О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
Софиа, 30.11.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5211 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. П. П., К. П. П. и Я. С. П., всички от [населено място], приподписана от адв. К., срещу въззивното решение № 340 от 20.07.2015 год. по гр. д. № 412/2015 год. на Хасковския окръжен съд. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и искат отмяната му. Претендират присъждане на направените разноски пред всички инстанции.
В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация Л. М. Т..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК при изпълнение на разпореждането на въззивния съд за отстраняване на нередовности в нея.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 141 от 15.04.2015 год. по гр. д. № 221/2014 год. на Димитровградския районен съд, с което по реда на чл. 250 ГПК е отхвърлен предявения инцидентен установителен иск на Л. М. Т. срещу Я. С. П., П. П. П. и К. П. П., наследници на починалия в хода на производството първоначален ответник П. К. П., за признаване за установено, че ищцата е собственик по наследство на ? ид. ч. от описаните земеделски земи и отмяна на нот. акт № 47/2013 год. до този размер, като вместо това е признал за установено между страните, че Л. М. Т. е собственик на ? ид. ч. от описаните десет земеделски имота в землището на [населено място], област Х..
Със същото решение въззивният съд е отменил и решение № 452 от 3.12.2014 год. по гр. д. № 221/2014 год. на Димитровградския районен съд в частта, в която предявеният от Л. М. Т. срещу Я. С. П., П. П. П. и К. П. П., наследници на починалия в хода на производството първоначален ответник П. К. П., иск за делба на част от земеделските земи е бил отхвърлен и вместо това е постановил друго, с което е допуснал съдебна делба между страните на земеделските имоти, с изключение нивата от 1.2 дка в м. „И.”, имот № 106013 и нивата от 3 дка в същата местност, имот № 106011 в землището на [населено място], в която отхвърлителна част е потвърдил първоинстанционното решение. Определени са и квотите на страните: за Л. Т. – ? ид. ч., за касаторите – по 1/6 ид. ч. за всеки от тях и в тежест на последните са възложени направените разноски по делото.
За да постанови този резултат въззивният съд приел, че земеделските имоти са възстановени по ЗСПЗЗ на наследниците на К. К., починал на 13.09.1973 год., като ищцата по наследство от дъщерята Г. М., починала през 2004 год. наследява нейната ? ид. ч. от наследството. Другият наследник – П. П. се е снабдил с два нотариални акта през 2013 год. за собственост по давностно владение на възстановените имоти, първоначално за 3/4 ид. ч., впоследствие за ? ид. ч. от тях, като последният е оспорен от ищцата. Позовавайки се на разясненията в ТР № 11/2013 год. по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС и на тези в ТР № 1/2012 год. по т. д. № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, въззивният съд приел, че ответникът не е установил, че е упражнявал фактическа власт върху наследствените имоти, нито, че е обективирал спрямо ищцата намерението си да владее нейните идеални части за себе си, напротив налице са доказателства, които опровергават констатациите в нотариалния акт за наличие на давностно владение – представените от ищцата два договора за наем на имотите от 2011 год. и 2012 год. По отношение на два от имотите, с оглед на разпоредителната сделка с тях от сънаследника Продан П. в полза на трето лице и липса на предявено оспорване от страна на ищцата на основание чл. 76 ЗН, същите не могат да се върнат в делбената маса. Поради липсата на съсобственост между страните по отношение на тези имоти искът за делбата им е неоснователен.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторите поставят материалноправен въпрос относно дяловете на страните с оглед наследственото правоотношение, като считат, че произнасянето по него е от значение за точното прилагане на закона и се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Излагат съображения за нарушение на материалния закон при определяне на дяловете на страните, въз основа на представените доказателства за наследственото правоотношение, но изложението не съдържа обосноваване на предпоставките на релевираното основание за допускане на касационно обжалване, съоразно приетото в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Той представлява общото основание за допускане на касационното обжалване и определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. В изложението на касаторите не се поставят правни въпроси, а се поддържат доводи за допуснато нарушение на материалния закон при определяне на дяловете на страните.
Независимо от това и с оглед хипотезата на т. 1, изр. 4 от цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, при която касационният съд е длъжен да допусне въззивното решение до касационен контрол при вероятна нищожност или недопустимост на съдебното решение, настоящият състав счита, че дължи отговор на този въпрос преди произнасяне дали е налице релевираното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване. Последното се обуславя от твърденията на ищцата в уточнението на исковата й молба, респ. в исковата молба по предявения инцидентен установителен иск, относно притежавания от нея дял от наследственото имущество, останало от наследодателя К. К., на основание наследство от майка й Г. М. М., което обстоятелство не се оспорва и от ответника в писмения му отговор. Съпоставката между петитума на исковата молба за делба на процесните имоти при посочените от ищцата квоти и произнасянето на съда сочи на несъответствие между искането и произнасянето на въззивния съд, което обуславя извода за допускане на касационното обжалване на въззивното решение с оглед проверка на неговата допустимост.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 340 от 20.07.2015 год. по гр. д. № 412/2015 год. на Хасковския окръжен съд по касационната жалба на П. П. П., К. П. П. и Я. С. П., всички от [населено място]
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. и представят доказателство за това в същия срок, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: