О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№434
Гр.С., 04.12.2014год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 5385 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. К. и Й. Н. К. против Решение № 1907 от 30.04.2014 г. по в.гр.д.№ 185/14 г. на Благоевградския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 2967 от 25.11.2013 г. по гр.д.№ 1151/12 г. на РС- [населено място], с което касаторите са осъдени на основание чл.108 във връзка с чл.111 и чл.56 ЗС да предадат на Р. Г. Д. и З. К. Д. владението на ? ид.ч. от третия жилищен етаж на площ от 130 кв.м., обособена в самостоятелно жилище, състоящо се от три стаи, коридор, баня с тоалетна, в сградата, находяща се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] заедно с принадлежащите към обекта мазе № 3 на площ от 10,52 кв.м. и складово помещение на площ от 11,68 кв.м., както и да заплатят на ищците обезщетение за ползване на обекта без основание в периода 11.08.2009 г.- 02.07.2012 г. в общ размер на 5 100 лв. на основание чл.59 ЗЗД, като е отхвърлен предявеният от ответниците насрещен иск с правна квалификация чл.61, ал.2 ЗЗД- за присъждане в тяхна полза на обезщетение в общ размер на 7 000 лв. за извършени от тях строително-ремонтни работи в процесния имот. В касационната жалба се поддържа, че в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по предявения ревандикационен иск, решението на въззивния съд е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба ищците навеждат твърдения, че притежават вещно право на ползване върху ? ид.ч. от етажа, а не върху реална част от същия, а същевременно претендират от ответниците предаване на владението на един от двата обекта, съответен на притежаваната от тях идеална част от правото на ползване. При условията на евентуалност се навеждат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост както в тази му част, така и изцяло. Моли се неговото обезсилване в частта, обективираща произнасяне по ревандикационния иск за реално обособена част от процесния трети етаж, евентуално- отменяване на решението изцяло и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените срещу касаторите обективно кумулативно съединени искове по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД бъдат отхвърлени, а предявеният от тях насрещен иск за сумата 7 000 лв.- уважен, със законните последици.
По отношение на частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от ищците Г. П. Д. и К. И. Д. установителни искове, в касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Моли се за отменяването му в цялост и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за допустимостта, респ. правилността на обжалваното въззивно решение са три правни въпроса. Уточнени и конкретизирани съобразно постановките на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК, тези въпроси са, както следва:
– Редовна ли е искова молба за собственост на обект, който не съществува в правния мир като самостоятелен такъв, а представлява реална част от действителния обект на вещното право.
– На какво основание се дължи обезщетение за продължаващото ползване на имота от наемателя след прекратяване на наемното правоотношение и допустимо ли е размерът на това обезщетение да се определя въз основа на уговорения наем по вече прекратения договор.
– Какъв е началният момент на погасителната давност на вземането за разноски, направени за ремонт и подобрения в чужд имот.
Ответниците по касационната жалба- Р. Г. Д. и З. К. Д. не са депозирали писмени отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Според задължителните указания, обективирани в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, при което преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба- предвид служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, вкл. във фазата на допускане на касационното обжалване. В конкретния случай настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното въззивно решение на Благоевградския окръжен съд следва да се допусне до касационен контрол предвид вероятността същото да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба /т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/01 г. на ОСГК на ВКС/. Това е така, тъй като ищците се позовават на ограниченото си вещно право на ползване върху целия трети етаж от сградата, а претендират предаване владението на ? ид.ч. от същия, обособена в изграденото в южната част на етажа самостоятелно жилище, без да посочили на какво основание поддържат, че ограниченото вещно право върху ? ид.ч. от целия обект се е трансформирало в такова върху реална част от същия. Този порок в обстоятелствената част на исковата молба по същество е довел до неяснота на постановения от съда петутим, с който исковата претенция по чл.108 ЗС е уважена за ? ид.ч. от етажа, като същевременно е посочено, че тази идеална част е обособена в самостоятелно жилище.
Допускането до касационно обжалване на въззивното решение по главния иск налага същото както по отношение на обусловения иск по чл.59, ал.1 ЗЗД, така и спрямо предявения при условията на евентуалност насрещен иск за подобрения на ответниците.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1907 от 30.04.2014 г. по в.гр.д.№ 185/14 г. на Благоевградския окръжен съд, по касационната жалба на К. С. К. и Й. Н. К..
УКАЗВА на касаторите, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представят доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 344,50 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, като при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: