Р Е Ш Е Н И Е
№ 436
гр. София, 08 октомври 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 397 по описа за 2008 г
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. И. З. срещу решение на Бургаски апелативен съд № 32 от 20.05.2008, по ВНОХД № 44/08, с което е потвърдена присъда № 8 от 23.01.08 на Бургаски окръжен съд, по НОХД № 253/07.
С присъдата, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 12.08.2007 г в с. П., общ. Поморие, обл. Бургаска, умишлено умъртвил Ц. Г. У. , като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с оглед на което и на основание чл. 118 вр. чл. 115 и чл. 54 НК, е осъден на шест години „лишаване от свобода”, при „строг” режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК, е приспаднато времето, през което спрямо подсъдимия е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 14.08.2007 г до влизане на присъдата в сила.
В касационната жалба е изложено недоволство от произнасянето на въззивната инстанция, която, според жалбоподателя, не е уважила неговите искания. Пред въззивния съд е направено оплакване за явна несправедливост на наказанието, което не е уважено, откъдето следва, че с касационната жалба се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Иска се да бъде смекчено наказателно-правното му положение.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Според защитата, не са отчетени правилно смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, както и не взето предвид, че деянието е осъществено в малко населено място, където хората решават проблемите си по примитивен начин. Твърде се, че наказанието противоречи и на целите по чл. 36 НК. Защита пледира да бъде изменено обжалваното решение, като наложеното наказание бъде редуцирано до четири години „лишаване от свобода”.
Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Жалбата е неоснователна.
Не е налице релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
Въззивният съд правилно е определил обстоятелствата по чл. 54 НК, като е обсъдил и е споделил съображенията на първата инстанция в тази насока, които са правилни и се възприемат от настоящата инстанция. Верен е изводът, че степента на обществена опасност на деянието в рамките на правната му квалификация по чл. 118 НК е завишена и тя натежава над ниската степен на лична обществена опасност на дееца. Наказателната отговорност е индивидуализирана при превес на отегчаващите обстоятелства, което е дало основание за определяне на наказанието над средния законов размер.
Не може да бъде споделено разбирането на защитата, за това, че не било отчетено в полза на подсъдимия обстоятелството, че в условията на патриархално съществуване, в малко населено място, хората обичайно решават споровете си по примитивен начин. Подобно поведение не може да бъде толерирано, тъй като влиза в драстично противоречие с правилата на действащия правопорядък, забраняващи действия на саморазправа и отнемане на човешки живот. При правилно определения превес на отегчаващите обстоятелства наказанието шест години „лишаване от свобода” се явява съответно, както на комплекса от обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност, така и на целите по чл. 36 НК. Наложеното на подсъдимия наказание отговаря на законовия критерий за справедливост, поради което същото не следва да бъде намалявано. Както правилно са приели съдилищата, в случая, хипотезата на чл. 55 НК се явява неприложима.
По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 32 от 20.05.08 на Бургаски апелативен съд, по ВНОХД № 44/08.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: