О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 29.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Красимир Влахов
Членове: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
като разгледа докладваното от съдия Донкова гр. д. № 1580 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 във вр.с чл.280 ГПК.
С решение № 39 от 25.01.2017 г. по в. гр. д. № 462/16 г. на Смолянския окръжен съд е отменено решение № 134/12.10.2016 г. по гр. д. № 104/2016 г. на Маданския районен съд и са уважени предявените от С. С. Х., М. Н. Ч. и Я. Е. Х. срещу И. Ш. Х., Х. А. Б., Х. А. Л., С. А. С., З. А. А. и В. А. Б. искове по чл.54, ал.2 ЗКИР. Признато е за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от Н. Ш. Х. на част от имот с площ 74 кв. м., обозначени с жълт цвят на приложената към заключението на съдебно-техническата експертиза комбинирана скица № 1, като при попълване на кадастралния план на [населено място], [община] с имот пл. № 182а със заповед № РД-371/31.08.2005 г. на кмета на [община] е допусната кадастрална грешка при заснемане на южната му граница и описаната площ неправилно е заснета като част от имот пл. № 182, вместо към имот пл. № 182а, както и при попълването на кадастралния план с имот пл. № 291 със заповед № К-12/02.09.2014 г. е допусната същата кадастрална грешка и площта от 74 кв. м., обозначена с жълт цвят на приложената комбинирана скица № 2 неправилно е заснета към имот пл. № 291, вместо към имот пл. № 182а.
Въззивният съд е приел, че страните са наследници по закон на Ш. Б. Х., починал на 10.09.1960 г. Преки наследници на Ш. Б. Х. са Н. Ш. Х., Р. Ш. Л., Б. Ш. К. и И. Ш. Х., а ищците са наследници по закон на Н. Ш. Х.. С решение № 8/95 от 07.01.1993 г. на ОС „Земеделие“- Мадан на наследниците на Ш. Б. Х. е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 0,884 дка в м. „Г.“ в строителните граници на [населено място], представляваща имот пл. № 182а. Със заповед № 371/31.08.2005 г. на кмета на [община] е попълнен имот пл. № 182а, представляващ част от имот пл. № 182 по неодобрен кадастрален план на населеното място. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 89, т. II, рег. № 2793, н. д. № 294/14.11.2005 г. Р. Ш. Л., Б. Ш. К. и И. Ш. Х. са прехвърлили в полза на прекия наследодател на ищците Н. Ш. Х. правото на собственост общо върху своите 3/4 ид. части от имот пл. № 182а, индивидуализиран съобразно описаното по-горе решение за възстановяване на собствеността и при граници: от изток – път, от запад – имот пл. № 181, от север – път и от юг – имот пл. № 182. С последващо решение № 8/95 от 14.10.2014 г. на наследниците на Ш. Б. Х. – ищците и ответниците, е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 0,596 дка в м. „Г.“ в строителните граници на [населено място], представляваща имот пл. № 291 съгласно заповед № К-12/02.09.2014 г. на кмета на [община] за одобряване на проект за частичен кадастрален план. Описаният имот е предмет на делбено производство /видно от приложеното гр. д. № 376/2014 г. по описа на Маданския районен съд/, спряно във втората си фаза на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до решаване на настоящото дело. С влязло в сила решение по цитираното дело е допуснато извършването на съдебна делба между същите страни на описания имот пл. № 291.
Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, въззивният съд е приел, че със заповед № РД-371/31.08.2005 г. на кмета на [община] е утвърдено попълване на имот пл. № 182а, представляващ част от имот пл. № 182 по неодобрения план на населеното място, а със заповед № К-12/02.09.2014 г. е одобрен проект за частичен кадастрален план, като е създаден нов имот с пл. № 291 с площ от 596 кв. м. с граница на север – имот пл. № 182а. Вещото лице констатирало при извършен оглед, че между имот пл. № 182а и имот пл. № 291 има стар зид от изток на запад с височина 1,5-1,1-1,0 м., стигащ приблизително до средата на имотите, като този стар зид служи за материализирана на терена тяхна граница. Според заключението, на което съдът се позовал, каменният зид е заснет погрешно, като грешното заснемане е направено още в неодобрения кадастрален план и със заповед № РД- 371/31.08.2005 г. грешката е повторена, тъй като ново заснемане не е извършено. Прието е, че е налице грешка при попълването на имот пл. № 182а със заповед № 371/31.08.2005 г., която се дължи на неправилното отразяване на описаната част от каменния зид, като реално на място южната граница на имот пл. № 182а минава по неговата лицева страна. Грешката е повторена и в частичния кадастрален план, одобрен със заповед № К-12/02.09.2014 г. на кмета на [община] за имот пл. № 291. Направен е извод, че съществува непълно заснемане на имот пл. № 182а и грешно заснемане на южната му граница при нанасянето му през 2005 г., която грешка е пренесена и в действащия кадастрален план, като южната граница на имот пл. № 182а е изместена на север с площ от 74 кв. м. и неправилно е заснета като част от имот с пл. № 291.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците И. Ш. Х., Х. А. Б., Х. А. Л., С. А. С., З. А. А. и В. А. Б..
Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е недопустимо, като постановено по непредявен иск. Твърденията в исковата молба са, че ищците са собственици на неправилно заснетата към имота на ответниците част от 3-4 кв. м., а въззивният съд приел, че същата е с площ от 74 кв.м., с което се признават за собственици на имот с по-голяма площ от претендираната. Изложени са и оплаквания за неправилност на въззивното решение. Посочено е, че съдът не съобразил, че юридическият факт, който определя границите на процесните имоти е административният акт за реституирането им и недопустимо е определил граници, различни от посочените в реституционното решение от 1993 г. Поддържа се и оплакване за необоснованост, тъй като въззивният съд погрешно е приел, че действителната граница между имотите минава по лицевата страна на каменния зид, вместо да съобрази, че този зид не е граница между имотите, създадени изкуствено от органа по земеделска реституция. Обосновава се, че каменният зид е направен с оглед денивелацията на терена, за да предпазва от свличания на земни маси. Същият не е описан като граница между имотите в документите, удостоверяващи правата на страните.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. произнасяне свръхпетитум ли е признаването от страна на съда, че ищците са собственици на имот с площ по–голяма от посочената в исковата молба и допустимо ли е постановеното решение в тази част;
2. какви са правомощията на съда относно определянето на границите на имот, реституиран по административен ред;
3. длъжен ли е съдът при наличие на противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, да остави същата без движение, както и при твърдение за неправилно заснемане на имотна граница, не следва ли ищецът с исковата молба да представи скица, на която да е нанесена претендираната имотна граница с оглед осъществяване правото на защита на ответника;
4. допустим ли е иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ;
Сочи се противоречие с решение № 103/20.06.2013 г. по т. д. № 850/2012 г. на ВКС, първо т. о., решение № 359/16.01.2014 г. по гр. д. № 1209/2013 г. на ВКС, четвърто г. о. по първия въпрос и с т.2 на тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. по втория. Обосновава се приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с третия и четвъртия въпрос. Поддържа се и противоречие с решение № 495/30.07.2012 г. по гр. д. № 494/2010 г. на ВКС, първо г. о.
Ответниците в отговора на касационната жалба оспорват същата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението процесуалноправни въпроси /по т.1 и т.3/. Не се разкрива нередовност на исковата молба, която да е довела до недопустимост на обжалваното въззивно решение на това основание. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.т. 4 и 5 ГПК: налице е изложение на обстоятелствата, на които исковете се основават и в какво се състои искането, а от гледна точка предмет на правния спор по чл. 54, ал. 2 ЗКИР – недвижимите имоти, спрямо които се твърди грешка в кадастралния план на [населено място], са индивидуализирани по местоположение, площ и съседи така, че ответниците са били в състояние да организират защитата си по същество по предявените срещу тях искове. Следователно, исковият процес е валидно учреден.
Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението четвърти въпрос. В установената съдебна практика се приема, че е допустим иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници. В решение № 247/13.10.2014 г. по гр. д. № 3003/2014 г. на първо г. о. изрично е прието, че спорът за собственост, възникнал по повод възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на имот, който се намира в урбанизирана територия и застъпва друг съществуващ имот, се разрешава по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР. Горното е възприето и в решение № 526 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 1032/2009 г. на ВКС на РБ, I-во г. о.
Налице са обаче предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставения втори въпрос в изложението, като съображенията за това са следните:
Поставеният като втори в изложението материалноправен въпрос, формулиран от настоящия състав съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: не следва ли в производството по чл.54, ал.2 ЗКИР изводът за принадлежността на правото на собственост и неправилното отразяване на границите на това право да е съобразен с определените с административния акт граници на реституирания имот, е от значение за изхода на конкретното дело и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По делото е установено, че местоположението на спорната граница е резултат от нанасянето в кадастралния план на новообразувания имот № 182а по искане на всички наследници, както и че осъществяването на твърдяното придобивно основание в полза на ищците следва нанасянето на този имот в плана. По така формулирания по-горе въпрос е налице произнасяне в ТР № 8/23.02.2016 г. по тълкувателно дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, т.2, от същото, в което е прието, че в хипотезата на реституция по административен ред, юридическият акт, който определя границите на имота, така че те да могат да бъдат установени, е административният акт за реституция на този имот. Преценката за съответствие на обжалваното въззивно решение с разрешението, дадено в тълкувателния акт, налага касационното обжалване да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 39 от 25.01.2017 г. по в. гр. д. № 462/16 г. на по описа на Смолянския окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и в същия срок да представят вносен документ за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанието жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: