6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
София, 05.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в отрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 60073/2016 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 820 от 6. 12. 2016 г. по гр. д. № 60073/2016 г. на ВКС, III г.о. е допуснато касационно обжалване на решение № 83 от 7. 03. 2016 г. по т.д. № 787/2015 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 483 от 28. 08. 2015 г. по т.д. № 153/2014 г. на ОС – Смолян в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] против Е. Х. Х., З. Б. Х. и В. Х. Х. искове с правни основания чл. 422 ГПК, за признаване за установено съществуване вземането на [фирма] към Е. Х. Х., З. Б. Х. и В. Х. Х. за сумата 18006, 97 евро, представляваща дължими за периода 21. 11. 2010 г. – 21. 12. 2013 г., при условията на солидарност, на основание чл. 138 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, вноски по договор за банков кредит по програма за микрокредитиране № *** от 16. 12. 2009 г., сключен между [фирма] и [фирма], и договор за поръчителство от 16. 12. 2009 г., сключен между [фирма], Е. Х. Х., З. Б. Х. и В. Х. Х., и за сумата 9614, 35 лв., представляваща направени от [фирма] разноски за заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 319 от 26. 05. 2014 г. по ч. гр. д. № 569/2014 г. на РС – Смолян.
В подадената от [фирма], чрез юрисконсулт М. А. М., касационна жалба против решението по иска по чл. 422 ГПК за сумата 18006, 97 евро, представляваща дължими за периода 21. 11. 2010 г. – 21. 12. 2013 г., при условията на солидарност, на основание чл. 138 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, вноски по договор за банков кредит, се сочат касационни основания по чл. 281, точки 1, 2 и 3 ГПК – постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост на същото. Поддържа се, че с въззивното решение не са обсъдени и анализирани задълбочено и всестранно всички събрани по делото доказателства, че изводът за упражнено от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем не съответства на събраните доказателства, че въпросът за предсрочна изискуемост не е следвало да се обсъжда, тъй като на такава кредиторът не се позовава нито в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК /подадено след настъпване падежите на всички дължими по договора за кредит вноски/, нито в исковата молба, както и че правните изводи противоречат на чл. 137 и 138 ЗЗД. Иска се отмяна на решението в частта по този иск и уважаването му. Претендират се разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.
Ответниците по касационната жалба З. Б. Х., Е. Х. Х. и В. Х. Х. изразяват становище за неоснователност на същата. Поддържат правилност на въззивното решение по исковете, по които е допуснато касационно обжалване. Излагат съображения за доказаност и основателност на възражението на ответниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и за законосъобразност на извода на въззивния съд за прекратяване на поръчителството, поради непредявяване на иск от банката срещу длъжника в предвидения в чл. 147, ал. 1 ЗЗД шестмесечен срок считано от датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Иска се потвърждаване на въззивното решение в допуснатите до касационно обжалване части. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на решението:
Уговорената в договора за банков кредит възможност за банката да обяви, при настъпване на определени предпоставки, за предсрочно изискуеми погасителните вноски с ненастъпил падеж представлява установено в полза на банката потестативно право, което се упражнява с едностранно изявление, отправено до длъжника и реализирането на което има за последица едностранна промяна в сключения договор за кредит, изразяваща се в отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок за изпълнение и пораждане на възможност за кредитора да иска плащане от кредитополучателя и на вноските с ненастъпил падеж. Касае се за възможност, която кредиторът би могъл да реализира ако желае, по негова преценка. В посочения смисъл са дадените разяснения в мотивите към т. 18 от тълкувателно решение № 4/2014 г., както и представеното от касатора решение № 139 от 5. 11. 2014 г. по т. д. №57/2012 г. на ВКС.
В случай, че банката е реализирала това свое право и е обявила кредита за предсрочно изискуем, то от обявяването на предсрочната изискуемост започва да тече срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за всички непадежирали вноски, тъй като от този момент настъпва изискуемостта за целия дължим остатък от кредита с ненастъпил падеж и за кредитора възниква възможност да иска плащането му от длъжника, както и от поръчителя. Ако в шестмесечния срок кредиторът не предяви иск срещу длъжника за непадежиралите вноски, то отговорността на поръчителите за задължението на длъжника за тези вноски отпада, поради прекратяване на договора за поръчителство.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем не лишава банката от възможността, след настъпване на датите, представляващи уговорени падежи на обявените за предсрочно изискуемите погасителни вноски, да претендира плащането им от поръчителя, но само ако договорът за поръчителство не е бил прекратен на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради непредявяване на иск от банката срещу кредитополучателя за всички предсрочно изискуеми непадежирали вноски в шестмесечен срок, считано от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.
Относно дължимите вноски с настъпил падеж към датата на обявяване на предсрочна изискуемост срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече от падежа /изискуемостта/ на всяка погасителна вноска.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие следното относно допустимостта и правилността на въззивното решение в частта, в която същото е допуснато до касационен контрол:
В частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против З. Б. Х., Е. Х. Х. и В. Х. Х. иск по чл. 422 ГПК, за установяване вземането на дружеството срещу посочените лица за сумата 9614, 35 лв., представляваща направени от банката разноски в заповедното производство, решението следва да се обезсили като недопустимо, а производството по този иск следва да се прекрати. Според приетото в ТР № 4/2014 г. ОСГТК, т. 10в, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато искът е предявен за установяване на съществуването на вземане за разноските, направени в заповедното производство. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, но не и присъдените със заповедта за изпълнение разноски, които са последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение – чл. 412, т. 6 ГПК. Въпросът за отговорността за разноските, направени в заповедното производство, в случай на предявен иск по чл. 422 ГПК, се решава с приключващия исковото производство съдебен акт, в зависимост от изхода на делото – разноските за заповедното производство или част от тях се присъждат наред с разноските направени в исковото производство или част от тях, с решението по уважения изцяло или частично установителен иск по чл. 422 ГПК /точка 12 от същото тълкувателно решение/. Като недопустимо, решението на въззивния съд и потвърденото с него решение на районния съд в частта по този иск следва да бъде обезсилено, а производството по този иск – прекратено.
Относно правилността на решението в частта, с което се потвърждава първоинстанционното решение в частта по предявения от [фирма] против Е. Х. Х., З. Б. Х. и В. Х. Х. иск с правно основание чл. 422 ГПК, за признаване за установено съществуването на вземане на „П.“ към Е. Х. Х., З. Б. Х. и В. Х. Х. за сумата 18006, 97 евро, представляваща неплатени за периода 21. 11. 2010 г. – 21. 12. 2013 г. погасителни вноски по договор за банков кредит, дължими при условията на солидарност, на осн. чл. 138 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, произтичащи от договор за банков кредит по програма за микрокредитиране № *** от 16. 12. 2009 г., сключен между [фирма] и [фирма], представлявано от Е. Х. Х., и договор за поръчителство от 16. 12. 2009 г., сключен между [фирма], Е. Х. Х., З. Б. Х. и В. Х. Х..
С оглед дадените по-горе отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по тези искове, същото се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
По делото е установено, че на 16. 12. 2009 г., между [фирма] и [фирма], е бил сключен договор за банков кредит по програма за микрокредитиране № ***/16. 12. 2009 г., за сумата 22050 евро, която кредитополучателят е бил длъжен да погасява на равни месечни вноски от по 619, 37 евро всяка, с падежи определени в погасителен план – приложение № 1 към договора, последната погасителна вноска – с падеж 21. 11. 2013 г. Договорът за кредит бил обезпечен с договор за поръчителство, сключен на 16. 12. 2009 г., между [фирма] и ответниците Е. Х. Х., В. Х. Х. и З. Б. Х., с който последните се задължили да отговарят солидарно с дружеството-кредитополучател за изпълнение на поетите от последното по договора за кредит задължения. С писмо изх. № 229-41/20. 01. 2012 г., отправено от банката до кредитополучателя [фирма], банката е заявила, че ако в едноседмичен срок от получаване на поканата кредитополучателят не заплати всички натрупани към момента просрочени задължения от 9,827, 85 евро, то на основание т. 26 .2., б.“а“ от общите условия към договора за банков кредит от 16. 12. 2009 г. , с изтичане на предоставения едноседмичен срок, банката обявява целия кредит за предсрочно изискуем. Поканата е получена за [фирма] от З. Б. Х., упълномощена от управителя Е. Х. да представлява дружеството. От 28. 01. 2012 г. /изтичане на предоставения едноседмичен срок и неплащане на просрочените вноски/ е настъпила предсрочна изискуемост за всички вноски, които към тази дата са били с ненастъпил падеж /това са вноските, дължими от 21. 02. 2012 г. до 21. 11 . 2013 г./. В рамките на шест месеца от тази дата /до 28. 07. 2012 г./ банката не е предявила иск срещу кредитополучателя за дължимите по договора за кредит непадежирали вноски. Такъв иск не е бил предявен и за падежиралите към 28. 01. 2012 г. погасителни вноски /това са вноските дължими до 21. 01. 2012 г./. Поради това и на осн. чл. 147 ЗЗД, договорът за поръчителство, сключен на 16. 12. 2009 г., между [фирма] и ответниците Е. Х. Х., В. Х. Х. и З. Б. Х., е бил прекратен на 29. 07. 2012 г., преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК /21. 05. 2014 г./ и поръчителите не отговарят солидарно с длъжника – кредитополучател [фирма].
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за неправилност на решението в частта по този иск, поради необоснованост на извода на съда за надлежно упражнено право от банката да обяви за предсрочно изискуем целия остатък от кредита. Този извод съответства напълно на събраните по делото доказателства – писмо изх. № 229-41/20. 01. 2012 г. от банката до [фирма], представлявано от управителя Е. Х., получено от З. Х., нотариално заверено пълномощно рег. № 3632/23. 10. 2008 г. от Е. Х. в полза на З. Х., изявлението на процесуалния представител на [фирма], с което изрично се заявява, че не се оспорва авторството на посоченото писмо, нито получаването му на твърдяната от ищците дата, представения договор за кредит и общи условия към него /т. 26.2/, заключението на съдебно-счетоводната експертиза, установяваща в приложената таблица неплатените вноски към 20. 01. 2012 г.
Неоснователен е и доводът за неправилност на решението, поради постановяването му при несъобразяване с обстоятелството, че нито със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, нито в исковата молба се твърди настъпила предсрочна изискуемост. В съответствие с изискванията на чл. 235 ГПК, при постановяване на решението въззивният съд, като инстанция по същество, е обсъдил всички въведени от страните твърдения, доводи и възражения, включително и възражението на ответниците за прекратяване, на осн. чл. 147 ЗЗД, на договора за поръчителство към подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ЗЗД.
Правните изводи на състава на апелативния съд съответстват на разпоредбата на чл. 147 ЗЗД.
В частта по този иск въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на З. Б. Х. сумата 1650 лв. разноски за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 83 от 7. 03. 2016 г. по т.д. № 787/2015 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него решение № 483 от 28. 08. 2015 г. по т.д. № 153/2014 г. на ОС – Смолян В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против Е. Х. Х., З. Б. Х. и В. Х. Х. иск с правни основание чл. 422 ГПК, за признаване за установено съществуване вземането на [фирма] към Е. Х. Х., З. Б. Х. и В. Х. Х. за сумата 9614, 35 лв., представляваща направени от [фирма] разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 569/2014 г. на РС – Смолян И ПРЕКРАТЯВА исковото производство в частта по този иск.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83 от 7. 03. 2016 г. по т.д. № 787/2015 г. на Пловдивския апелативен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 483 от 28. 08. 2015 г. по т.д. № 153/2014 г. на ОС – Смолян в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] против Е. Х. Х., З. Б. Х. и В. Х. Х. искове с правни основания чл. 422 ГПК, за признаване за установено съществуването на вземането на [фирма] към Е. Х. Х., З. Б. Х. и В. Х. Х. за сумата 18006, 97 евро, представляваща дължими за периода 21. 11. 2010 г. – 21. 12. 2013 г., при условията на солидарност, на основание чл. 138 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, вноски по договор за банков кредит по програма за микрокредитиране № *** от 16. 12. 2009 г., сключен между [фирма] и [фирма], и договор за поръчителство от 16. 12. 2009 г., сключен между [фирма], Е. Х. Х., З. Б. Х. и В. Х. Х., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 319 от 26. 05. 2014 г. по ч. гр. д. № 569/2014 г. на РС – Смолян.
ОСЪЖДА [фирма], на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на З. Б. Х. сумата 1650 лв. разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: