Р Е Ш Е Н И Е
№44
гр. София, 7 март 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
РУМЕН ПЕТРОВ
при участието на секретаря Марияна Петрова
и на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА,
след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 145 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производството по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия Д. Г. Д. – адв.Р. М. против въззивно решение № 172/29.12.2015 г., постановено по ВНОХД № 216/2015 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
В жалбата на адв.М. е посочено наличието само на две от касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Претендираното нарушение на материалния закон е изведено с оглед неприлагането на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК при определяне на наказанието на подсъдимия, а явната несправедливост е обоснована с обстоятелството, че наказанието не е определено в минималния предвиден в закана размер от пет години лишаване от свобода, след което да последва неговата редукция при условията на чл.58а ал.1 от НК. В допълнението към жалбата, постъпило по реда на чл.351 ал.3 от НПК, преупълномощеният защитник адв.К. счита, че въззивното решение е постановено и в нарушение на процесуалните правила, тъй като липсвали мотиви относно съществуващата разлика между използвания от апелативния съд израз „при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства“ и действително употребения в мотивите към присъдата – „при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства“. Въпреки че, на практика по този начин са наведени и трите касационни основания, към настоящата инстанция е отправена претенция единствено за изменение на присъдата – като бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като същото бъде определено при условията на чл.55 от НК или алтернативно – в минималния предвиден в закона размер при условията на чл.54 от НК, след което то да бъде редуцирано съобразно разпоредбата на чл.58а от НК.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му адв.К. поддържат депозираната жалба и акцентират върху желанието им да бъде намалено наложеното наказание.
Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
В постъпилото писмено възражение повереникът на гражданския ищец [фирма] адв. Д. П. моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
С присъда № 81/10.09.2015 г., постановена от ОС – Ямбол по нохд № 281/2015 г. подсъдимият Д. Г. Д. е признат за виновен в това, че на 30.05.2015 г. в [населено място] е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „Н. one m8“ на стойност 840 лв. от владението на Г. М., собственост на [фирма] с намерение противозаконно да го присвои, като е употребил за това заплашване – опиране в челото и стрелба покрай главата на Г. М. с газов пистолет „Е.“, като деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.„Б“ от НК и при условията на чл.54 вр. с чл.58а ал.1 от НК е осъден на пет години и четири месеца лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия от така наложеното му наказание лишаване от свобода, считано 30.05.2015 г. до привеждане на присъдата в изпълнение. Д. е осъден да заплати на гражданския ищец [фирма] сумата от 840 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 30.05.3015 г. до окончателното й изплащане, както и 400 лв. разноски по делото – адвокатско възнаграждение на повереника. С присъдата съдът се е разпоредил с представените по делото веществени доказателства, а в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски – 115,78 лв. и 50 лв. дължима държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск.
По жалба на подсъдимия чрез защитника му адв.Д. е образувано внохд № 216/2015 г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.
С оглед направените възражения в жалбата на първо място следва да се посочи, че първоинстанционното съдебно производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по смисъла на чл.371 т.2 и сл. от НПК, като подсъдимият в присъствието на неговия защитник е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. От протокола на проведеното на 10.09.2015 г. съдебно заседание се установява, че съставът на ямболския окръжен съд е изпълнил задължението си да разясни на подсъдимия същността и последиците от провеждането на съкратено съдебно следствие при постановяване на присъдата и прякото ползване на доказателствата, събрани на досъдебното производство, поради което заявеното от подсъдимия, че по делото „има доста неща съчинени от прокуратурата“, „които не отговарят на истината“ се явява напълно неоснователно и лишено от необходимата правна аргументация.
Неоснователно е и направеното възражение за допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви във въззивното решение относно претендираната от касатора разлика между употребените изрази – „лек превес“ и „превес“ на смекчаващите отговорността обстоятелства. Според настоящия състав в случая не е налице разминаване при индивидуализацията на наказанието от пъвоинстанционния и от въззивния съд, поради което не е било необходимо и излагането на каквито и да било съображения във въззивното решение относно употребения израз. В разпоредбата на чл.54 ал.1 и ал.2 от НК, регламентираща определянето на наказанието, законодателят не прави разлика в претендирания от страна на защитата смисъл. Използваното от апелативния съд словосъчетание по никакъв начин не води до невъзможност да се провери правилността на решението.
В настоящия казус не би могло да се приеме, че с неприлагането на чл.55 от НК въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон или че определеното при условията на чл.54 от НК наказание е явно несправедливо. Второинстанционния съд е възприел изцяло изложените в мотивите към присъдата съображения при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, където е направена прецизна преценка на съотношението между отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства относно подсъдимия и извършеното от него престъпление. Изложените в тази насока доводи се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав. Спрямо Д. липсват каквито и да било смекчаващи отговорността обстоятелства, още по-малко същите да не са били взети предвид от въззивния съд при определяне на наказанието за извършеното от него престъпление. В достатъчна степен са отчетени оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, младата му възраст, както и наличието на три годишно дете, за което той следва да полага грижи. Тези смекчаващи отговорността обстоятелства обаче не са нито многобройни, нито някое от тях е от изключителен характер. Същевременно с това не е подценено и обстоятелството, че Д. е извършил настоящото престъпление само два месеца след като е изтърпял определените му с двете кумулативни вериги общи най–тежки наказания за осем престъпления, което го определя като личност с трайно изградени престъпни навици. Самият начин на осъществяване на заплашването – чрез опиране в челото на непълнолетния пострадал, макар и на газов пистолет, придружено с възпроизвеждането на изстрел непосредствено преди това, трудно би могло да доведе да уважаване на жалбата в желаната от касатора посока. Изразеното в последствие съжаление и критично отношение към извършеното не са достатъчни за определяне на наказание в минималния предвиден в особената част на закона размер. В този смисъл
ВКС напълно споделя извода на въззивната инстанция, че последващо намаляване на размера на определеното на Д. наказание от осем години лишаване от свобода, редуцирано при условията на чл.58а ал.1 от НК на пет години и четири месеца би било несъответно на тежестта на извършеното и няма да съдейства за постигане на предупредителната, превъзпитателната и възпираща функции на наказанието, както за личната, така и за генералната превенция. Ето защо касационната инстанция намира, че наказанието на подсъдимия Д. Д. е индивидуализирано правилно и законосъобразно, и е в унисон с целите по чл.36 от НК.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА в сила решение № 172/29.12.2015 г. постановено по ВНОХД № 216/2015 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: