Р Е Ш Е Н И Е
№ 439
гр. София, 26.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
при секретаря Н. Цекова в присъствието на
прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от
съдия Чочева наказателно дело № 1408 по описа за 2013 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура, жалба на повереника на частните обвинители А. А. Е. (чрез нейния баща и законен представител А. Г. Е.), П. Х. С. И А. Г. М., както и жалба от защитника на подсъдимия И. И. О., всички против въззивно решение № 86/26.04.1013 г. на Софийски апелативен съд, НК, 3-ти състав, постановено по ВНОХД № 90/2013 г., с което е била потвърдена присъда № 367/11.12.2012 г. на Софийски градски съд, НО, 3-ти състав по НОХД № 3979/2012 г.
С тази присъда Софийски градски съд е признал подсъдимия И. И. О. за виновен в това, че на 03.09.2011 г., около 19.45 часа, в [населено място], на [улица], при управление на т а. влекач м. “М.”, модел „ТГА” с ДК [рег.номер на МПС] с полуремарке м. БУРГ БПО с ДК № …. ЕН, с посока на движение от [улица]към [улица], в района на кръстовището с [улица], нарушил правилата за движение по чл. 119 ал. 1 и ал. 4 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. А. М., поради което и на основание чл. 343 ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342 ал. 1, пр. 3 и вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 5 години. Оправдал е същия по обвинението за допуснато нарушение по чл. 116 от ЗДвП. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 3 години. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на разноските по делото.
В касационния протест се излагат възражения срещу ниския размер на наложеното наказание лишаване от свобода, както и приложението на чл. 66 от НК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд с оглед увеличаване размера на лишаването от свобода и постановяване на ефективното му изтърпяване.
В касационната жалба на частните обвинители също се изтъкват доводи, съотносими към основанието по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК – относно размерите на наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление, които се отчитат за несправедливо ниски, като се претендира увеличаването им, както и отмяна на приложението на чл. 66 от НК. Иска се отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на Софийския апелативен съд.
В жалбата на подсъдимия са изложени оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изразили се в неправилна оценка на доказателствените източници и експертни заключения по повод изясняване на посоката на пресичане на пострадалата, което е имало значение за наказателната отговорност на подсъдимия. Претендира се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд за отстраняване на процесуалните нарушения.
В с. з. пред ВКС изложените в протеста и жалбите оплаквания и направени искания се поддържат от прокурора от ВКП и съответните процесуални представители на страните с изключение на самия подсъдим, който не се явява, редовно призован.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационният протест е недопустим и следва да се остави без разглеждане.
От материалите по делото е видно, че първоинстанционната присъда, потвърдена с понастоящем атакуваното въззивно решениие, не е била протестирана пред Софийския апелативен съд. Прокурорът от СГП не е предявявал възражения срещу размера на наказанието лишаване от свобода и начина на неговото изтърпяване, които са условие за утежняване на наказателната отговорност на подсъдимия съгласно чл. 337 ал. 2 от НПК. Съответно, направените за първи път с касационния протест възражения от тази категория (след прескачане на въззивната инстанция), не могат до доведат до правните последици, визирани в посочената норма, което прави безпредметно тяхното разглеждане. Без наличието на съответен протест, който да е бил подаден и разгледан от въззивната инстанция, е недопустимо ВКС да упражни правомощието си по чл. 354 ал. 3, т. 1 от НПК.
Касационните жалби на частните обвинител и на подсъдимия са неоснователни.
Твърденията в касационната жалба на подсъдимия за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, изразили се в необективна и селективна оценка на доказателствените материали, касаещи посоката на пресичане на пострадалата и следващите от това правни заключения, са неоснователни.
Прегледът на извършената от първата инстанция процесуална работа и мотиви, възприети изцяло от въззивната, свидетелстват, че всички релевантни обстоятелства, значими за правилното изясняване на механизма ПТП, вкл. посоката на пресичане на пострадалата (в случая по пешеходна пътека, отдясно – наляво спрямо посоката на движение на товарния автомобил при извършване на завой надясно), са били внимателно изследвани в съгласие с изискванията за обективност, всестранност и пълнота. Противно на изложеното в жалбата, при изготвянето на компютърната симулация в заключенията на експертизите, са ползвани обективни данни, сред които находките, установени при огледа като петно кръв, чехли на пострадалата, разположение на трупа, данни от тахошайбата за регистрираната максимална скорост от 10 км/ч., свидетелските показания на св. К. за изминато от него разстояние и при какъв ход при пресичането му до момента на прегазването, като чрез въвеждането на известните величини в съответните математически формули са получени резултати относно неизвестните, като например с какъв ход се е движила пострадалата и вероятното място, където тя е изчаквала зеления сигнал на светофарната уредба (вж. л. 40 – 43 от мотивите по НОХД № 3979/12 г.). Напълно невярно е твърдението в касационната жалба за ползване на констатации на вещото лице Д. (за установени от него следи при допълнителен оглед на товарния автомобил на 08.09.2011 г.). Изрично на л. 48 от мотивите първоинстанционният съд се е произнесъл по този въпрос, отказвайки да включи в обхвата на съдебните си преценки подобни данни, които не са били удостоверени по надлежен процесуален начин.
Произволни са и възраженията за игнориране на показанията на очевидеца – св. Н. А. за възприето от него движение на пострадалата и детето й отляво – надясно спрямо посоката на движение на автомобила, както и чута след инцидента информацията за вероятно отклонение на детето и предприети от майката действия за спасяването му чрез навлизане под ремаркето, където е настъпило прегазването й със задните му леви гуми, споделена от св. С.. Всъщност, показанията на св. А. и С. са били подложени на подробно обсъждане и съпоставка с други доказателствени източници и експертни констатации, като и двете инстанции са изложили множество и убедителни съображения поради какви причини и в кои части те се отчитат за достоверни, а в друга не подлежат на кредитиране. В тази връзка мотивите са изчерпателни, свидетелстват за правилно формиране на съдебното убеждение и ВКС ги споделя без да е нужно да ги преповтаря. Единствено следва да бъде добавено в контекста и на възраженията пред настоящата инстанция, че изводите относно посоката на движение на пострадалата съвсем не са били основани само върху преразказаните от свидетеля и частен обвинител Е. впечатления на малолетното дете. Първата инстанция е поставила акцент върху достоверността на този преразказ, но в същината си това се дължи на съпоставката с данните, изведени от видеозаписа от камерата на намиращата се в съседство до кръстовището банка, показанията на св. К., както и техническите изчисления в експертизите, които убедително са подкрепяли извода за движение на пострадалата и малолетната й дъщеря в посока към кръстовището и предприемане на пресичането му от ляво-надясно, а не обратно.
Въз основа на комплексната оценка на доказателствените източници и експертни заключения е бил изяснен и особено важния момент за видимостта на водача при извършване на маневрата завой надясно съобразно особеностите на кръстовището, габаритите на товарния автомобил и зоните на невидимост. При множеството очертани варианти, първоинстанционният съд, последван от въззивния, оправдано е намерил за обективно подкрепен и приет за релевантен за наказателната отговорност на подсъдимия, този, при който само главата на пострадалата е могла да бъде възприета след стъпване на пътното платно и докато се е движила успоредно на автомобила за времето от 1, 9 секунди, което макар и твърде кратко е било достатъчно за предприемане на мерки за спиране и предотвратяване на фаталния резултат.
При липсата на допуснати процесуални нарушения при извеждане на правнорелевантните факти, ВКС намира, че материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за извършени нарушения по чл. 119 ал. 1 и ал. 4 от ЗДвП, които са в причинна връзка със съставомерния резултат по чл. 343 ал. 1, б. „в” от НК. В тази насока отсъстват възражения в жалбата, поради което и ВКС няма задължение да предлага детайлна аргументация.
С оглед изложеното дотук ВКС намира, че жалбата на подсъдимия е неоснователна.
Неоснователни са и доводите, застъпени в касационната жалба на частните обвинители, съотносими към справедливостта на наложените на подсъдимия основно и кумулативно наказание, както и приложението на чл. 66 от НК.
Както е видно от детайлно изяснения механизъм на ПТП, деянието е извършено при гранична обективна възможност на дееца за възприемане на пострадалата (водила малолетното си тригодишно дете) като опасност за движението, за да предприеме адекватни действия за осигуряване на безпрепятственото им преминаване по пешеходната пътека. В този аспект, становището на първоинстанционния и въззивния съд за различна степен на тежест на деянието, с оглед неговата специфика и независимо от нарушените разпоредби по чл. 119 ал. 1 и 4 от ЗДвП, в сравнение с други случаи, се споделя от ВКС. Макар цитираните нарушения да са допуснати, то обстоятелствата, при които това се е случило и конкретното поведение на подсъдимия, не обуславят индивидуалната тежест на деянието да бъде отчитана в по-висока норма, която от своя страна да изисква по-строго наказание от наложеното. В тази връзка ВКС намира, че при отмерване на основното наказание лишаване от свобода и кумулативното лишаване от правоуправление в размер на 3 години, специфичната тежест на деянието е правилно съобразена и добре съчетана с данните за личността на дееца, които са били изцяло положителни с изключение на онези за допуснати две нарушения по ЗДвП в периода 2004 и 2006 г., но те не повлияват по-различен извод за ниската му лична обществена опасност. Внимателната оценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и самия деец, разгледани в своя комплекс и многообразие, оправдават заключението, че за постигането на всички цели по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето му, не е нужно същият да бъде отделян от обичайната си среда и да изтърпява ефективно наложеното му наказание от 3 години лишаване от свобода, както правилно са приели и предходните инстанции. В същата степен това може да бъде осигурено чрез прилагане на чл. 66 ал. 1 от НК с отлагане на изтърпяването за максимално предвидения срок от 5 години, което е достатъчно строго наказание.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без разглеждане касационния протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура против въззивно решение № 86/26.04.2013 г. на Софийски апелативен съд, НК, трети състав, постановено по ВНОХД № 90/2013 г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 86/26.04.2013 г. на Софийски апелативен съд, НК, трети състав, постановено по ВНОХД № 90/2013 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.