Р Е Ш Е Н И Е
№ 440
гр. София, 23 октомври 2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА
и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 1372/2013г.
Производството е образувано по искане на осъдените М. М., И. П. и А. М. за възобновяване на нохд №6272/2010г., по описа на Районен съд-София и на внохд №5103/12г. на Софийски градски съд, на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Подаденото искане обективира недоволство от обявената и влязла в сила присъда от 28.06.2012 година, чрез декларацията, че визираният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон и сочи на явна несправедливост на наказанията.
В допълнително представено писмено изложение от А. М. са очертани фрагментарни съображения за допуснати от първостепенният съд съществени процесуални нарушения, изразили се в противоречия в мотивите по отношение на умисъла за причинената телесна повреда и участващите в престъпното посегателство лица. Конкретизирано е и оплакването за прекомерна завишеност на санкциите за инкриминираните престъпления, несъответни на непълнолетната възраст, чистото съдебно минало и трудовата ангажираност на осъдения М. .
В периода от време, предхождащ насроченото на 15.10.2013г. открито съдебно заседание пред ВКС, допълнение към направеното искане за възобновяване на делото е депозирано и от упълномощения защитник на И. П..
Словно материализираното в него съдържание индицира на идентични доводи за дерогиране на процесуалния закон, поради констатирани неясноти във формираната воля на съда досежно субективната страна на престъпното деяние против телесната неприкосновеност и наложеното по чл.129 НК наказание на осъдения. В подкрепа на визираното основание се предлагат и възражения за несъблюдаване на чл.14, ал.1 от НК при изграждане на вътрешното убеждение на решаващия орган за фактологията на извършените на 01.01.2006г. престъпления, с поставен акцент на наличието на произволни предположения за начина на причиняване на травматичните увреждания на И. П. на инкриминираната дата.
Релевира се и явна несправедливост на санкционните последици за престъпните посегателства по чл.129 и чл.325 от НК, с аргументи за пренебрегване на личността на осъдения П. /млад човек, следващ във висше учебно заведение и работещ, неосъждан/ и на неразумната продължителност на наказателното производство /6 години/, предпоставящи правоприлагане на разпоредбата на чл.55 от НК.
В съдебно заседание на 15.10.2013 година, осъдените А. М. и И. П., и техните договорни адвокати поддържат искането за възобновяване и пледират за отмяна на атакувания и влязъл в сила акт, и връщане на делото за ново разглеждане на Софийски районен съд, или за неговата ревизия в санкционната му част. Осъденият М. М., надлежно призован, се представлява от процесуален представител, който в хода на съдебните прения се присъединява към релевираните от защитата на осъдените А. М. и И. П. оплаквания, като оспорва и прекомерно завишения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по предявения в наказателното производство граждански иск .
В настоящото производство частният обвинител и граждански ищец И. И. участва чрез повереника си – адвокат А., която аргументира неоснователност на искането за възобновяване.
Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност, законосъобразност и справедливост на придобилия юридически стабилитет съдебен акт.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в рамките на осъществения извънреден контрол, взе предвид следното:
С присъда от 28.06.2012г., постановена по нохд №6272/2010г., Софийски районен съд е признал М. О. М., И. Е. П. и А. А. М. за виновни в това, че на 01.01.2006 година в [населено място], в съучастие помежду си, в качеството на съизвършители, вследствие на нанесен побой, умишлено причинили средна телесна повреда на И. В. И., изразяваща се в счупване на тялото на долната челюст, в областта на брадичката, затрудняващо дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.129, ал.1, вр.чл.54 от НК наложил на М. М. и И. П. наказания – ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, а А. М. е санкционирал, при условията на разпоредбата на чл.63, ал.1, т.4 от НК, с лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ. М. М. и И. П. са осъдени да заплатят в полза на конституирания граждански ищец И. И. сумата от по 9000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъпното посегателство неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
Със същия съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите лица и за извършено престъпление по чл.325, ал.2 от НК, с произтичащите от това санкционни последици – ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода за М. М. и И. П., и лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА за А. М..
В съответствие с изискванията на чл.23, ал.1 от НК на М. М. и И. П. е определено едно общо най-тежко наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по чл.66 от НК за ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок, и на А.М. – ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, с приложение на института на условното осъждане за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок.
Присъдата е била предмет на въззивен контрол и влязла в сила, след обявяване на решение №583 от 29.04.2013г., с което е изменена в санкционната част чрез намаляване на индивидуализираните наказания по чл.129 от НК и на наложените на основание чл.23 от НК санкции, съответно на ДВЕ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок /за М. М. и И. П./ и на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода за А. М., с приложение на института на по чл.66 от НК за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок.
