Решение №44 от 5.3.2009 по нак. дело №756/756 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

 
                                  Р Е Ш Е Н И Е
                                  № 44
    София, 05 март 2009 година
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и девета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                         ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
                                                                          БЛАГА ИВАНОВА                      
                                                                        
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мариана Маринова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 756 по описа за 2008 година.
 
С присъда по нохд № 115/05 г. Окръжният съд-гр. София признал подсъдимия И. С. Н. за виновен и го осъдил, както следва: за деяние извършено на 13.07.2004 г. на основание чл.242 ал.4 вр.с ал.2, чл.26 и чл.54 НК на 17 години и 6 месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 200 000 лева, като го оправдал по първоначалното обвинение по чл.20 ал.2 НК за съучастие с К. Д. ; за деяние извършено на 13.07.2004 г. на основание чл.354а ал.2 т.1 вр.с ал.1 и чл.54 НК на 17 години и 6 месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 200 000 лева, като го оправдал по първоначалното обвинение по чл.20 ал.2 НК за съучастие с К. Д. ; на основание чл.23 НК е определено общо наказание 17 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 200 000 лева; зачетено е предварителното задържане на Н. от 16.07.2004 г.; на основание чл.354а ал.6 НК в полза на държавата е отнет предмета на престъплението; на основание чл.242 ал.8 НК в полза на държавата е отнето превозното средство, послужило за превозване на предмета на контрабандата; на основание чл.53 „а” НК в полза на държавата е отнета сумата от 1360 евро, принадлежаща на подсъдимия и послужила за извършване на умишлено престъпление. Със същата присъда е оправдан изцяло подсъдимият К по възведените му обвинения по чл.242 и чл.354а НК.
По протест на прокурора срещу оправдаването на К. Д. и жалба на подс. Н. с решение по внохд № 1376/06 г. Апелативният съд-гр. София изменил посочената присъда, както следва: преквалифицирал извършеното от Н. по чл.242 ал.4 НК в по-леко наказуемо такова – по чл.242 ал.2 вр.с чл.26 ал.1 НК и намалил наказанието на 10 години лишаване от свобода и на глоба в размер на 100 000 лева; преквалифицирал извършеното от Н. по чл.354а ал.2 НК в по-леко наказуемо такова по чл.354а ал.2 вр.с ал.1 и чл.2 ал.2 НК като намалил наказанието на 6 години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева, с частично оправдаване за придобиване; САС намалил и общо определеното по реда на чл.23 НК наказание на 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 100 000 лева. В останалата част присъдата на СОС е потвърдена.
По протест на прокурора срещу оправдаването на Н. по чл.242 ал.4, намаляването на наказанията и срещу оправдаването на К. Д. и по жалба на подс. Н. с решение № 848 от 05.02.2008 г. по кд № 610/07 г. ВКС ІІ-ро наказателно отделение отменил оспореното пред него въззивно решение в частта, с която е преквалифицирано извършеното от подс. Н. по чл.242 ал.4 НК в такова по чл.242 ал.2 НК и е оправдан за „особено тежък случай” и е намалено наказанието, както и в частта, с която е намалено общото най-тежко наказание на подсъдимия. В останалата част въззивното решение е оставено в сила.
С решение № 299 от 23.10.2008 г. по внохд № 143/08 г. САС изменил първоинстанционната присъда, както следва:
1.преквалифицирал извършеното от подс. Н. престъпление по чл.242 ал.4 във вр.с ал.2, чл.26 ал.1 НК в по-леко наказуемо престъпление по чл.242 ал.2 вр.с чл.26 ал.1 НК, като оправдал подсъдимия по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.242 ал.4 НК;
2.намалил наказанията, наложени на подс. Н. за извършеното престъпление по чл.242 НК от 17 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 200 000 лева на 10 години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000 лева;
3.преквалифицирал извършеното от подсъдимия Н престъпление по чл.354а ал.2 т.1 във вр.с ал.1 НК в по-леко наказуемо престъпление по чл.242 ал.2 вр.с чл.26 ал.1 НК, като го оправдал по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.354а ал.2 вр.с ал.1 и чл.2 ал.2 НК;
4.намалил наказанията, наложени на подс. Н. за извършено престъпление по чл.354а НК от 17 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 200 000 лева на 6 години лишаване от свобода и плоба в размер на 20 000 лева;
5.намалил определеното на подс. Н. общо наказание на 10 години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000 лева, като постановил лишаването от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим;
6.отменил присъдата в частта, с която на основание чл.53 „а” НК от подс. Н. в полза на държавата е отнета сумата от 1360 евро и постановил връщане на подс. Н. на иззетите като веществени доказателства 1360 евро;
7.върнал на подс. Кирил Д. иззетите като веществени доказателства мобилни телефони, марка „С” и „М”, СИМ карти за тях и сумата от 1 180 евро и 2 щатски долара.
В останалата част присъдата е потвърдена.
Срещу въззивното решение са постъпили протест от прокурора и жалба от подс. Николов.
С протеста се възразява срещу оправдаването на подсъдимия за наличието на „особено тежък случай” по смисъла на чл.242 ал.4 НК и намаляването на наказанията. Иска се връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС протеста се поддържа от прокурора. Последният преценява касационната жалба на подсъдимия за неоснователна.
С жалбата подсъдимият и защитата му претендират наличието на всички основания по чл.348 ал.1 НПК. По реда на чл.351 ал.3 НПК е прието допълнение към основната жалба. Правят се алтернативни искания за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият и защитниците му изразяват становище за неоснователност на протеста.
К. съобрази горното, доводите на страните и след проверка по реда на чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи:
Процесуалното развитие на делото, налага ВКС най-напред да очертае пределите на своята проверка. Последните са в пряка зависимост от влязлото в сила решение на първия касационен състав.
Както добре е видно от решението на ВКС ІІ-ро наказателно отделение делото е върнато за ново разглеждане само в частта спрямо подс. Н. , в частност – по оправдаването му по чл.242 ал.4 НК и намаляването на наказанията, както и в частта, с която е намалено общото най-тежко наказание на подсъдимия. В останалата част първо проверяваното въззивно решение е оставено в сила. Или то е влязло в сила в частта спрямо подс. Кирил Д. и в частта спрямо подс. Н. – по оправдаването му за съучастие с К. Д. ; по преквалификацията на престъплението по чл.354а НК и свързаното с това намаляване на наказанията; по частичното оправдаване по чл.354а НК; по приложението на чл.354а ал.6 НК, чл.242 ал.8 НК, чл.53 „а” НК.
Оспореното сега пред касационната инстанция въззивно решение свидетелствува за това, че при новото разглеждане на делото, САС е надхвърлил пределите на възложената му проверка, като се е произнесъл по въпроси, по които е налице влязъл в сила съдебен акт. С това е предопределил наличието на предпоставките на чл.24 ал.1 т.6 НПК, поради което атакуваното въззивно решение, в тази част, следва да бъде отменено, а делото, в същата част – прекратено.
На основата на казаното дотук ясно се очертават пределите на настоящата касационна проверка, а именно оправдаването на подсъдимия Н за „особено тежък случай” по смисъла на чл.242 ал.4 НК, намаляването на наказанията за престъплението по чл.242 НК и общо определеното най-тежко наказание, както и връщането на веществени доказателства на К. Д.
По протеста на прокурора:
Както се посочи, с него се възразява срещу оправдаването по чл.242 ал.4 НК и срещу намаляване на наказанията лишаване от свобода и глоба. Иска се връщане на делото за ново разглеждане за осъждане по първоначалното обвинение и увеличаване на наказанията.
Доколкото първият касационен състав е бил иницииран с идентични възражения от с. на прокурора, настоящият състав на ВКС е длъжен да провери дадени ли са задължителни указания по смисъла на чл.355 ал.1 НПК и изпълнени ли са те при новото разглеждане на делото.
От мотивите на посоченото решение на ВКС ІІ-ро наказателно отделение е видно, че протестът е оценен като основателен, поради наличието на предпоставките на чл.348 ал.1 т.2 НПК. Съображенията предопределили извод за наличието на съществено нарушение на процесуалните правила, предопределящо отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане са на плоскостта на качеството на мотивите на съдебния акт, като са констатирани декларативност на същите, както и игнориране на обстоятелства от значение за правната оценка на приетите за установени факти – подбудите за извършване на престъплението, начина на укриване на наркотика, действията на подсъдимия пред заплахата на откриването му и отношенията с митническите органи. Иначе казано, дадените от ВКС ІІ-ро наказателно отделение указания са такива по чл.355 ал.1 т.3 НПК и са задължителни.
При новото разглеждане на делото САС е изпълнил дадените му задължителни указания. Мотивите на решението свидетелствуват за това. На същото място се съдържат съображенията, довели до оправдаването на подсъдимия по първоначалното обвинение по чл.242 ал.4 НК, като обстоятелствата, на които е акцентирано в отменителното решение на ВКС са анализирани внимателно и прецизно на основата на чл.93 т.8 НК, при съобразяване на забраната съставомерните обстоятелства да се отчитат повторно – чл.56 НК.
За да оправдае подс. Н. по първоначалното обвинение по чл.242 ал.4 НК, САС е приел, че от данните по делото не следва неговата личност да се характеризира с висока степен на обществена опасност. Изложените в тази насока съображения изцяло се възприемат от настоящия състав на ВКС, като не е необходимо преповтарянето им тук. По-важно е това, че всички обстоятелства от значение при оценката на степента на обществена опасност на конкретния деец са били съобразени, оценени от решаващия съд и то адекватно на обективното им значение.
Ето защо, протестът като неоснователен следва да се остави без уважение.
По жалбата на подсъдимия:
Изложените в жалбата възражения дават основание за констатация, че подсъдимият и защитата му, са пренебрегнали процесуалното развитие на делото, както и пределите на настоящата касационна проверка.
Нещо повече, при първата касационна проверка, възраженията на подсъдимия за наличието на основанията по чл.348 ал.1 т.т.1 и 2 НПК са били отхвърлени като неоснователни, в която насока, в мотивите на цитираното по-горе решение на ВКС, се съдържат съображенията, предопределили това. Само възражението за явна несправедливост на наложените наказания е останало без отговор и то по обясними причини.
На плоскостта на казаното, възраженията на подсъдимия, надхвърлящи предмета на настоящата касационна проверка, както и тези, които са били поставени на вниманието на третата инстанция при първото разглеждане на делото от ВКС, няма как да получат отговор от настоящия състав. Първите от тях, защото са вън от предмета на касационния контрол, а вторите, поради това, че разглеждането им, по същество предпоставя недопустима проверка на влязлото в сила решение на ВКС, което е задължително и за настоящия негов състав.
При тези съображения на разглеждане подлежат възраженията на подсъдимия за наличието на основанието по чл.348 ал.1 т.2 НПК, поради допуснати при новото разглеждане на делото нови нарушения на процесуалните правила, както и по приложението на закона, поради наличието на нови фактически положения, различни от тези, по които се е произнесъл предходния касационен състав. Още повече, че в хода на съдебно следствие САС е събрал доказателства посредством писмени и гласни доказателствени източници – характеристика за подсъдимия, разпит и преразпит на редица свидетели.
В тази връзка се възразява, че САС не е оценил показанията на разпитаните от него св. А, Е. и С. Изложените в мотивите на решението (л.9-10) съображения сочат, че показанията на св. С не са игнорирани от решаващия съд. Напротив, същите са анализирани детайлно и във връзка с останалите, събрани по делото доказателства. Що се отнася до показанията на св. А, за ВКС е необясним акцента, който се поставя върху тях. При поначало спорната им относимост към обстоятелствата по чл.102 НПК, същите показания не допринасят за изясняване на последно посочения кръг, по изискуемия от закона начин. Вън от всякакво съмнение е, че обстоятелствата от кръга на главния факт са изяснени в детайли, по несъмнен и категоричен начин и в тази насока няма основание за укорително отношение към съда по същество.
При повторното разглеждане на делото не са установени нови фактически положения, поради което възраженията за правната квалификация по чл.242 НК, по степента на довършеност на деянието, не могат да получат отговор от настоящия състав на ВКС, различен от дадения преди това при първата касационна проверка.
На последно място, подсъдимият претендира, че наложените му наказания са явно несправедливи, като иска индивидуализация по реда на чл.55 НК. Всички обстоятелства, подробно посочени от защитата на подсъдимия в допълнението по реда на чл.351 ал.3 НПК, са взети предвид от САС. Нито едно от тези обстоятелства не е игнорирано. Всяко едно от тях обективно не запълва съдържанието на „изключителни” по смисъла на чл.55 НК, а в своята съвкупност, макар и множество, не са „многобройни”. Налице са отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които правилно са изведени и оценени от САС. Още по-малко може да се приеме, че и най-ниското предвидено в закона наказание – минимума за престъплението по чл.242 ал.2 НК(в какъвто размер са определени наказанията на жалбоподателя), се явява несъразмерно тежко.
По изложените съображения жалбата на подсъдимия се прецени като неоснователна.
ВКС не установи САС да е нарушил закона с разпореждането относно веществените доказателства, собственост на К. Д.
Водим от горното на основание чл.354 ал.1 т.т. 1 и 2 вр.с чл.24 ал.1 т.6 НПК, ВКС І-во наказателно отделение
 
Р Е Ш И :
 
ОТМЕНЯВА решение № 299 от 23.10.2008 г. постановено по внохд № 143/08 г. на Апелативен съд-гр. София, както следва:
-в частта, с която е преквалифицирал извършеното от подсъдимия Н престъпление по чл.354а ал.2 т.1 във вр.с ал.1 НК в по-леко наказуемо престъпление по чл.242 ал.2 вр.с чл.26 ал.1 НК, като го оправдал по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.354а ал.2 вр.с ал.1 и чл.2 ал.2 НК;
-в частта, с която е намалил наказанията, наложени на подс. Н. за извършено престъпление по чл.354а НК от 17 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 200 000 лева на 6 години лишаване от свобода и плоба в размер на 20 000 лева;
-в частта, с която е отменил присъдата в частта, с която на основание чл.53 „а” НК от подс. Н. в полза на държавата е отнета сумата от 1360 евро;
-в частта, с която е постановил връщане на подс. Н. на иззетите като веществени доказателства 1360 евро И В ТЕЗИ ЧАСТИ ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата му част.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар