РЕШЕНИЕ
N438
София, 28 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври…….…………………две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков……………………….
ЧЛЕНОВЕ: Елиана Карагьозова………………
Вероника Имова…………………..
при секретар…………..………….Л.Гаврилова………………………………….и в присъствието
на прокурора………….…………..Кр.Колова…………………………..изслуша докладваното
от председателя(съдията)…….Р.Ненков……………………………..………………………….. .
наказателно дело № 467/2008 година.
След проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 НПК е постановена присъда № 45 от 16.04.2008 г. по н.о.х.д. № 484/2008 г. на Варненския окръжен съд, с която:
А) подсъдимият Ж. С. Ж. е признат за виновен в това, че на 12.06.2007 г. в гр. В., като съизвършител с В. С. Я. и при помагачеството на В. П. П., отнел чужди движими вещи – златни бижута на обща стойност 21 297 лева – големи размери, от владението на Г. И. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и зачитане на предварителното задържане от 15.06.2007 г. на основание чл. 59 НК, като по обвинението по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК е признат за невинен и оправдан;
Б) подсъдимият В. С. Я. е признат за виновен в това, че на 12.06.2007 г. в гр. В., като съизвършител с Ж. С. Ж. и при помагачеството на В. П. П., отнел чужди движими вещи – златни бижута на обща стойност 21 297 лева – големи размери, от владението на Г. И. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на три години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и зачитане на предварителното задържане от 16.06.2007 г. на основание чл. 59 НК, като на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение и наказанието три месеца лишаване от свобода при същия режим, наложено с присъда по н.о.х.д. № 160/2006 г. на Районен съд – гр. К.
В) подсъдимият В. П. П. е признат за виновен в това, че на 12.06.2007 г. в гр. В., като помагач на съизвършителите Ж. С. Ж. и В. С. Я., отнел чужди движими вещи – златни бижута на обща стойност 21 297 лева – големи размери, от владението на Г. И. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на три години лишаване от свобода;
– признат е за виновен и в това, че през 2007 г. придобил и държал огнестрелно оръжие – 1 бр. пушка с преправен ударно-спусков механизъм и допълнително разширяване на патронника на цевта, и боеприпаси – 57 бр. бойни патрони с различен калибър, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” НК е осъден на пробация – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години;
– признат е за виновен и в това, че на 16.06.2007 г. в гр. В. е държал високорисково наркотично вещество – 4.4 гр. м., под формата на шест цигари, на обща стойност 26.40 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода; и
– на основание чл. 23, ал. 1 НК му е наложено общо наказание три години лишаване от свобода при първоначален общ режим като е зачетено предварителното задържане от 16.06.2007 г.;
Г) подсъдимите Ж. Ж. , В. Я. и В. П. са осъдени солидарно да заплатят на Г. Д. 21 297 лева – обезщетение за имуществени вреди от деянието по чл. 199, ал. 1, т. 1 НК, заедно със законната лихва от 12.06.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 250 лева разноски за адвокатско възнаграждение на повереник.
По въззивна жалба на частния обвинител с решение № 120 от 10.07.2008 г. по в.н.о.х.д. № 237/2008 г. на Варненския апелативен съд горепосочената присъда е изменена като наложените наказания са увеличени както следва:
– на подсъдимия Ж на четири години и единадесет месеца лишаване от свобода;
– на подсъдимия В на четири години и шест месеца лишаване от свобода; и
– на подсъдимия В за деянието по чл. 199, ал. 1, т. 1 НК и общото наказание по чл. 23, ал. 1 НК – на четири години и шест месеца лишаване от свобода.
От въззивното решение са останали недоволни и тримата подсъдими. В касационните си жалби поддържат, че увеличението на наказанията им е неправилно, поради което молят същите да бъдат намалени от настоящата инстанция до определените от първоинстанционния съд размери. Само подсъдимият П е направил и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – постановяване на въззивен акт по нередовна жалба, липса на надлежни мотиви по спорния въпрос за справедливостта на наказанията и липса на произнасяне по веществените доказателства.
Чрез повереника си частният обвинител Г. Д. писмено е заявил становище, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери касационните жалби на подсъдимите, действащи със съдействието на своите защитници, за неоснователни по следните съображения:
А) По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, развити по жалбата на подсъдимия В:
Варненският апелативен съд се е произнесъл по абсолютно редовна въззивна жалба на частния обвинител, която е отговаряла на всички изисквания по чл. 320, ал. 1 и 2 НПК. Жалбата е подадена в писмен вид и е била подписана. Подателят е бил ясно посочен, а искането е било недвусмислено – увеличаване на определените от първата инстанция наказания до възможния максимум поради несъобразяване с критериите за справедлива индивидуализация. Затова провеждането на процедура по чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК не е било наложително.
Абсолютно неоснователно е твърдението, че при второинстанционното разглеждане на делото защитата на подсъдимите е била ограничена. Тезата, че не са били наясно с предмета на спора, е съвсем голословна. И тримата подсъдими са участвали в заседанието на съда като са били представлявани от компетентни защитници. От проведените съдебни прения е очевидно, че страните са имали пълна представа за очертаните от въззивната жалба рамки на правния спор, свързан с правилното определяне на наказанията.
Невярно е и твърдението, че въззивният съд не е мотивирал решението са да увеличи размера на санкциите. То е основано на обективно установени фактически положения, които като елементи на обстоятелствената част на обвинителния акт не са били оспорени от самите подсъдими.
Липсата на произнасяне по веществените доказателства с нищо не е накърнило правото на защита. Пропускът би могъл да бъде поправен от първоинстанционния съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Б) По доводите на касаторите – подсъдими за явна несправедливост на изменените от въззивния съд наказания:
Втората съдебна инстанция с пълно основание е увеличила размера на наложените на подсъдимите наказания, отчитайки и конкретния принос на всеки поотделно към съставомерния престъпен резултат. В края на краищата осъдените са получили много сериозен бонус с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК – в съответствие с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 НПК. Тяхното самопризнание не би могло да се ползва повторно и като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна констатирани са редица обстоятелства, които отежняват вината на съучастниците. Самото посегателство съдържа белезите на високата обществена опасност, не само поради високия размер на предмета на престъплението, както правилно е отчел въззивния съд, но и поради начина на осъществяване на деянието – след “професионална” предварителна подготовка, изключително дръзко и предизвикателно – в централен район на града, през деня, с използване на лек автомобил за бягство от местопроизшествието. Освен това характеристичните данни за подсъдимите не са положителни. За двама от тях (Ж. и Я. ) грабежът, за който са осъдени се явява в рецидив по отношение на осъждането им за друго тежко престъпление, а третият (Петков) е извършител на още две също тежки престъпления, намиращи се в съвкупност по чл. 23, ал. 1 НК. При това, макар и да са направили самопризнание пред съда, подсъдимите с нищо не са съдействали за поне частично възстановяване на имуществената щета на пострадалия. Посочените факти не дават основание на настоящата инстанция да удовлетвори касационното искане за намаляване на изменените от въззивния съд наказания до размера, определен по първоинстанционната присъда. Такова снизхождение не би било в съответствие с възпитателните и въздържащите цели на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК.
По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 120 от 10.07.2008 г. по в.н.о.х.д. № 237/2008 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.