О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
гр. София, 05.06.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №2957 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, вр. §74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуален представител адв.Т., срещу решение от 07.11.2016г. по в.гр.д.№4012/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 31.07.2015г. по гр.д.№15271/2013г. на Софийски градски съд, с което отхвърлени предявените от [фирма] искове за солидарно осъждане на Прокуратура на Република България, [фирма], И. А. Б. и О. П. С. да заплатят на ищеца сумата 239 675лв.- обезщетение за нанесени имуществени вреди от иззето по дознание ЗМ № 5118/2005г. на СДВР, като веществено доказателство, и невърнато след приключване на наказателното производство 30,815 кг. розово масло, ведно със законна лихва от предявяване на иска – 11.11.2013г. до окончателното й изплащане.
Ответниците по касационната жалба [фирма] и О. П. С., чрез процесуалните им представители адв.К. и адв.В., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване по съображения в общ писмен отговор. Претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба И. А. Б., чрез процесуален представител адв.Иванова, оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение и потвърдено първоинстанционно решение за отхвърляне на предявените от [фирма] искове за солидарно осъждане на Прокуратура на Република България, [фирма], И. А. Б. и О. П. С. да заплатят на ищеца сумата 239 675лв.- обезщетение за нанесени имуществени вреди от иззето по дознание ЗМ № 5118/2005г. на СДВР, като веществено доказателство, и невърнато след приключване на наказателното производство 30,815 кг. розово масло, ведно със законна лихва от предявяване на иска – 11.11.2013г. до окончателното й изплащане.
Въззивният съд е приел, че не са установени елементите на фактическите състави на предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди с правно осноавние чл.49 и 45 ЗЗД. Прието е, че поради неустановяване на собствеността на иззетото от трезора на ищеца розово масло, станало въз основа на постановление за образуване на дознание от 24.03.2005г. по пр.преписка № 37132/04г. на СРП, извършено с протокол за претърсване и изземване от 05.05.2005г. по дознание ЗМ № 5118/05г. на СДВР, не може да се приемат за доказани твърденията на въззивника-ищец за противоправността на деянията на длъжностните лица на Прокуратурата, служителите и работниците на втория ответник и на въззиваемите-физически лица при изземване, получаване и невръщане на иззето процесно количество розово масло от трезора на ищеца. Изложени са съображения, че този извод следва от разпоредбата на чл.108,ал.2 НПК /отм./ и сходната й разпоредба на чл.111,ал.2 от действащия НПК, допускащи връщане на собственика на предмети, иззети като веществени доказателства, преди завършване на наказателното производство, когато това връщане няма да затрудни изясняване на обстоятелствата по наказателното дело. Посочено е, че поради спор за право на собственост върху иззетото розово масло то не е било реално върнато на ищеца, въпреки потвърденото от горестоящите прокурори постановление от 17.05.2005г. по пр.преписка № 37132/2004г. на СРП за връщане на иззетото розово масло. Изложени са съображения, че именно поради неустановяване на собствеността върху процесното розово масло въззивният съд не може да установи вредата, причинена на въззивника, което означава, както липса на нарушаване на общото правило да не се вреди другиму, водещо до неустановяване на противоправност на деянията на въззиваемите като елемент от състава на непозволеното увреждане, така и до неустановяване на вредите, които са също самостоятелен елемент от състава на непозволеното увреждане. По отношение на вредите и в частност на имуществените вреди, като самостоятелен елемент на състава на непозволено увреждане, чието заплащане се търси от въззиваемите-ответници е посочено, че по делото не са събрани достоверни доказателства какво количество розово масло, съхранявано и иззето на 05.05.2005г. от трезора на въззивника, е било собственост на конкретни трети лица и какво количество от същото е трябвало да им бъде върнато. Посочено е от съда, че преди всичко исковата молба не е съдържала изчерпателен списък на фирмите съхранявали розовото си масло в трезора на въззивника; но и от това, което е било посочено, също не може да се определи претърпяната от въззивника имуществена вреда. Въззивният съд е приел, че във всички случаи исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят поради основателност на заявените от въззиваемите-ответници възражения за изтекла погасителна давност на предявените вземания, ползвайки по аналогия разрешенията, дадени в точка 4 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС.
Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК на въззивното решение доколкото по поставения от касатора въпрос: “кой е моментът, от който се дължи връщане на правоимащ на иззети вещи като веществени доказателства в наказателното производство, респ. от кога може да се претендира обезщетение за увреждане от невърнати след прекратяване на наказателното производстсво веществени доказателства; от кой момент задължението е изискуемо, т.е. за него има право на иск и е налице начало на погасителна давност“, съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.11.2016г. по в.гр.д.№4012/2015г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4793,50лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: