1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
С., 06.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 830/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 829 от 2.02.2010 г. по гр.д.№ 632/2009г. на Благоевградски районен съд е признато за установено по отношение на [община], че РПК- Б. е собственик на площ от 332 кв.м., представляваща прилежащ терен към собствена на кооперацията сграда, състояща се от магазин, склад и гараж, с идентификатор на сградата 04279.629.129. 35 по кадастралната карта на Б., одобрена със заповед № РД-18-32/10.05. 2006 г. Основанието за уважаване на иска е намерено в чл.2, ал.3 ЗОбС / отм./
С решение № 605 от 21.02.2011 г. по гр.д.№ 312/ 2010 г. на Благоевградски окръжен съд решението на първоинстанционния съд е обезсилено и производството по делото прекратено, тъй като въззивният съд преценил, че предявеният иск е недопустим.
Ищецът е подал касационна жалба срещу въззивното решение с оплаквания за неправилност и нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на решението и разглеждане на спора по същество. Счита че обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите за допустимостта на иска по чл.2, ал.3 ЗОбС и има ли той връзка с възстановяване на кооперативното имущество по реда на §1 от ДР към ЗК от 1991 г./ отм./ и §1 от ЗК от 1999 г.
Ответникът не взема становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото се претендира признаване правото на собственост в лицето на РПК на прилежащия терен към сграда, собственост на кооперацията.
За да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявения иск въззивният съд е изложил съображения, че искът се основава на чл.2, ал.3 ЗОбС, а според съда тази норма може да намери приложение само доколкото са налице и предпоставките на §1,ал.1 от ДР на ЗК от 1991 г., съответно §1 от ДР на ЗК от 1999г., или на §39 от ПЗР към ЗИД ЗК от 2003 г. за възстановяване на кооперативно имущество. Изложил е мотиви, в които разглежда различните режими за възстановяване по двата закона за кооперациите от 1991 и 1999 г. и е стигнал до извод, че исковете за собственост, предявени след влизане в сила на новия ЗК от 1999 г. са недопустими.
С оглед на тези мотиви правният въпрос, по който се е произнесъл възивният съд и който е определящ за конкретния изход на делото е свързан с допустимостта на предявения иск и относими ли са към него предпоставките за възстановяване на кооперативното имущество, а също и въпросът за характера и приложното поле на иска по чл.2, ал.3 ЗОбС / отм./ По тези въпроси се поддържа становище, че е налице противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в представеното решение № 1032/ 17.02. 2010 г. по гр.д.№ 4785/ 2008г. на І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и съответно основанието за допускане на касационно обжалване по този въпрос е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото на следните въпроси:
1. Когато кооперацията е изградила сграда със собствени средства до 13 юли 1991 г., която не е била иззета или одържавена, необходимо ли е било кооперацията да иска по реда на §1 от ДР към ЗК от 1999 г. връщане като кооперативно имущество на терена, прилежащ към сградата?
2. Когато за прилежащия терен няма съставен акт за държавна /общинска/ собственост, задължително ли е развитие на административно производство, за да възникнат правата на кооперацията по чл.2, ал.3 ЗОбС / отм/?
3. Без да е съставен акт за държавна/ общинска/ собственост за прилежащ терен, възможно ли е развитие на предвиденото в ЗК административно производство?
4. Имат ли възможност кооперациите да защитят правата си по общия исков ред ако до края на срока по §1 от ДР към ЗК от 1991 г.- 7.02.1993 г. не са поискали деактуване на сградите и прилежащия терен съгласно § 26 от ПЗР на ЗИД на ЗК-ДВ бр.41/ 2007 г.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение намира, че следва да допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд и затова и на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 605 от 21.02. 2011 г., постановено по гр.д.№ 312/ 2010 г. по описа на Благоевградски окръжен съд.
Насрочва делото за 20 септември 2012 г., 9 ч., за когато страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
Председател:
Членове: