Р Е Ш Е Н И Е
№ 435
гр.София , 23 декември 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1353/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане (озаглавено „молба”) от осъдения В. Г. Б., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 1394/2013г. на Дупнишки районен съд. От съдържанието на искането са изводими доводи, които се отнасят към основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Конкретно се посочва, че осъденият е бил подведен да признае фактите по обвинението и че желае да сключи споразумение. Изразява се недоволство от наложеното наказание, като прекомерно завишено. Искането е за налагане на по-леко наказание.
В съдебно заседание пред касационната инстанция назначеният пред тази инстанция служебен защитник на осъдения Б. – адв. М., поддържа искането за възобновяване на наказателното дело, моли за неговото уважаване, като бъде намален размера на наложеното на осъдения наказание.
Прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване, посочвайки, че наложеното наказание не е явно несправедливо.
Осъденият В. Б. не участва лично в производството.
Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него са наведени доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда № 24 от 26.02.2014г., постановена по нохд № 1394/2013г. по описа на Районен съд – Дупница, В. Г. Б. е признат за виновен в това, че в периода от 09.08.2013г. до 18.08.2013г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, от цех за производство на закуски, находят се на [улица] отнел чужди движими вещи на обща стойност 55лв., от владението и собственост на фирма [фирма] с управител В. М.; от павилион за продажба на пакетирани закуски, намиращ се на [улица] отнел чужди движими вещи – сумата от 304.00лв. от владението на С. К.; от павилион за продажба на цигари и цигарени изделия, находящ се на пл. „име“ е отнел чужди движими вещи на стойност 9.20лв. от владението на [фирма] гp. София с МОЛ Л. П., без съгласие на владелците, с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото е 368,20лв. и деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а”, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване на в затвор. Извършено е приспадане на основание чл. 59 от НК и направените по делото разноски са възложени в тежест на осъдения Б..
Преценката на изложените в искането за възобновяване доводи сочи на липса на основание за възобновяване на наказателното производство. На първо място, искателят е заявил, че е бил подведен да признае фактите, въпреки че е желаел сключване на споразумение. Това оплакване е относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което е предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е неоснователно.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като подс. Б. е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Законосъобразното провеждане на процедурата по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е свързано със спазване на процесуалните правила, установени за тази форма на съкратено съдебно следствие. В настоящето производство съдебният състав не е бил достатъчно прецизен при провеждане на диференцираната процедура, доколкото е допуснал смесване на двете напълно различни процедури – тази по чл. 371, т. 1 от НПК, имаща доказателствени последици – пряко ползване на валидно събрани на досъдебното производство доказателства, като в хода на съдебното следствие не се извършва разпит на тези свидетели и вещи лица, по отношение на които е постигнато съгласието на страните; и тази по чл. 371, т. 2 от НПК, имаща за последица ползване при постановяване на присъдата на направеното от подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да бъдат събирани доказателства за тази факти. Независимо от процесуалната непрецизност на първоинстанционния съд, който първо е одобрил съгласие по чл. 371, т. 1 от НПК, а впоследствие е обективирал преценка за подкрепеност на направеното от подсъдимия признание от събраните по делото доказателства, не е налице процесуално нарушение от категорията на съществените. Това е така, понеже при заявеното от подс. Б. признание на фактите по обвинението, съдът е извършил дължимите следващи процесуални действия, отговарящи на законовия регламент за провеждане на диференцираната процедура по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК. Изводът за това, че диференцираната процедура е правилно проведена, се обосновава при проследяване на процесуалната дейност на решаващия съд – налице е обективирано волеизявление на подсъдимия за признание на обвинителните факти, съчетано със съгласие да не се събират доказателства за тези факти и от съда е извършена дължимата преценка за подкрепеност на самопризнанието на подсъдимия от събраните на досъдебното производство доказателства. Оплакването в искането за възобновяване за това, че осъденият е бил подведен да признае фактите, и с това да е нарушено правото му на защита, е лишено от основание. На първо място, не се сочат никакви конкретни съображения в подкрепа на това оплакване. На второ място, избраната от подс. Б. процесуална позиция, отразена в съдебния протокол, сочи на неговата воля производството да бъде разгледано по реда на Глава ХХVІІ от НПК.
Подсъдимият е декларирал признанието изцяло на фактите по обвинителния акт, както и е заявил съгласие да не се събират доказателства за тези факти, които недвусмислени изявления сочат на заявена воля от подсъдимия за протичане на делото по този ред. Не са налице основания за поставяне под съмнение на доброволността на заявената от подс. Б. позиция, както и на неговата информираност за последиците от признанието на фактите по обвинителния акт, доколкото в съдебния протокол е отразено и обстоятелството, че са му били изяснени тези последици. При това положение, доводите на осъдения в искането за това, че е бил подведен, са лишени от основание.
Изводите за липса на процесуални нарушения, свързани с реализираната процедура на съкратено съдебно следствие не се променят с оглед на заявеното в искането, че осъденият е искал, а и пред настоящата инстанция желае да сключи споразумение. Налице е влязла в сила присъда, която може да бъде ревизирана само при наличие на предвидените в закона основания за възобновяване на наказателното дело, сред които не фигурира желанието на осъдения производството да протече по различен ред от този, по който е приключило. Желание за сключване на споразумение Б. е заявил пред първоинстанционния съд, като съдът е отложил производството по делото (в съдебното заседание на 15.01.2014г.) и е дал възможност на осъдения да възстанови причините имуществени вреди, което той не е сторил. След като не е било налице възстановяване или обезпечаване на причинените с престъплението имуществени вреди, с оглед разпоредбата на чл. 381, ал. 3 от НПК, е било недопустимо сключване на споразумение за решаване на делото. Освен това, впоследствие Б. е заявил (в следващото съдебно заседание на 26.02.2014г.) недвусмислена, доброволна и информирана позиция за провеждане на съкратено съдебно следствие, признавайки фактите по обвинението и съгласявайки се да не се събират доказателства за тези факти.
Изложените съображения мотивират изводите на настоящата инстанция за липса на основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което да обоснове възобновяване на наказателното производството.
Във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. В. Б. наказание за извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а”, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, на първо място следва да се посочи, че решаващият съд законосъобразно е приел, че наказанието подлежи на определяне по правилата на чл. 58а от НК, като последица от приложената диференцирана процедура, съобразно чл. 373, ал. 2 от НПК. На второ място, правилно наказателната отговорност на осъдения е реализирана в хипотезата на чл. 58а, ал. 1 от НК при спазване на изискванията за индивидуализация на наказанието и редукцията му с една трета. Законосъобразно районният съд не е приложил разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 от НК, понеже установените обстоятелства, влияещи върху отговорността на Б., не могат да бъдат преценени като многобройни смекчаващи обстоятелства, нито е налице изключително смекчаващо такова, поради което е немислим извод за по-ниска степен на деянието и на дееца от обичайната за този вид престъпни деяния. Обстоятелствата, значими за определяне на наказанието на Б. за извършеното престъпление, обосновават индивидуализацията на наказанието в хипотезата и по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК. При определяне на наказанието решаващият съд е извел отегчаващите обстоятелствата, като е съобразил извода за завишена степен на обществена опасност на дееца предвид липсата на поправителен и превъзпитателен ефект от предходните осъждания на Б., извън тези, обосноваващи опасния рецидив.
Правилна е преценката за висока степен на обществена опасност на извършеното, като независимо от това, че стойността на предмета на престъплението е сравнително невисока, се касае до три деяния, извършени в условията на продължавано престъпление. Така че, ниската стойност на отнетото сама по себе си не може да бъде оценена като смекчаващо вината обстоятелство, предвид на това, че се касае до три деяния, с които е осъществено посегателство срещу собствеността на различни правни субекти, което сочи на значителна степен на засягане на правно защитения обект. От друга страна, при определяне на наказанието първоинстанционният съд неправилно е ценил като смекчаващо вината обстоятелство направеното от осъдения самопризнание. Съобразно възприетото в ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС, признанието по реда на чл. 371, т. 2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В настоящия случай извън направеното от Б. признание по чл. 371, т. 2 от НПК, не е налице негово поведение, спомогнало за разкриване на престъплението, така че това признание не е следвало да бъде ценено като смекчаващо вината обстоятелство. При тези съображения се налага изводът, че като е определил на осъдения Б. наказание доста под средния размер на наказанието, посочено в санкционната част на нормата на чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, решаващият съд неправилно е дал превес на смекчаващите вината обстоятелства, независимо от тежестта на отегчаващите такива.
Следователно, не са налице основания за допълнително намаляване на наказанието, определено на осъдения по правилата на чл. 54 от НК – четири години лишаване от свобода. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК така определеното наказание е редуцирано с 1/3 на две години и осем месеца лишаване от свобода. По-леко наказание не би било адекватно на завишената лична степен на обществена опасност на осъдения и не би обслужило в пълна степен осъществяването на поправителен и превъзпитателен ефект върху него.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Г. Б. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 1394/2013г. по описа на Дупнишки районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.