Р Е Ш Е Н И Е
№ 433
гр. София, 4 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева
2. Жанина Начева
при секретаря …… Н. Цекова ………………………………. в присъствието на прокурора …..…… М. Михайлова …………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………….. наказателно дело № 410 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на защитника (адв. Илкова) на осъдения Г. В. З. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 2532/07 г. по описа на Софийския градски съд и отменяване на въззивно решение от 30.05.08 г., с което е потвърдена присъда от 30.05.2006 г. по н. о. х. д. № 15423/05 г. на Софийския районен съд, влязла в законната си сила.
В искането защитникът се позовава на допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 НПК.
Развива пространно доводи за отменяване на въззивното решение по реда на възобновяването и за оправдаване на осъдения З. , тъй като материалният закон не е приложен правилно. Счита, че официален документ, който обективира нотариално удостоверяване на подписи върху частен документ не може да бъде с невярно съдържание когато подписите са били положени от авторите, направили волеизявленията в частния документ. Допълнително излага съображения за малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, което не е престъпление. Защитникът предлага също, ако се отхвърлят приведените доводи за оправдаване, да се обсъди възможността за преквалификация на деянието в по-леко наказуемото престъпление по чл. 311, ал. 2 НК и освобождаването на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, на основание чл. 78а, ал. 1 НК. Обръща внимание, че въззивното решение не носи дата и в него липсва изчерпателна аргументация, които интерпретира като съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита.
В откритото съдебно заседание осъденият Г. В. З. и процесуалният му представител, редовно призовани, не се явяват.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура излага становище, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди искането на защитника, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното:
От материалите по делото се установява, че въззивното решение не съдържа дата на издаване, с което съдът е нарушил процесуалните изисквания по чл. 34 НПК относно реквизитите на съдебния си акт. Затова, преценката за процесуална допустимост на искането следва да се направи спрямо датата 30.05.2008 г., на която решението е било вписано в срочната книга на Софийския градски съд и първоинстанционната присъда е влязла в законната си сила. При това положение, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК осъденият Г. В. З., респективно неговият з. , е направил процесуално допустимо искане за възобновяване на в. н. о. х. д. № 2532/07 г. и отменяване на въззивното решение, което не е било проверено по касационен ред.
Искането за възобновяване е ОСНОВАТЕЛНО.
С решение от 30.05.2008 г. на Софийския градски съд е потвърдена присъдата от 30.05.2006 г. по н. о. х. д. № 15423/05 г. на Софийския районен съд, с която подсъдимият Г. В. З. е признат за виновен в това, на 15.11.2005 г. в гр. С., като длъжностно лице – нотариус в район – гр. С., в кръга на службата си – чл. 465 б. „б” пр. 2, алт. 3, чл. 474, ал. 1, ал. 4 и ал. 5, чл. 485, ал. 2 и чл. 486 ал. 1 ГПК, да е съставил официален документ – поставил кръглия си печат на нотариус и положил подписа си на нотариус, както и правоъгълния щемпел с нотариално удостоверяване, в който удостоверил неверните обстоятелства, че А. С. С. се е явил пред него лично и е положил подписа си в графа „продавач” в договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 15.11.05 г., с цел да бъде ползван този документ като доказателство за тези факти пред КАТ – СДВР с оглед регистрация на превозното средство, поради което и на основание чл. 311, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, с отложено изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. В тежест на подсъдимия са възложени разноските.
Софийският градски съд е потвърдил присъдата въз основа на фактическите положения, приети за установени и от първоинстанционния съд. Съгласно приетата за установена фактическа обстановка, към 15.11.2005 г. подсъдимият Г. В. З. е осъществявал дейност на нотариус, редовно вписан в регистъра под № 235 на Нотариалната камара на Република България. В рамките и само за нуждите на журналистическо разследване, в редакцията на една от българските телевизии бил изготвен фиктивен договор за продажба на лек автомобил, който собственоръчно бил подписан от св. А св. Марин Н. Н. , служители в същата телевизия.
На 15.11.2005 г. св. Н отишъл в кантората на осъдения Г. В. З. в гр. С., ул. „Стефан Караджа” № 7 и поискал да се заверят подписите върху договора. По указание на осъдения, стажант в нотариалната кантора поставил надписа с щемпела на нотариуса и вписал имената на страните. В присъствието само на св. Н, който предоставил личната си карта, нотариалното удостоверение, така подготвено и подпечатано с кръглия печат, било подписано от нотариуса и заведено под № 1* в общия регистър на кантората.
При тези фактически положения, Софийският градски съд е достигнал до заключение, че деянието на осъдения Г. В. З. покрива всички признаци на престъпление по чл. 311, ал. 1 НК както в обективно, така и в субективно отношение.
Правните изводи на въззивния съд не отговарят на точния смисъл на закона и на конкретните факти по делото.
Софийски градски съд е приел за установено, че осъденият Г. В. З. се е подписал под удостоверителния надпис, който стажантът е поставил с щемпела му на нотариус (правоъгълен печат) и допълнен с ръкописно вписаните имена на св. Н св. Събев, посочени като страни по договора. Такъв надпис с щемпел отговаря на утвърдения образец в приложение № 6 към чл. 17 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, а по делото липсват констатации използваният щемпел да е разкривал незаконосъобразно отклонение от стандартно предвидения образец.
Ето защо, осъденият е направил изявлението, че на датата (15.11.2005 г.), нотариус Г. З. от съответния район (гр. София) и вписан под конкретен номер (№ 2* в Нотариалната камара удостоверява подписите върху документа, положени от лицата – А. С. С. и М. Н. Н.
Това изявление не съдържа обстоятелства за присъствието на лицата, чиито подписи нотариусът удостоверява, а по дефиниция документът всякога представлява конкретно и изрично писмено изявление с правно значение на определено лице. Документът съществува такъв какъвто авторът го е създал, поради което и неговото съдържание се определя единствено от онези факти, обстоятелства или твърдения, които обективно присъстват в документа.
Съдът е приел за несъмнено установено, въз основа на съвкупността от процесуално годни доказателствени средства, в това число чрез помощта на експертиза, че подписите върху договора за продажба на моторно превозно средство наистина са били положени от св. Н св. Събев, посочени като автори на волеизявленията в съставения частен документ.
Преведено към разглеждания случай дотук посоченото означава, че във вида, в който съществува като официален документ, нотариалната заверка на подписи, извършена от осъдения Г. В. З. в кръга на службата си на нотариус, с която той е удостоверил достоверността на подписите върху договора, в това число и на св. С, не е документ с невярно съдържание.
При нотариална заверка на подписа върху частен документ, на удостоверяване подлежи обстоятелството, че подписът произхожда от лицето, съставило частния документ. Съдебната практика (Постановление № 3 от 23.03.1982 г. на Пл. ВС на Република България) също изрично е пояснила, че „…съответното длъжностно лице, което извършва заверката, удостоверява достоверността на …подписите на лицата, съставили документа.”.
При това положение, след като осъденият Г. В. З. е удостоверил едно реално извършено действие от св. С, който фактически наистина е положил подписа си върху частния документ и следователно правно значимото обстоятелство, което документът удостоверява обективно е вярно, инкриминираната нотариална заверка на подписи не може да се приеме за официален документ с невярно съдържание. На свой ред от това произтича заключението, че липсва предмет на престъпление по чл. 311, ал. 1 НК.
Основателен е доводът, който защитникът поддържа, че нотариалната заверка на подписи, извършена от нотариус в кръга на службата ще представлява съставяне на официален документ с невярно съдържание по смисъла на чл. 311, ал. 1 НК само тогава, когато нотариусът удостовери, че подписът върху частния документ е положен от лице, което е различно от лицето, действително подписало частния документ. Защото само тогава подписът няма да произхожда (няма да е положен) от лицето, направило волеизявлението в частния документ и ще съществува противоречие между удостовереното обстоятелство и обективната действителност.
Погрешни са правните разсъждения на Софийския градски съд, който е приел, че изпълнителното деяние на осъдения Г. В. З. се е изразило в нотариална заверка на подписи върху частен документ без едно от лицата (св. Събев) да е присъствало, съответно без проверка за неговата самоличност, а действайки по този начин в нарушение на правилата по Гражданско-процесуалния кодекс осъденият е съставил официален документ с невярно съдържание относно обстоятелството, че лицето, посочено като с. по договора, се е явило пред нотариуса и е потвърдило своя подпис.
Вън от вече казаното за отсъствие на конкретно нотариално удостоверяване с предмет явяването или неявяването на св. С, изпълнителното деяние на осъдения З. на практика е било сведено от Софийския градски съд до нарушението на служебните му задължения – на императивното правило по чл. 485, ал. 2 ГПК (отм.) да извършва удостоверяване на подписа под частен документ, включено в кръга на службата му по силата на чл. 465, б. „б” от ГПК (отм.), само при лично явяване на лицето, чиито подпис ще се удостоверява (нарушения на изискванията по чл. 474, ал. 4 и ал. 5 ГПК (отм.) относно надлежната проверка за самоличност може да се претендира, ако някакво лице се е явило пред нотариуса, разпоредбите на чл. 465, б. „б” и на чл. 486, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм.) не поставят задължения, защото те са общи диспозиции за компетентността на нотариуса и възможността да се използва надпис, а чл. 474, ал. 1 ГПК (отм.) се отнася до процедурата при извършване на нотариален акт).
Поначало при съставянето на документ с невярно съдържание нотариусът (длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б” НК) едновременно нарушава или неизпълнява определени задължения от кръга на службата, която по естеството си включва в своите предели съставяне на удостоверителния документ, годен да има доказателствена сила и значение.
Затова и допуснатото нарушение от осъдения Г. В. З. на вменените му задължения от разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ГПК (отм.) относно личното явяване на лицето при извършване на нотариална заверка на подписа върху частен документ, очевидно не могат да ангажират наказателната отговорност за престъплението – лъжливо документиране, по чл. 311, ал. 1 НК, щом посоченото нарушение на служебни задължения не е съпътствало нотариалното удостоверяване на неистински подпис върху частния документ. Само по себе си такова поведение остава само нарушение на служебните му задължения.
В тази връзка принципно неправилен е и подходът на въззивния съд да извлече прекия умисъл единствено от съзнанието на нотариуса, че нарушава служебните си задължения. Прекият умисъл по чл. 311, ал. 1 НК изисква да се установи по несъмнен начин, че деецът, знаейки за неверността на обстоятелството, което удостоверява, е искал да състави документ с невярно съдържание. Затова и нотариусът, който удостоверява подписи върху договор за продажба на моторно превозно средство без да се е явила една от страните, за да потвърди своя подпис, би извършил престъпление по чл. 311, ал. 1 НК само ако удостовери неистински подпис, знаейки, че подписът върху договора не произхожда от лицето, което отсъства.
При тези съображения, Върховният касационен съд намира, че с осъждането на Г. В. З. за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК е бил съществено нарушен материалният закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което искането за възобновяване на в. н. о. х. д. № 2532/07 г. по описа на Софийския градски съд следва да бъде уважено.
Допуснатото нарушение на закона може да бъде отстранено и от настоящата инстанция в съответствие с правомощията й по чл. 425, ал.1, т. 2 от НПК в случай по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Въззивното решение от 30.05.08 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдена присъда от 30.05.2006 г. по н. о. х. д. № 15423/05 г. на Софийския районен съд и Г. В. З. е осъден за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК следва да бъде отменено, а осъденият Г. В. З. – оправдан. Този извод прави напълно излишно да се коментират останалите доводи, които се изтъкват от защитника.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в. н. о. х. д. № 2532/07 г. по описа на Софийския градски съд.
ОТМЕНЯВА решение от 30.05.08 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдена присъда от 30.05.2006 г. по н. о. х. д. № 15423/05 г. на Софийския районен съд и ОПРАВДАВА Г. В. З. по обвинението за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: