Р Е Ш Е Н И Е
№ 435
гр. София, 09 октомври 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 395 по описа за 2008 г
Производството е образувано по искане на осъдения Х. Х. А. за възобновяване на НОХД № 287/06 по описа на Районен съд, гр. В., по което е постановена присъда № 369 от 11.06.2007, потвърдена с решение на Шуменски окръжен съд от 16.11.2007, по ВНОХД № 481/07.
С присъдата, молителят е признат за виновен в това, че на 4.11.2003 г в с. С., обл. Шумен, в съучастие с Х. И. Х. , като подбудител и помагач, умишлено склонил и улеснил Х. в качеството му на длъжностно лице, временно изпълняващ длъжността К. наместник на Кметството в с. С., обл. Шумен, в кръга на службата си да състави официален документ, удостоверение от 4.11.2003, издадено от Кметство С. , общ. Върбица, в който да удостовери неверни обстоятелства, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства, с оглед на което и на основание чл. 311, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 и чл. 54 НК, е осъден на три месеца „лишаване от свобода”, при хипотезата на чл. 66, ал. 1 НК, с тригодишен изпитателен срок.
В искането се релевира основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Прави се искане за отмяна на осъдителната присъда и потвърждаващото я въззивно решение, по реда на възобновяването, и оправдаване на осъдения.
В съдебно заседание на настоящата инстанция осъденият моли искането да бъде уважено.
Представителят на ВКП намира искането за неоснователно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
В искането се релевира допуснато съществено нарушение на материалния закон, произтичащо от неправилния извод за наличие на документно престъпление. Твърди се, че приетите фактически положения сочат на несъставомерно деяние. Релевира се и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане възраженията на защитата за недоказаност на обвинението и за несъставомерност на деянието.
ВКС не споделя изложените съображения.
Съдилищата са приели за установено от фактическа страна следното:
През периода 2001-2004 г, подсъдимият живеел в с. М., Ш. Той се стремял да докаже пред НОИ общия размер на трудовия си стаж. Въз основа на депозирани от него искови молби пред Районен съд, гр. В., били образувани граждански дела с един и същи предмет – претенция с правно основание чл. 1 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред, и по-конкретно, установяване на трудовия стаж в ТКЗС, с. В., обл. Шумен, за времето 1958-1961 и 1964. На подсъдимия било указано да представи удостоверение от съответната организация, че книжата, ведомостите и пр. са загубени или унищожени. Поради непредставяне на такова и поради обстоятелството, че било установено, че в Кметството в с. И., обл. Шумен, се намират 4 бр. „Книги на пенсионните вноски”, производствата по заведените граждански дела били прекратени, тъй като удостоверението с посоченото съдържание се явява положителна процесуална предпоставка за правото на иск по чл. 1 от цитирания Указ. Архивът на прекратеното ТКЗС, с. В. бил предаден на Кметството, с. И., Ш. С оглед снабдяване с удостоверение, съдържащо изискуемите данни, подсъдимият посещавал многократно Кметствата на с. С., Ш. и с. И., Ш. Св. Р. , в качеството си на кмет на с. И., издал удостоверения относно обстоятелството, че в Кметството се съхраняват описаните книги, както и че липсват данни за разплащателните ведомости на ТКЗС, дали са изгубени или унищожени. При срещите си с този свидетел подсъдимият настоявал в издаваните удостоверения да се впишат данните по чл. 1 от Указа, но длъжностното лице отказвало, като се базирало на съдържащата се в Кметството документация. Подсъдимият се срещнал и със св. Д, К. наместник на Кметството в с. С., от когото поискал издаване на такова удостоверение, но получил отказ, като свидетелят го насочил към Кметството на с. И..
На 29.09.2003 г, по решение на Общински съвет, В. , за временно изпълняващ длъжността К. наместник в с. С. бил избран Х. И. Х. В началото на месец ноември 2003 г, адв. К, пълномощник на подсъдимия по гражданските дела, изготвила текст на удостоверение, в което било отразено следното: „ТКЗС, с. В. е прекратило съществуването си през 1965 г, за да се осъществи строеж на язовир „В”, а правоприемник на същото е ТКЗС, с. С.. Поради ликвидация на ТКЗС, с. С., неговият архив се съхранява в Кметството на с. С., като документацията, състояща се от ведомости за заплати, както и книгите за пенсионните вноски за годините от 1958 до 1961, не са предавани, тъй като са били изгубени, унищожени и др.” Свидетелката указала на подсъдимия, че удостоверението следва да бъде оформено в Кметството на с. И., но подсъдимият отишъл в Кметството на с. С.. Там А. провел разговор с Х. , когото успял да убеди, въпреки проявеното колебание, от страна на кметския наместник. Подсъдимият настоял да му подпише процесното удостоверение, с обяснението, че същото му е изключително необходимо за установяване на трудов стаж. Поради това, независимо че не извършил проверка, от която би установил, че в архива на Кметството, с. С., не се намира описаната информация, Х. подписал документа и поставил печата на Кметството.
Впоследствие подсъдимият представил удостоверението по едно от гражданските дела / гр. д. № 312/04 по описа на ВПРС /.
ВКС не намери да е допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Релевантните факти са установени, въз основа на обективен, всестранен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, при стриктно спазване изискванията на чл. 14 НПК. В мотивите на първоинстанционната присъда и в тези на въззивното решение са обсъдени възраженията на защитата за недоказаност на обвинението, като е посочено въз основа на кои доказателствени източници се приема за установена изложената по делото фактическа обстановка. Правилен отговор е даден на доводите за несъставомерност на деянието. Изследвани са всички признаци от състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК, които са налице / от обективна и субективна страна /, като са изложени аргументи и относно формите на съучастие / по чл. 20, ал. 3 и 4 НК /.
Не е налице и другото релевирано нарушение / по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК /. Материалният закон е приложен правилно. От приетите за установени факти е видно, че деянието е съставомерно по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 НК и по този текст на наказателния закон е било квалифицирано. При тези факти, не може да бъде уважено искането за отмяна на осъдителната присъда и потвърждаващото я въззивно решение, по реда на възобновяването, и оправдаване на осъдения, тъй като основанията на чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК не са налице. В случая, не се касае за несъставомерно деяние, за което молителят да бъде оправдан в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда.
По тези съображения, ВКС намери, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Х. Х. А. за възобновяване на НОХД № 287/06 по описа на ВПРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: