4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
София, 13.04.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №2029 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Д. от [населено място] срещу решението на Варненския окръжен съд, постановено на 13.12.2016г. по в.гр.д.№1874/2016г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това предявеният от него иск за установяване по реда на чл.422 ГПК в отношенията с А. С. И., че последната дължи на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата 5450.89лв., представляваща обезщетение за осъщественото изцяло и лично ползване на собствените му 4/6 от съсобствения между страните недвижим имот /апартамент №44, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]/ за периода от 27.09.2012г. до 27.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска -12.12.2015г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение №6254/07.10.2015г. по ч.гр.д.№12393/2015г. на Варненския районен съд, е приет за неоснователен поради извършено прихващане.
С определение №446/19.07.2017г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за допустимостта на прихващане на вземане, което не е изискуемо и ликвидно.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и немотивирано, постановено при съществено нарушение на материалния закон, както и неблагоприятно за развитието на правото. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че са налице предпоставките за прихващане, като твърди, че А. И. не е доказала да има ликвидно вземане срещу него – на 14.09.2015г. същата е отправила до касатора покана да заплати натрупаното до момента обезщетение за минал период, но не и занапред. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от него иск бъде уважен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по касационна жалба не изразява становище по нейната основателност.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.422 ГПК В. И. Д. е предявил срещу А. С. И. иск за установяване, че същата дължи сумата 7200лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС на притежаваните от предявилото иска лице 4/6 ид.части от съсобствен апартамент, находящ се в [населено място],[жк], бл.41. Ответницата е оспорила иска с искане да бъде извършено прихващане със суми, посочени в отговора на исковата молба като наем за ползвани от В. Д. съсобствени имоти –ап.3 в [населено място], [улица], вх.Б -3945лв. за период от 2013г. до 12.12.2015г.; гараж №6 в [населено място], [улица], вх.Б-855лв. за същия период; гараж №7 в [населено място], [улица], вх.Б-895лв. за същия период и гараж №8 в [населено място], [улица], вх.Б-709лв. за същия период.
С постановеното от първоинстанционния съд решение предявеният от В. И. Д. иск е уважен за сумата 5450.89лв., като възражението за прихващане е прието за неоснователно.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че претенцията на В. И. Д. е доказана. Въз основа на събраните по делото доказателства е прието за установено, че апартамент №44, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] е съсобствен, като А. С. И. притежава 1/6 ид.част, а В. И. Д. притежава 4/6 ид.части. Прието е също така, че през процесния период А. И. е ползвала апартамента изцяло и лично, лишавайки В. Д. от възможността да го ползва съобразно правата си, както и че е била поканена за съвместно ползване или заплащане на обезщетение. Прието е обаче, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради погасяване на претенцията с насрещното вземане на А. И. с оглед направеното от нея възражение за прихващане.
Изложени са съображения, че възражението за прихващане намира правното си основание в чл.31, ал.2 ЗС и за да се приеме за основателно следва да се установи наличието на предпоставките, посочени при обсъждане основателността на претенцията на В. Д., а именно лично ползване на съсобствен имот, което лишава другия съсобственик от възможността да ползва същия имот съобразно правата си и отправяне на покана за съвместно ползване или заплащане на обезщетение. Прието е, че наличието на тези предпоставки е установено, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че В. Д. и А. И. са съсобственици при квоти 4/6 за В. Д. и 1/6 за А. И. на апартамент №3, гараж №6, гараж №7 и гараж №8, находящи се в [населено място], [улица]; че за процесния период от 2103г. до 12.12.2015г. В. Д. е ползвал изцяло и лично тези недвижими имоти.
По делото е представена писмена покана, връчена на пълномощника на В. Д. на 28.09.2015г., съдържаща изходящо от А. И. искане за заплащане на сумата 21 150лв. за ползването на апартамент №3, гараж №6, гараж №7 и гараж №8, находящи се в [населено място], в сградата на [улица], както и на поземлен имот №129 по ПНИ на м.“Орехчето“, землището на [населено място], считано от 26.09.2011г.
С оглед установеното в чл.31, ал.2 ЗС изискване за отправяне на писмена покана до ползващия вещта съсобственик като предпоставка за искането за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване за следващия връчването на поканата период, и с оглед естеството на съдържащото се във връчената на 28.09.2015г. покана изявление, а именно за заплащане на обезщетение за минал период, следва да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за възможността да се извърши прихващане с вземане, което не е изискуемо и ликвидно, противоречи на практиката на ВКС, според която ефектът на прихващането може да се прояви след установяване с влязло в сила решение, вкл. в производството по делото, по което възражението е направено, на съществуването на насрещните вземания и тяхната изискуемост /решение №255 от 28.05.2011г. по т.д.№631/2010г. на тричленен състав на ТК на ВКС/.
Представената по настоящето дело покана, връчена на В. Д. на 28.09.2015г., действително съдържа искане за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствени имоти за посочения във възражението за прихващане период. Разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС обаче предвижда, че лишеният от ползването на съсобствената вещ съсобственик може да претендира обезщетение за това за период, следващ отправянето на поканата. С оглед на това следва да се приеме, че отговорността на В. Д. за заплащане на обезщетение по реда на чл.31, ал.2 ЗС за съсобствените между страните апартамент №3, гараж №6, гараж №7 и гараж №8, находящи се в [населено място], в сградата на [улица], вх.Б може да бъде ангажирана за периода след връчването на поканата /28.09.2015г./, но не и за посочения при предявяването на възражението за прихващане период, предхождащ връчването на поканата /от 2013г. до 28.09.2015г./. Неправилно при така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че възражението на А. И. за извършено съдебно прихващане е основателно за целия посочен при предявяване на възражението размер и че предявеният от В. Д. иск следва да бъде отхвърлен изцяло поради погасяване на претенцията с насрещното вземане на А. И.. Както вече беше отбелязано, по делото се установява наличие на насрещно вземане на А. И. за обезщетение за лишаване от ползването на съсобствените между страните апартамент №3, гараж №6, гараж №7 и гараж №8, находящи се в [населено място], в сградата на [улица], вх.Б само за периода от 28.09.2015г. до 12.12.2015г. Определен по реда на чл.162 ГПК, с оглед на обстоятелството, че в изслушаната по делото съдебно-оценителна експертиза обезщетението е посочено помесечно, размерът на насрещната претенция възлиза на сумата 2664лв., за която възражението за прихващане следва да се приеме за основателно, с оглед на което до този размер претенцията на В. И. за обезщетение за осъщественото лично от А. И. ползване на съсобствения между страните апартамент №44, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за периода от 27.09.2012г. до 12.12.2015г. следва да се приеме за погасена чрез прихващане и съответно предявеният по реда на чл.422 ГПК иск бъде отхвърлен. Искът е основателен и следва да бъде уважен за разликата от 2786.89лв.
С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъде присъдена сумата 1615.61лв., представляваща направените по делото разноски, от които 558.93лв. за производството пред първоинстанционния съд, 4.503.18лв. за производството пред въззивния съд и 553.50лв. за производството пред ВКС, както и сумата 558.93лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№12393/2015г. на Варненския районен съд, X. състав.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, постановено на 13.12.2016г. по в.гр.д.№1874/2016г. в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд предявеният от В. И. Д. по реда на чл.422 ГПК иск за установяване в отношенията с А. С. И., че последната му дължи обезщетение да осъщественото изцяло и лично от нея ползване на собствените му 4/6 от съсобствения между страните недвижим имот, а именно апартамент №44, находящ се в [населено място] ,[жк], [жилищен адрес] за периода от 27.09.2012г. до 27.09.2015г. е отхвърлен поради извършено прихващане за сумата от 2786.89лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК в отношенията между В. И. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.11 и А. С. И., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] че А. С. И. дължи на В. И. Д. сумата 2786.89лв. /две хиляди седемстотин осемдесет и шест лв. и 89ст./, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на основание чл.31, ал.2 ЗС на собствените на В. И. Д. 4/6 идеални части от съсобствения между страните апартамент №44, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за периода от 27.09.2012г. до 27.09.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /12.12.2015г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, постановено на 13.12.2016г. по в.гр.д.№1874/2016г. в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд предявеният от В. И. Д. по реда на чл.422 ГПК иск за установяване в отношенията с А. С. И., че последната му дължи обезщетение да осъщественото изцяло и лично от нея ползване на собствените му 4/6 от съсобствения между страните недвижим имот, а именно апартамент №44, находящ се в [населено място] ,[жк], [жилищен адрес] за периода от 27.09.2012г. до 27.09.2015г., е отхвърлен за сумата от 2664лв. /две хиляди шестстотин шестдесет и четири лева/ поради извършено прихващане с дължимото от В. И. Д. на А. С. И. обезщетение за лишаване от ползването на притежавания от последната дял от съсобствените на страните апартамент №3, гараж №6, гараж №7 и гараж №8, находящи се в [населено място], в сградата на [улица], вх.Б за периода от 27.09.2012г. до 12.12.2015г.
ОСЪЖДА А. С. И., ЕГН [ЕГН] на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на В. И. Д., ЕГН [ЕГН] сумата 1615.61лв./хиляда шестстотин и петнадесет лева и 61ст./, представляваща направените по делото разноски, както и сумата 558.93лв. /петстотин петдесет и осем лева и 93ст./, разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№12393/2015г. на Варненския районен съд, X. състав.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: