О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.44
гр. София, 05.02.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 28 януари , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2992/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу решение №63 от 08.04.2013 г. на Окръжен съд-Ямбол по в. гр. д. №77/2013г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №786/21.12.12 по гр.д. № 2705/11 на РС- Ямбол В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че дължи на [фирма]-София сумите от: 9 705,80 евро- главница- дължима по договор за лизинг № 003348-001/08.04.2008 г. , 1472,66 евро-договорна лихва за периода 10.07.2009 г.-10.01.2010 г., 653,94 евро- неустойка за забава от 05.11.2009 до 31.01.2010 г., 613,55 евро-разходи по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК-10.06.2011 г. до окончателното плащане. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска като основателен.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.3 от ГПК..
Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 10000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение в обжалваната част, съдът е приел, че между страните по спора е бил сключен договор за финансов лизинг, по силата на който ищецът-лизингодател е предал на ответника като лизингополучател седлови влекач модел”DAF CF 85 430”-предмет на договора за лизинг срещу задължението на последния да заплаща съответните лизингови вноски по приложен погасителен план-част от самия договор , включващи разсрочена част от лизинговата стойност на автомобила и съответната лихва договорена в самия договор. Договорена е и неустойка за забава в плащанията на така договорените по падеж и размер лизингови вноски съответно в размер на 0,1 % за всеки просрочен ден. Договорът е бил прекратен едностранно от лизингодателя с писмо до насрещната страна на 11.01.2010 г. , с оглед неизпълнение на задълженията на последния за заплащане на лизинговите вноски, съобразно с уговорките в самия договор/ т.15.1 от ОУ/. Съдът е счел исковете за доказани по основание и размер като се е позовал на приложените към исковата молба фактури/оспорени от ответника в отговора на ИМ/ и изготвеното на тяхна база заключение на СИЕ.Обосновал се е с това, че в доказателствена тежест на длъжника-лизингополучател по договора е установяването на изпълнение на задълженията му за плащане на лизинговите вноски..
Съгласно ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2010/ /. при евентуално произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване само на соченото от касатора основание, без такова относно неговата валидност и допустимост, би довело във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд да извършва проверка за неправилност, без да се произнася по предхождащата го такава за евентуална нищожност или недопустимост. Преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост и ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Допустимостта на съдебното решение се предпоставя и от редовността на исковата молба. Ето защо при липса на прецизно изложгени факти относно спорното право налице е нередовност на самата искова молба, а произнасянето по нея, без да е изпълнена преди това процедурата по отстраняване на тези нередовности води до недопустимост на самото произнасяне по същество на спора. За това въззивният съд следи служебно.
Ето защо, налице е вероятност обжалваното решение да е недопустимо, поради което ВКС следва да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №63 от 08.04.2013 г. на Окръжен съд-Ямбол по в. гр. д. №77/2013г., в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора [фирма]- [населено място] да внесе по сметка на ВКС сумата от 488,08 лева държавна такса по касационната жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщение за това и да представи вносния документ за това в деловодството на ВКС.
След изпълнение на горното делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.