О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
София 14.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 605/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 384 от 24.10.2016 г. по в.гр.д. № 591/2016 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено решение № 726 от 27.05.2016 г. по гр.д. № 7962/2015 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. Д. Г. и П. Д. Г. против Р. Д. Г., Д. Р. Д. и Й. Р. Д. иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в [населено място], ж.бл. ”П.”, комплекс ”М. – Е.”, със застроена площ 77.74 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.32222.3.32, с адрес [населено място], [улица], вх.2, ет.4, ап.5.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. С. С. като пълномощник на П. Д. Г. и Г. Д. Г.. Изложени са оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че първоинстанционният съд е приел делото за решаване преди да изтече срокът по чл. 61, ал.1 ЗН за приемане по опис на наследството на общия наследодател Д. Г. Д., който с оглед възможността да бъде продължен, би изтекъл на 23.05.2016 г. По този начин е лишил жалбоподателите да упражнят ефективно правото си по чл. 30, ал.1 ЗН да искат намаляване на завещателното разпореждане, с което процесният имот е бил завещан от наследодателя на ответниците Д. и Й. Д.. Поддържат, че на 11.05.2016 г. жалбоподателката П. Д. е подала молба в Районен съд – Русе за приемане на наследството на Д. Г. Д. по опис, която е уважена, а това означава, че срокът е бил удължен с 3 месеца до 23.05.2016 г.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като противоречащо на практиката на ВКС по приложението на чл. 30, ал.1 ЗН; на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК – поради противоречиво разрешаване на въпроса за намаляване на завещателни разпоредби в сходни казуси; на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ Ако се предположи, че е налице приложимост на чл. 30, ал.2 ЗН, правилно ли е даден ход на делото преди изтичане на срока по чл. 61, ал.1 ЗН. 2/ Щом като в молбата за приемане на наследството по опис на жалбоподателката П. Д. е поискано в условията на евентуалност продължаване на срока по чл. 61 ЗН, и съдът се е произнесел положително по искането за приемане на наследството по опис, това означава ли уважаване на молбата. 3/ Валиден ли е опис на наследство, който е направен от заинтересувана страна и един от заявителите на описа е непълнолетен. И ако не е валиден този опис, правилно ли е извършено вписването на завета и правилно ли съдът го е приел като валиден документ. 4/ При липса на възражение или отделно производство съобразно т.5 от ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС следва ли съдът да приеме, че е налице такова възражение, без да има изрично волеизявление за това.
В отговор на касационната жалба ответниците по касация Р. Д. Г., Д. Р. Д. и Й. Р. Д., действащ лично и със съгласието на своя баща, изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Установено е по делото, че жалбоподателите в настоящото производство и ответникът Р. Д. Г. са наследници по закон на Д. Г. Д., починал на 03.11.2015 г. Към момента на смъртта си наследодателят е бил собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се на 4 етаж в ж. бл. ”П.”, в ж.к ”М.- Е.” в [населено място]. Със саморъчно завещание от 30.10.2007 г. наследодателят завещал този имот на своите внуци – Д. Р. Д. и Й. Р. Д..
Искът за делба е бил насочен първоначално срещу ответника Р. Д.. В нея ищците са изложили твърдения, че по сведения от последния, процесният недвижим имот е бил завещан на неговите деца. Твърдяли са, че това завещание накърнява запазените им части от наследството на Д. Д. и претендират да получат равностойността на своята запазена част в пари. Формулирали са петитум за допускане на делба между апартамента между тях и ответника при равни права и за реално извършване на делбата. Исковата молба е постъпила в съда на 21.12.2015 г.
С допълнителна молба от 29.01.2016 г. са поискали като страни по делото да бъдат конституирани и облагодетелстваните със завещанието лица – Д. и Й. Д., с оглед претенцията им по чл. 30 ЗН за намаляване на оставеното в тяхна полза завещание.
С отговора на исковата молба новоконституираните ответници са направили възражение, че не са налице предпоставките на чл. 30 ЗН за намаляване на завещанието, тъй като те не са от кръга на наследниците по закон на завещателя, призовани към наследяване, и следователно, за да упражнят правото си по чл. 30, ал.1 ЗН, ищците следва да са приели наследството по опис, както изисква ал.2 от същата разпоредба. Възразили са, че това не е сторено, а срокът по чл. 61, ал.1 ЗН е изтекъл.
Първото по делото заседание е проведено на 09.05.2016 г. След като е изслушал становищата на страните, първоинстанционният съд е отказал да включи в делбената маса лек автомобил „Пежо- 806”, тъй като местонахождението на тази вещ не е било известно страните, както и дали същата изобщо съществува. В това заседание пълномощникът на ищците е направил възражение, че срокът за приемане на наследството по опис още не е изтекъл. Не са представени доказателства за сезиране на районния съд със заявление по чл. 61, ал.1 ЗН.
Първоинстанционният съд е намерил за неоснователно искането за намаляване на завещанието и възстановяване на запазените части на ищците. Приел е, че по своя характер завещанието е частно и придава на ответниците Д. и Й. Д. качеството на заветници. Приел е също, че ищците не са приели наследството по опис, както и че срокът по чл. 61 ЗН, дори и при евентуалното му удължаване, е изтекъл, тъй като от откриване на наследството до първото по делото заседание са изминали повече от шест месеца. Оттук е направил извод, че процесният недвижим имот не е съсобствен между страните, а е придобит от заветниците, поради което искът за делба се явява неоснователен.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че към момента на подаване на исковата молба на ищците са били известни както обстоятелството, че наследодателят им се е разпоредил с процесния недвижим имот чрез завещание, така и лицата, в чиято полза е направено завещателното разпореждане. Приел е, че същите не са ангажирали доказателства за приемане на наследството по опис в срока по чл. 61, ал.1 ЗН, който тече не от момента на узнаване на завещанието, а от момента на откриване на наследството.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите, касаещи уважаването на претенцията по чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като тези въпроси не са обуславящи изхода на спора. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР № 3/ 2013 г. на ОСГК на ВКС, приложими към настоящия случай, приемането на наследството по опис представлява материалноправна предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследявяне. Предвид данните по делото, че наследодателят се е разпоредил чрез завещание в полза на своите внуци, които не са от кръга на призованите към наследяване лица, първият и обуславящ изхода на делото въпрос е приели ли са ищците наследството по опис, както изисква разпоредбата на чл. 30, ал.2 ЗН, за да упражнят правото си на възстановяване на запазените си части. Съгласно чл. 61, ал.1 ЗН срокът за приемане на наследството по опис е тримесечен и започва да тече от момента, в който наследникът е узнал за откриване на наследството, като законът допуска да бъде продължен от районния съдия с още три месеца. Константна е съдебната практика, че искането за продължаване на срока следва да бъде направено преди изтичане на първоначалния тримесечен срок, както и че ако този срок вече е изтекъл, искането за продължаването му не може да бъде уважено. В случая съдът в двете инстанции е приел, че жалбоподателите са узнали за откриване на наследството на своя баща Д. Д. най- късно на 23.11.2015 г., когато са се снабдили с удостоверение за наследници. Считано от тази дата, тримесечният срок по чл. 61, ал.1 ЗН е изтекъл на 23.02.2016 г. По делото няма данни в този срок да е направено заявление до районния съд за приемане на наследството по опис, нито искане за продължаване на срока. Нещо повече, въпреки твърденията във въззивната и в касационната жалба, жалбоподателите не са представили доказателства по делото, че са приели наследството по опис, както и че приемането е било вписано по реда на чл. 49, ал.1 ЗН, макар и след срока по чл. 61 ЗН.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 384 от
24.10.2016 г. по в.гр.д. № 591/2016 г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: