О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София, 28.09. 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1494/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
С решение № 326 от 05.10.2017 г. по гр. д. № 112/2017 г. Хасковският окръжен съд отхвърлил предявения от Професионална гимназия по механоелектротехника „С. и К. М.” [населено място] срещу Спортно училище „С. К.” [населено място] и Общината [населено място] иск с правно основание чл. 14 и сл. от Закона за държавната собственост /ЗДС/ вр. чл. 62 от Закона за собствеността /ЗС/.
С решение № 4 от 09.01.2018 г. по в. гр. д. № 675/2017 г. Пловдивският апелативен съд обезсилил горното решение и върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне от друг състав по предявения иск след изискване на уточнения от ищеца на исковата молба съобразно мотивите към решението.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени от ответниците по иска. Жалбите са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу въззивно решение, което не е изключено от касационен контрол, и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са допустими.
От ответника по касация – ищец по делото, са подадени писмени отговори със становище, че жалбите са недопустими, тъй като поставените въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване, а по същество са неоснователни.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд приел, че то е недопустимо, тъй като в диспозитива са посочени единствено страните, но не е посочен нито един от обективните признаци на предявеното за защита материално право, за да се приеме, че решението е постановено именно по отношение на него. Във връзка с правилното определяне предмета на спора /защитаваното субективно материално право/ посочил, че първоинстанционният съд следва да изиска уточнения от страна на ищеца на обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Обстоятелствата, на които се основават исковете, навеждат на търсена от ищцовата гимназия като процесуален субституент, съгласно чл. 14 ЗДС, защита на правото на собственост на държавата по чл. 108 ЗС по отношение на процесните сгради, с оглед твърденията те да са държавна собственост, да са предоставени от нея на гимназията като юридическо лице на бюджетна издръжка за управление и да се владеят и ползват от ответниците без правно основание. Така предоставеното право на управление не съставлява вещно право, включително вещно право на ползване по чл. 62 ЗС, на която норма са се позовали и ищецът, и окръжният съд, което да подлежи на искова защита. Ето защо следва да се посочи правното основание, на което държавата е собственик на процесните сгради, и петитумът да се приведе в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба относно признаване по иска на гимназията като процесуален субституент правото на собственост на държавата върху процесните сгради и предаване на владението им.
Касаторът Общината [населено място] иска отмяна на обжалваното решение като недопустимо, респ. неправилно – касационни отменителни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК е поставил въпроса: следва ли въззивният съд да обезсили като недопустимо решението на първоинстанционния съд и да го върне за разглеждане от друг състав, когато има несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, или следва да го остави без движение и при отстраняване на нередовностите да се произнесе по същество на материалноправния спор или в случай, че не бъдат отстранени нередовностите, първоинстанционното решение да се обезсили и да се прекрати делото. Подддържа се, че въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касаторът Спортно училище „С. К.” [населено място] поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално-неправилно- касационни отменителни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя въпросите: 1. когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна в резултат на несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, следва ли служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да остави исковата молба без движение и да даде указания на ищеца да отстрани несъответствието, като квалифицира правилно предявения иск по свое усмотрение и да се произнесе по същество, или следва да обезсили първоинстанционното решение и върне делото за ново разглеждане – поддържа се противоречие с т. 2 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване; 2. в отхвърлителен диспозитив на съдебно решение, в който са индивидуализирани страните по спора и техните представители и е посочено правното основание на отхвърления иск, неизписването на данните за недвижимите имоти, предмет на иска, обосновава ли недопустимост на решението или въззивният съд има правомощието сам да отстрани тази непълнота – като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на постановена съдебна практика; 3. при наличие на достатъчно изложени от ищеца обстоятелства, на които основава исковата си претенция, и при цялостно изяснена фактическа обстановка по делото, обезсилването на първоинстанционното решение и връщането на делото за ново разглеждане поради нередовност на исковата молба представлява ли очевидна неправилност на въззивното решение и основание ли е за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – според касатора по този въпрос съдът е процедирал при съществено противоречие с правомощията си на въззивна инстанция съгласно указанията в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 4. липсата на годен обект на правото на собственост, обосноваваща липсата на правени интерес от предявения иск, достатъчно основание ли е за отхвърляне на иска като недопустим, респ. за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото, без делото да се връща за ново разглеждане на други основания – поради липса на постановена съдебна практика като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не съществува вероятност обжалваният съдебен акт да е недопустим, което да налага допускане на касационното обжалване. Не може да се възприеме тезата, че като е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо, вместо сам да остави исковата молба без движение за отстраняване на констатирани нередовности, респ. да отчете процесуалната възможност по чл. 250 ГПК за допълване на непълно решение, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Всъщност конкретните съображения, които мотивират становището за недопустимост, се отнасят до правилното приложение на процесуалния закон и именно в този аспект следва да бъдат разгледани въпросите, по които се иска допускане на касационно обжалване.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по втория поставен от спорното училище въпрос: неизписването на данните за недвижимите имоти, предмет на иска, в отхвърлителен диспозитив на съдебно решение, в който са индивидуализирани страните по спора и техните представители и е посочено правното основание на отхвърления иск, обосновава ли недопустимост на решението или въззивният съд има правомощието сам да отстрани тази непълнота. Въпросът е от значение за изхода на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, като касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване и по поставения от общината въпрос и по първия поставен от другия касатор въпрос, който, формулиран от настоящия състав на касационна инстанция съобразно правомощията й по т 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е следният: следва ли въззивният съд да обезсили като недопустимо решението на първоинстанционния съд и да го върне за ново разглеждане от друг състав, когато прецени, че има несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, или следва да остави исковата молба без движение и при отстраняване на нередовностите да се произнесе по същество на материалноправния спор, а в случай, че нередовностите не бъдат отстранени, да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати делото. Въпросът е от значение за изхода на конкретното дело и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По така формулирания въпрос е налице произнасяне в ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС – т. 4, и в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 5. Преценката за съответствие на обжалваното въззивно решение с разрешението, дадено в тълкувателните актове, налага касационното обжалване да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По поставения от спорното училище трети въпрос касационната инстанция ще се произнесе при разглеждането на касационната жалба по същество, а по четвъртия въпрос въззивният съд не се е произнесъл, поради което и общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване не е налице.
Касаторите са освободени от заплащане на държавна такса, както следва: общината – на основание чл. 84, т. 3 ГПК /имотът, предмет на исковата претенция, е публична държавна собственост съгласно акт № 6288/12.12.2011 г./, а СУ „С. К.” – на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение /ЗПОО/ вр. чл. 84, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 4 от 09.01.2018 г. по в. гр. д. № 675/2017 г. на Пловдивския апелативен съд.
Касаторите са освободени от заплащане на държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: