Р Е Ш Е Н И Е
№ 435
София, 19.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1167 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР на ГПК, обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г.,във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./.
М. Н. К. от гр. С. обжалва решението на Окръжен съд-Монтана,постановено на 25.10.2007г. по гр.д. №207/2007г. с оплаквания,че същото е неправилно,като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила-отменително основание по смисъла на чл.218б,ал.1,буква“в” ГПК /отм./. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено.
Със самостоятелна касационна жалба постановеното от Окръжен съд- Монтана въззивно решение е обжалвано и от Т. Д. З. от гр. Лом с оплаквания,че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила- отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква”в” ГПК/отм./. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище.
Касационната жалба на Т. Д. З. е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./ и отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./. Същата обаче е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане като съображенията за това са следните:
Производството по делото е образувано по предявен от Л. С. М. и Р. С. М. иск за установяване право на собственост на тяхната пряка наследодателка Д върху земеделски земи,собствеността върху които е възстановена по реда на ЗСПЗЗ,като за част от имотите искът е насочен срещу наследниците по закон на Ц. Г. Н. ,един от които е и касаторът Т. Д. З. По отношение на тези имоти искът е уважен от първоинстанционния съд,като в тази част решението не е било обжалвано и е влязло в сила. Постановеното от първоинстанционния съд решение е било обжалвано само от М. Н. К. в частта,с която е уважен предявеният срещу нея иск за конкретно посочен имот, различен от имотите,за които е искано установяване принадлежността на правото на собственост по отношение на наследниците на Ц. Г. Н. И след като Т. Д. З. не е обжалвал решението на първоинстанционния съд и при условие,че няма качеството задължителен другар спрямо М. Н. К. по спора за имота, за който производството по делото е все още висящо,следва да се приеме, че същият не разполага с процесуална възможност да сезира ВКС с касационна жалба срещу постановеното от въззивния съд решение.
Касационната жалба на М. Н. К. е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./,отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
С обжалваното решение,постановено на 25.10.2007г. по гр.д. №207/2007г. Окръжен съд-Монтана,действувайки като въззивна инстанция,е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта,с която е признато по отношение на М. Н. К. ,че ливада от 3 дка,находяща се в землището на гр. Лом,обл. Монтана,м. Садовете,при съседи: собствено място на Ц. Г. ,разсадник и имот на Н. И. и нива от 1 дка при съседи от всички страни имот на Ц. Г. ,идентифициран като част от имот №279056 по КВС на гр. Лом са собственост на наследниците на Д. Т. Н. ,както и в частта,с която М. Н. К. е осъдена да заплати на Л. С. М. и Р. С. М. направените деловодни разноски като постановено по недопустим иск и производството в тази част е прекратено.
Прието е,че предявеният иск,основан на твърдения,че правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху имота принадлежи на наследниците на Д. Т. Н. е недопустим,тъй като в полза на Л. С. М. и Р. С. М. като наследници на Д. Т. Н. не е провеждано производство по възстановяване на собствеността върху земеделски земи пред ОСЗ,а предявеният от тях по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ иск е отхвърлен като неоснователен. С оглед на това е прието,че тези лица не биха могли с иск за признаване правото на собственост на тяхната наследодателка да защитят права на възстановяване,чието пораждане е само предполагаемо или все още няма конкретизиран по съответния ред обект.
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.
Неоснователно е изложеното в касационната жалба оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане от страна на въззивния съд на твърдените от М. К. пороци на решението на първоинстанционния съд.
На първо място следва да се отбележи,че за допустимостта на постановеното от първоинстанционния съд решение въззивният съд следи служебно и е длъжен да извърши проверка дали обжалваното пред него решение е допустимо дори във въззивната жалба да не са били наведени доводи в тази насока. Освен това следва да се има предвид,че в подадената от М. К. въззивна жалба изрично се поддържа,че наследниците на Д. Т. Н. нямат правен интерес да водят срещу нея иск за имот №279035,т.е. налице е и наведен от въззивника довод. Едва след като извърши проверка за допустимостта на решението на първоинстанционния съд,вкл. и налице ли са предпоставките за предявяване на установителен иск,въззивният съд следва да разгледа спора по същество в рамките на правомощията си. В случая въззивният съд е приел,че постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо,поради което не е обсъждал останалите наведени в подадената от М. К. въззивна жалба оплаквания.
Изводът на въззивния съд,че предявеният от Л. С. М. и Р. С. М. иск е недопустим е правилен.
Оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред е обусловено от наличие на правен интерес,в каквато насока са и дадените с ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС указания. Такъв правен интерес е налице само при висящо административно производство по чл.14,ал.1-3 ЗСПЗЗ или възможност същото да бъде образувано,както и при окончателно решение на ОСЗ за възстановяване правото на собственост по подадено от спорещата страна заявление. Когато обаче административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ,предявяването на иск за принадлежността на правото на собственост към патримониума на наследодателя е недопустимо. В случая е установено по категоричен начин,че заявление за възстановяване на собствеността върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ от името на Л. С. М. и Р. С. М. като наследници на Д. Т. Н. до ОСЗ не е било подавано,а предявеният от тях по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ иск е отхвърлен,поради което правилно въззивният съд е приел,че същите не разполагат с възможността да оспорват по съдебен ред правата на М. К. върху възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот с твърдението,че същият е принадлежал на тяхната наследодателка Д. Обстоятелството дали в решението на първоинстанционния съд е допусната очевидна фактическа грешка по отношение на имота,за който М. К. твърди,че се легитимира като собственик за тази преценка е ирелевантно,доколкото от една страна процесуалният закон установява специален ред за извършването на поправка на такава грешка,а от друга страна преценката дали предявеният иск е допустим или не в случая се обуславя не от обстоятелството дали същият е правилно насочен срещу лице,което претендира самостоятелни права върху възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот,а от обстоятелството кой е надлежно легитимиран да предяви подобен иск.
Изводът на въззивния съд ,че предявеният от Л. С. М. и Р. С. М. срещу М. Н. К. иск е недопустим е правилен. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на постановеното от въззивния съд решение, поради което на основание чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Окръжен съд-Монтана, постановено на 25.10.2007г. по гр.д. №207/2007г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Т. Д. З. касационна жалба вх. №А2276/17.12.2007г. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Монтана,постановено на 25.10.2007г. по гр.д. №207/2007г.
В частта,с която подадената от Т. Д. З. касационна жалба е оставена без разглеждане решението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
Председател:
Членове: