Р Е Ш Е Н И Е
№ 440
С о ф и я, 23 октомври 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 29 с е п т е м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
при секретар Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от председателя – съдия Бойка Попова
касационно дело № 401 / 2008 година
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура срещу решение № 158 от 27.05. т.г., постановено от Софийския апелативен съд по в н о х д № 140/2008 г.
С позоваване на касационното основание по чл. 348, ал.1 т.1 НПК, прокурорът предлага оспореният съдебен акт да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане.
Подаденият протест се поддържа пред В К С от представител на Върховната касационна прокуратура.
Подсъдимият М. К. М. и защитникът му – адв. П. К. , не участват в третоинстанционното производство. В писмени бележки, представени по делото е обосновано становището им за неоснователност на касационния протест.
Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК и за да се произнесе взе предвид следното :
С решението, което обвинителната власт оспорва по касационен ред, е потвърдена първоинстанционна присъда № 22 от 28.06.2007 г, издадена от Софийския градски съд по н о х д № 3900/2006 г.
С присъдата подсъдимият М. К. М., на 26 години, от гр. С., неосъждан, е признат н е в и н е н и о п р а в д а н в това на 20.09.2005 г в гр. С., малко след полунощ, противозаконно да е държал високорисково наркотично вещество – 23 грама коноп при съдържание на активно действащ компонент от 1%, на обща стойност 138 лева – престъпление по чл. 354, а ал.1 изр.6 НК / стар /.
Проверката констатира, че въззивното решение не страда от заявените в протеста пороци по следните съображения :
Макар и формално прокурорът да се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1 т.1 НПК, в оскъдната съобразителна част на касационния протест по същество са изложени доводи срещу оценката на някои от доказателствените източници.
Следва да се посочи, че е идентично оплакването, в т.ч. и доводите в негова подкрепа, които се съдържат и във въззивния протест срещу оправдателната първоинстанционна присъда и те са намерили надлежен отговор в решението на Софийския апелативен съд / стр.5-6 от мотивите/. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от В К С и не следва да бъдат повтаряни, защото проверката констатира следното :
Доказателствената дейност и на решаващия и на въззивния съд, не страда от пороците, които й се приписват в подадените протести / игнориране или превратност /, и не само по отношение на доказателствените източници, на които се позовава обвинителната власт.
Процесуалната дейност на съда по разбора, проверката, тълкуването и оценката на доказателствата винаги намира израз в мотивите на постановените съдебни актове, а в случая достойнствата им в това отношение са очевидни.
Ето защо на първо място е погрешно изразеното в протеста становище, че приобщеният към доказателствената основа по делото Протокол за оглед на местопроизшествие от 20.09.2005 г, се ползва с някаква „особена” сила, която игнорира данните, получени от разпита на поемните лица Н. и И. Подобно становище е в колизия преди всичко с принципната разпоредба на чл. 14, ал.2 НПК.
Показанията на посочените свидетели, както и на всички останали свидетели, в т.ч. полицейските служители Т. и Н. , са оценени обективно от съда, съобразно действителното им съдържание и във взаимовръзката им с другите доказателства.
От мотивите към присъдата и решението е видно, че са обсъдени всички доказателствени източници и при оценката им са изложени необходимите съображения за относимост, взаимна връзка, противоречивост и достоверност. Ето защо В К С счита, че доказателствата са оценени по начина, предписан от чл. 14 НПК, което позволява на страните и контролните инстанции да проследят формирането на вътрешното убеждение за виновността и вината.
В този смисъл е неоснователно и второто възражение в протеста, че показанията на двамата полицейски служители били подценени. Обратното, на няколко страници от мотивите на първоинстанционната присъда показанията на Т. и Н. са обсъдени много детайлно и обективно и затова оценката им е споделена и от въззивната инстанция. Съдът се е обосновал убедително защо не се доверява на тези свидетели, че са възприели изхвърлянето на инкриминираното пликче с коноп именно от подсъдимия и по начина, който те описват / назад и надясно/, защото се е позовавал на данните в Протокола за оглед на местопроизшествие от 20.09.2005 г за мястото на намирането на пакетчето и неговия външен вид.
Известно е, че за да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимото лице е необходимо обвинението срещу него да е доказано по несъмнен начин.
Съпричастността на подсъдимия към намереното в инкриминираната нощ в тревната площ пред бл. 200 в ж.к. „ Хаджи Д. ” пакетче с коноп е поставена под съмнение от инстанциите по същество и тези им изводи са резултат от надлежна процесуална дейност по оценка на доказателствата, при което положение няма основания за намеса на третата инстанция.
Затова въззивното решение следва да остане в сила.
Поради изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 158 от 27.05.2008 г, постановено от СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД по в н о х д № 140/2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :