1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
ГР. София, 20. 04. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 30.03.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №244/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Ч. срещу въззивното решение на Окръжен съд Кърджали /ОС/ по гр.д. №179/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу А. – В. П. иск по чл.59, ал.9 от СК – за изменение на мерките за упражняване на родителските права за малолетното дете на страните – Жасмина Ч., род. през 2007 г., с предоставянето им на бащата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС №1/74 г. по въпроса за преценка на всички релевантни за интереса на детето обстоятелства. Конкретно, според касатора, не са преценени родителските грижи и умения за отглеждане и възпитание на детето, полагани и проявени досега предимно от бащата, подпомагането на детето от този родител в учебната подготовка за придобиване на знания и полезни навици, социалното обкръжение на детето, помощта на трети лица в отглеждането му и подходящите битови условия, както и подчертаната привързаност на детето към бащата.
Въззивният съд е констатирал, че с бракоразводното решение от 2012 г. родителските права за малолетното дете са предоставени на майката – румънска гражданка, с местоживеене в [населено място]. Първоначално постановените мерки обаче не са изпълнени и детето е останало да живее при бащата в [населено място]. Там е тръгнало на училище в първи клас, спокойно е и адаптирано към домашната и училищна среда, справя се добре с учебните занимания. Битовите условия при бащата са нормални, познати и удобни за детето /в сравнение с констатираната първоначално липса на хигиена и довършеност на жилището му/, детето е силно провързано към бащата и домашната му среда / неговите родители/. Същевременно детето е естествено / в резултат на раздялата/ отчуждено към майката, не познава семейната й среда в Румъния и не знае румънски език. Въззивният съд е приел, че в интерес за детето е най -вече възстановяването на връзката с майката, поради което първоначално постановеният режим за упражняване на родителските права не следва да се изменя. С привеждането му в изпълнение детето ще може да опознае майката и семейната й среда; то може успешно да се развива и да учи и в [населено място], като започването на училище в Н. и незнанието на румънски език / при първоначалното постановяване на мерките и досега/ не може да е решаващо за изменението им в полза на бащата.
Обжалване на въззивното решение следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос, във връзка с указаното в ППВС №1/74 г., че „… законът има предвид определяне на мерките съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество”.
По въпроса за изменение на първоначално определените мерки в ППВС №1/74 г. е прието, че: „ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Не винаги изменените обстоятелства обаче съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. Поради това съдебната практика правилно приема, че са от значение по чл. 29, ал. 2 СК както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права.”
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Кърджали по гр.д. №179/14 г. от 10.09.14 г.
Указва на касатора С. Ч. да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на жалбата в размер на 87 лв. в едноседмичен срок и в същия срок да представи вносния документ. В противоне случай жалбата ще бъде върната.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: