РЕШЕНИЕ
N 439
София, 29 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври…….…………………две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков……………………….
ЧЛЕНОВЕ: Елиана Карагьозова………………
Вероника Имова…………………..
при секретар…………..………….Л.Гаврилова………………………………….и в присъствието
на прокурора………….…………..Кр.Колова…………………………..изслуша докладваното
от председателя(съдията)…….Р.Ненков……………………………..………………………….. .
наказателно дело № 372/2008 година.
На основание чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и в срока по чл. 421, ал. 1 НПК главният прокурор на Република България е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на определение от 26.06.2007 г. по ч.н.д. № 876/2007 г. на Районен съд – гр. Д., влязло в сила на 22.01.2008 г., с което е оставено без уважение предложението на прокурор от Районна прокуратура – гр. Д. за групиране на основание чл. 25 НК на наказанията на М. П. М. по влезлите в сила присъди по н.о.х.д. № 174/1999 г. на Районен съд – гр. Ш. и н.о.х.д. № 1648/2003 г. на Районен съд – гр. Д., като със същото определение втората присъда е “приведена в изпълнение” със зачитане на срока на задържане под стража. В искането се поддържа, че незаконосъобразно под предлог, че е настъпила давност за изпълнението на наказанието по първата присъда е отказано определяне на общо наказание, въпреки че визираните в закона предпоставки за това са били налице.
Ход на производството по възобноваване е даден при условията на чл. 353, ал. 3, изр. 2 във вр. с чл. 426 НПК – в отсъствие на осъдения М. след като веднъж е бил призован лично от постоянния си адрес, а след това не е бил намерен на същия.
Назначеният служебен защитник пледира искането на главния прокурор да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира искането за основателно по следните съображения:
Констатацията по проверяваното определение, че изпълнението на наказанието по присъдата по н.о.х.д. № 174/1999 г. на Районен съд – гр. Ш. е погасено по давност е невярна. С посочената присъда на М. М. е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 НК за срок от три години. Съгласно чл. 82, ал. 2 НК давността за изпълнение на наказанието при условно осъждане, когато не са налице предпоставките по чл. 68 НК, започва да тече от момента на влизането на присъдата в сила т.е. на 23.10.2003 г., а според чл. 82, ал. 1, т. 4 НК съответният давностен срок е пет години. Този срок не е бил изтекъл към момента на прекъсването на давността по чл. 82, ал. 3 НК с внасянето на 14.11.2005 г. на предложението на прокурора за групиране на основание чл. 25 НК на наложеното наказание с наказанието по друга влязла в сила присъда.
Като не отчел разпоредбата на чл. 82, ал. 2 НК и съответно е отказал да групира наказанията по влезли в сила присъди, въпреки наличието на предпоставките по чл. 25 НК, съдът, постановил проверяваното определение, е допуснал особено съществено нарушение на закона. При това положение не се налага в настоящия съдебен акт подробно да бъдат коментирани и изложените в същото определение незаконосъобразни виждания (несъобразяване с чл. 86, ал. 2 НК) относно законовите предпоставки за настъпване на реабилитация по право.
По гореизложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила определение от 26.06.2007 г. по ч.н.д. № 876/2007 г. на Районен съд – гр. Д..
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Д. за ново разглеждане по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.