Р Е Ш Е Н И Е
№ 438
София, 24 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ….седми ноември….. две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието
на прокурора ….АНТОНИЙ ЛАКОВ….….изслуша докладваното от
съдия Т. Кънчева касационно дело № 448 по описа за 2008 година
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия В. П. К. и на частния обвинител М. В. В. срещу решение № 131/ 17.06.2008 г. на Великотърновския апелативен съд.
В двете жалби се правят оплаквания по касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 НПК. Подсъдимият счита, че съдът неправилно е постановил ефективно изтърпяване на наказанието и моли да бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК. Частният обвинител В. намира размера на наказанието лишаване от свобода за явно несправедлив. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че и двете жалби са неоснователни.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 НПК установи следното:
С присъда от 19.11.2007 г. по нохд № 397/07 г. Русенският окръжен съд признал подсъдимия К за виновен в това, че на 23.07.2006 г. при управление на МПС в пияно състояние, нарушил правата за движение по чл.5 ал.2 т.3 и чл. 20 ал.1 ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Р. И. В. , като на основание чл.343 ал.3 б. Б вр. ал.1 и чл.55 НК го осъдил на две години лишаване от свобода. На осн. чл.66 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от четири години. На осн. чл.343г НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години.
С атакуваното решение Великотърновският апелативен съд изменил присъдата, като намалил размера на наказанието лишаване от свобода на една година и два месеца, отменил разпоредбата на чл.66 от НК и определил първоначален общ режим на изтърпяването му.
Решението на Великотърновския апелативен съд е постановено в нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменено.
Въззивното производство е било образувано по жалба на частния обвинител с оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от права и искане за увеличаване на размера им, както и за отмяна на института на условното осъждане. Въззивният съд е извършил цялостна проверка на присъдата и е намерил за правилни изводите на първоинстанционния съд по фактите и по приложението на правото. По отношение на наложените наказания е посочил, че не споделя някои от съжденията на окръжния съд във връзка с начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като в мотивите на решението е развил доводи, че условното осъждане няма да доведе до реализиране целите по чл.36 НК. В тази връзка е отбелязал, че подсъдимият е наказван по административен ред четири пъти за нарушения на ЗДП, като две от тези наказания са за съществено превишаване на режима на скоростта, както и че с деянието са причинени значителни имуществени вреди на работодателя, поради пълното унищожаване на автомобила. Противно на логиката, изводима от тези аргументи, веднага след това съдът е отразил, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде намалено по размер.
Върховният касационен съд намира, че мотивите на решението са вътрешно противоречиви и не допринасят за изясняване волята на контролираната инстанция по отношение справедливостта на наказанието, наложено от окръжния съд. Определянето на наказанието е процес, при който се прави оценка на обстоятелствата, при които е извършено престъплението и на тези, очертаващи личността на дееца и след квалифицирането им като смекчаващи или отегчаващи се определя първо вида, а после размера на санкцията. Едва след това се пристъпва към вземане на решение за начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и евентуалното приложение на чл.66 от НК. Наказанието може да бъде явно несправедливо или с оглед размера му или с оглед начина на изтърпяването му/по аргумент от чл.348 ал. 1 т.3 НПК/.
В случая, от съдържанието на мотивите може да се заключи, че Великотърновският апелативен съд намира за несправедлив начина на изтърпяване на наказанието, тъй като нямало да се постигнат целите по чл.36 НК. Друг е въпросът доколко е вярно това съждение и защо поправянето и превъзпитанието на К. /каквото е основното изискване на разпоредбата на чл.66 НК/ няма да бъде реализирано с условното осъждане при наличието на доказателства за ниската степен на личната му обществена опасност, подробно отразени в мотивите на решението. Апелативният съд обаче не е изпълнил задължението си да изложи аргументи защо намира за несправедливо завишен размера на наказанието лишаване от свобода и кои обстоятелства налагат намаляването му. Не е обсъдил доводите на жалбоподателката за увеличаване размера и на двете кумулативни наказания, а с едно изречение е констатирал неоснователност на жалбата й. По този начин съдът е нарушил съществено правото й на страна, инициирала въззивното производство с искане за отежняване отговорността на подсъдимия, да разбере защо това искане не се възприема. Допуснатото нарушение е съществено и налага решението да бъде отменено.
При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.4 НПК Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 131/ 17.06.2008 г. на Великотърновският апелативен съд, постановено по внохд № 127/08 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: