ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 436
София,. 21.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 14 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 243-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. контрол/АСК/ срещу въззивното решение от 20.11.08г. по т.д. №331/08г. на АС-г. Варна, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 9.06.08г. по т.д. №152/08г. на ОС-г. Варна.
С последното предявените от АСК срещу “П”АД-г. Варна искове за заплащане на сумата 213651.56 лв. на основание чл.92 ал.1 ЗЗД са били отхвърлени изцяло като неоснователни.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че неустоечната клауза обективирана в т.16 от договора за продажба на акции на “П”АД-г. Варна от 29.09.1997г. е нищожна.
В тази връзка развива съображения, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС-решение №30/8.02.07г. на ВКС, ТК и решение №34/14.02.08г. по т.д. №650/07г. на ВКС, ТК, ІІ-ро отд.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
За да обоснове нищожност поради противоречие с добрите нрави/чл.26 ал.1 ЗЗД/ въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че уговорената от страните неустойка в т.16 от договора не е била определена в разумни граници, съответно не е ограничена в темпорално отношение.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Материално правния въпрос, който е от значение за правилността на решението е този относно начина, по който следва да бъде уговаряна неустойката за неизпълнение на задълженията по приватизационния договор-дали тя следва да се уговаря задължително с краен предел по време и/или по размер или това е поставено единствено в зависимост от дискрецията на страните по договора в пределите на договорната им автономия, предвидени в чл.9 ЗЗД.
Съгласно цит.т.16 от договора за продажба на акции на “П”АД-г. Варна от 29.09.1997г. купувачът “П”АД-г. Варна в случай на неизпълнение на задълженията по т.7 от договора дължи неустойки в размер на 0.06% дневно за всеки просрочен ден.
Предмет на делото е предявен от АСК иск за заплащане на неустойка в размер на 213651.56 лв. за неизпълнение на задължението за заплащане на пет разсрочени годишни вноски от цената на договора за продажба от 29.09.1997г. на 6284 бр. акции от капитала на “П”АД-г. Варна за периода 17.06.04 г. до 31.01.08г.
Въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с практиката на ВКС-решение №30/8.02.07г. на ВКС,ТК и решение №34/14.02.08г. по т.д. №650/07г. на ВКС, ТК, ІІ-ро отд., обстоятелство обуславящо наличие на основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Наред с това по така поставения въпрос съществува и разноречива практика-вж.напр. решение № 832/28.12.06г. по т.д. № 460/06г. на ВКС-ТК, І-во т.отд.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 20.11.08г. по т.д. №331/08г. на АС-г. Варна
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 20.11.08г. по т.д. №331/08г. на АС-г. Варна.
УКАЗВА на касатора А. за с. контрол-г. София да внесе по сметката на ВКС лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за ДТ и да представи платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: