3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
С., 08.01.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 5701 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. П. К. и П. С. К. и двамата от [населено място], подадена чрез адвокат Н. А., на Апелативна прокуратура, [населено място] и на Областна дирекция на МВР, [населено място].
А. и П. К. обжалват въззивно решение № 285 от 31.05.2013 г. по гр.д. № 440/2013 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 215 от 7.02.2013 г. по гр.д. № 2287/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 25 000 лв. на всеки един от тях. Поддържат, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен.
Апелативна прокуратура, [населено място] и Областна дирекция на МВР, [населено място] обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта му, с която са осъдени да заплатят солидарно на А. П. К. и на П. С. К. по 10 000 лв. на всеки един от тях, обезщетение за претърпяни неимуществени вреди. Поддържат, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен.
Апелативна прокуратура, [населено място] обжалва въззивното решение и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която е осъдена да заплати на К. обезщетение за претърпяни имуществени вреди в размер на 1500 лв.
В изложение по допускане на касационно обжалване в трите жалби се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото и е решаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в частта, за обезщетението за неимуществени вреди, в срока по чл.283 ГПК намира, че са процесуално допустими. Касационната жалба на Апелативна прокуратура, [населено място] в частта, с която се обжалва въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция в частта, с която е присъдено обезщетение за претърпяни имуществени вреди в размер на 1500 лв. не подлежи на касационно обжалване, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. В тази част същата като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2, т.2 З.- по отношение на ищците е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, като образуваното наказателно производство е приключила с оправдателна присъда, с което е ангажирана отговорността на ответниците за обезщетяване на претърпяните неимуществени вреди. Изложени са съображения за претърпяните болки и страдания от ищците, и предвид наличието на пряка причинна връзка между наказателното преследване и понесените вреди е определено обезщетение в размер на по 10 000 лв. на всеки един.
По поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е относим към правния спор следва да се допусне касационно обжалване. С обжалваното решение правният въпрос по прилагане критерия “справедливост” установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне обезщетение за неимуществени вреди е разрешен в нарушение на т.11 на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, и съдебната практика на ВКС по приложението на чл.2, ал.1, т.2 З. във вр. чл.52 ЗЗД, установена по реда на чл.291 ГПК- решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ВКС; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ВКС; решение № 153 от 10.05.2012 по гр.д. № 498/2011 г. на ВКС,ІV г.о.; решение № 187 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 1215/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 112 от 14.06.2011 г. по гр.д. № 372І2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др., основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 285 от 31.05.2013 г. по гр.д. № 440/2013 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, по предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди.
Делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Апелативна прокуратура, [населено място] срещу въззивно решение № 285 от 31.05.2013 г. по гр.д. № 440/2013 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, по предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпяни имуществени вреди.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от получаване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :