О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 21.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 501 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Й. Ф. против решение от 01.12.2009г. по гр.д.№ 2310/2004г. на СГС, с което е отменено решение от 10.07.2003г. на Софийски РС и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 38а от З. против М. А. Р. за предаване на владението върху апартамент № 81 в бл. 7, вх. Е, ет.6 със застроена площ 104,68 кв.м., ведно с мазе № 15 с площ 8,40 кв.м.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, тъй като приетото основание за нищожност е такова за унищожаемост, която може да се предяви само в преклузивните срокове и от страната по сделката, а основанията на нищожност са изчерпателно изброени в закона и за процесуални нарушения, тъй като е неотносимо към спора дали ЖСК е собственик, а релевантно е само дали ищеца е членкооператор. Навеждат се и доводи, че сделките не са нищожни, защото председателя е бил упълномощен с решението на УС да се сключат сделките.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК се поставя въпроса от значение ли е за производството по чл. 38а от З. дали ЖСК е собственик на апартамента и дали тя действително и придобила собствеността върху процесния апартамент. Излагат се съображения, че решението противоречи на други решения, с които е прието, че ЖСК е собственик, или съсобственик в изградените обекти в бл. 7, в който се намира процесния апатамент..
Ответникът по касация оспорва допускането до касация, тъй като въпроса за активната легитимация на ищеца е конкретен, а въпросите, разрешени в приложените решения са по различни казуси и са конкретни.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: С разпределителен протокол от 09.11.1991г. на общото събрание на ЖСК “Български художник” на ищеца, като членкооператор е разпределено ателие № 81 в блок 7 със застроена площ 104 кв.м. и мазе № 15. Сградата е изградена по договор от [фирма], възмездно, срещу предоставени му обекти в сградата, за които не е прехвърлено правото на собственост на дружеството. Въпреки това то е сключило договор за изграждане и продажба на строителен продукт на 24.08.1995г. с ответника, изменен с анекс от 16.04.1997г. след заплащане на цената.
РС е уважил изцяло чл. 38а от З. поради това, че ответникът не може да противопостави владение на ищеца, а възраженията на дружеството, като трето лице-помагач, че ЖСК не е собственик на обекта не са обсъждани, защото то не може да противопостави самостоятелни права върху него.
СГС е отменил решението и е уважил иска, тъй като ЖСК не е била собственик по приращение на процесния апартамент, или на идеална част от него, тъй като сделките, с които е придобила 1/10 ид.ч. по дарение и 9/10 ид.ч. по продажба от С. от 8 500/20595 ид.ч. от парцел V, кв. 133д от кв. “К. село-Плавателен канал”, сключени с н.а. № 183 и 184 от 1994г. са нищожни, тъй като от името на кооперацията е участвал само председателя на УС, а съгласно чл. 32, ал.1 от З., в редакцията към момента на сключване на двете сделки ЖСК се представлява винаги от членовете на целия УС.
Поставените правни въпроси са относими към предмета на спора, защото определят крайния извод на съда по иска. Видно от представените решения Р№ 577/10.07.2007г. по гр.д.№ 727/2006г. Р № 623/30.12.2009г. по гр.д.№ 2443/2008г. Р № 279/14.04.2006г. по гр.д.№ 196/2005г. на ІІ гр.о. ва ВКС и др. двата поставени въпроса се разрешават противоречиво. Затова съдът приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1 т.2 от ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.12.2009г. по гр.д.№ 2310/2004г. на Софийски градски съд. по касационна жалба, подадена от Б. Й. Ф.,
Указва на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото.При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: