззивното решение № 1546 на Софийския градски съд, ГК, 2-ри с-в, от 5.ІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 6013/2012 г., с което е било обезсилено първоинстанционното решение № на СРС, ГО, 31-и с-в по гр. д. № 41916/2010 г. и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд – за произнасяне „по предявените” осъдителни искове.
Единственото оплакване на търговеца настоящ касатор е за постановяване на това въззивно решение при допуснато от състава на СГС съществено нарушение на съдопроизводствени правила – принципа на диспозитивното начало, прогласен в чл. 6 ГПК, поради което се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС: „за продължаване на съдопроизводствените действия”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК благоевградското [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановките по т. 3 на ППВС № 1/10.ХІ.1985 г., на тези по т. 4 от тълкувателно решение № 1 от 4.І.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2000 г., както и на разрешенията в пет, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговата гражданска колегия през 2010 г. и 2011 г., както следва:
1/ Решение № 329/20.ХІІ.2011 г. по гр. д. № 1789/2010 г.;
2/ Решение № 226/3.VІІІ.2011 г. по гр. д. № 1470/2010 г.;
3/ Решение № 124/24.ІІІ.2011 г. на ІV-то г.о. на ВКС по гр. дело № 882/2010 г.;
4/ Р. № 138/25.ІІІ.2011 г. по гр. д. № 1127/2010 г.
5/ Р. № 700/6.ХІІ.2010 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС по гр. дело № 304/2010 г.
Формулирани са били следните три процесуалноправни въпроса:
1/ Дали при заявено и поддържано от ищеца основание в исковата молба и изготвен неточен доклад на първостепенния съд (сгрешена правна квалификация), въззивната инстанция може да върне делото за ново разглеждане по чл. 270, ал. 3 ГПК, приемайки че районният съд се е произнесъл по непредявен иск, но без последният да е обсъждал и допълвал в решението си нови обстоятелства, различни от тези, изложени в исковата молба?
2/ Дали за въззивната инстанция съществува възможност да поправя грешната правна квалификация в доклада на първостепенния съд по реда на чл. 270, ал. 3 ГПК или той е длъжен да отстрани процесуалното нарушение като изготви нов доклад по чл. 146 ГПК, давайки прецизна правна квалификация на предявените искове?
3/ Дали сгрешената правна квалификация, направена едновременно от ищеца и от първоинстанционния съд, може да се счита за „непредявен иск”, при положение че ищецът е направил пълно и точно описание на обстоятелствата, върху които искът се основава и решаващият съд не е въвел нови (незаявени) обстоятелства в постановеното от него решение?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето производство, но без да са представени доказателства, че такива реално са били направени.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред СГС, настоящата касационна жалба на [фирма]-Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да обезсили първоинстанционното решение, постановено по облигационен спор между търговци и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, СГС е приел, че „от описаната в исковата молба фактическа обстановка не следва извод, че се търси ангажиране на отговорността на ответника за вреди от непозволено увреждане” – независимо, че присъдената сума от 11 249.69 лв. е била определена като равностойност на „вреди, причинени от непредаване на данъчни фактури за извършени доставки с еврошел (euroshell) карти”, защото се касаело за вреди по смисъла на чл. 82 ЗЗД.
Ноторно е, че правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, но само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6, ал. 2 ГПК/, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която той е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му. Константна е съдебната практика, че дадената от ищеца правна квалификация не обвързва решаващия съд, който, съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК е длъжен служебно, с доклада си по делото, да даде „правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника”. Независимо от изложеното в исковата молба относно фактическия състав на института на непозволеното увреждане, в закритото с.з. на 12.ХІ.2010 г. пред СРС, той е дал с доклада си по делото правна квалификация на обективно кумулативно съединените осъдителни искове на търговеца настоящ касатор срещу ответното [фирма] като такива с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 321 ТЗ и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Страните по спора не са възразили по този доклад на първостепенния съд. От друга страна и съгласно т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответните доказателства.
С оглед изложеното се налага извод, че произнасянето на въззивния съд по релевирания в изложението на касатора втори процесуалноправен въпрос е в противоречие с посочената по-горе задължителна практика на ВКС, поради което атакуваното от благоевградското [фирма] въззивно решение на СГС ще следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 849 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 5.ІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 6013/2012 г.
У К А З В А на касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в Б., [улица], чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Б. – адв. Г. С. Т. с кантора в този град, на [улица], ет. ІІ, ап. № 4, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на ВКС в БНБ допълнителна държавна такса в размер на 304.29 лв. (триста и четири лева и двадесет и девет стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК допълнителна д.т., делото да се докладва на председателя на първо отделение от търговската колегия на ВКС – за насрочването му в открито съдено заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2565 по описа за 2013 г.