Логическа последица от реализираната процесуална дейност са необжалваемостта и юридическия стабилитет на съдебния акт, по отношение на който са приложими процесуалноправните норми на чл.419-426, гл.ХХХІІІ от НПК.
Искането на осъдения М. за възобновяване на нохд №6272/2010г., по описа на Районен съд-София и на внохд №5103/12г. на Софийски градски съд, преценено в контекста на декларативно визираните оплаквания, индициращи на формално упражнени процесуални права по чл.420 и чл.421 от НПК, и при съблюдаване на характера и особеностите на производството, изискващо стриктно спазване на предписанията на чл.348 от НПК, е недопустимо.
Процедурата по възобновяване на наказателното дело и условията, предпоставящи упражняване на правомощията на ВКС, регламентирани в чл.425, ал.1 от НПК, са уредени в чл.419-426 от НПК.
Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на инкорпорираните в нормативната база процесуални разпоредби на чл.420 и чл.422, вр.чл.426 от НПК, обосновават заключение за очертани предели на извънредна съдебна проверка, лимитирани от определените процесуални субекти, чрез посочване на атакуваната част на влезлия в сила съдебен акт, основанията и данните, които ги подкрепят. Дерогирането на очертаните императивни правила препятствува касационния съд да изпълни предоставените от чл.425, ал.1 от НПК задължения и да реализира компетентността, с която той е оторизиран. То предпоставя и хипотетична възможност в подобни случаи да бъде накърнена действителната воля на искателя – осъден или прокурор. Основанията по чл.422, ал.1, т.5 от НПК и подкрепящите ги аргументи обективно индицират на многообразие, поради което и при тяхното отсъствие, ВКС може да стесни или разшири волята на инициатора на съдебното производство и да накърни правото на процесуалните субекти да очертаят рамките на извънредната касационна проверка.
В конкретния казус осъденият М. М. и упълномощеният от него адвокат са пренебрегнали законовите изисквания, до даване ход на делото в съдебно заседание пред ВКС, да посочат ангажираните основания по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и съображенията, обезпечаващи претенцията за наличието им, което препятствува осъществяване на процесуални действия, в съответствие с чл.425 от НПК, и предопределя служебен контрол от касационния съд, недопустим по отношение на влязъл в сила съдебен акт, съгласно действащото законодателство.
По изложените съображения, настоящият състав счита, че депозираното искане на осъдения М. М. за възобновяване на нохд №6272/2010г., по описа на Районен съд-София и на внохд №5103/2012г. на Софийски градски съд, по предвидения в чл.422, ал.1, т.5 от НПК ред, следва да бъде оставено без разглеждане, поради липса на посочени основания по чл.422, ал.1, т.5 от НПК и предложена конкретика от аргументи, очертаваща рамките на извънредната съдебна проверка, като производството по н.д. № 1372/2013г., по описа на ВКС, 3-то н.о., бъде прекратено.
Искането на осъдените А. М. и И. П. за възобновяване на наказателното дело е неоснователно.
Първостепенният съд не е допуснал акцентираното съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречия в мотивите на постановения и влязъл в сила съдебен акт по отношение на умисъла за причинената телесна повреда и участващите в престъплението лица; и в несъответност на волята на решаващия орган и нейното външно обективиране за наложеното по чл.129 от НК наказание на П..
Според доктрината и практиката, присъдата е единство между диспозитив и мотиви, представляващи различни етапи от формирането на вътрешното съдийско убеждение, което трябва да бъде еднозначно. Наличието на сериозни противоречия в съобразителната част на постановения съдебен акт, между съдържанието на последната и диспозитива, което води до неяснота, и препятства възможността да се установи действителната воля на компетентния орган, предпоставя необходимост от отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане
Акцентираните от осъдените А. М. и И. П. противоречия досежно субективната страна на престъпното деяние против телесната неприкосновеност и участващите в него лица, ценени в контекста на изложените от РС-София фактически обстоятелства и правни изводи, сочи на техническа грешка при изписването и не индицира на налични недостатъци, опорочаващи обявената присъда.
Аналогично е положението и със съществуващата в мотивите на първоинстанционната присъда „несъответност”, относима към лимитираните по чл.129 от НК санкционни последици за И. П.. Внимателният прочит на правните съображения в атакувания съдебен акт /обективни характеристики на инкриминираните неправомерни посегателства, форма на вина и произтичащата от престъпната им съставомерност наказателна отговорност/, изрично отграничени чрез използване на римски цифри за извършените при условията на съвкупност престъпления по чл.129 от НК и по чл.325, ал.2 от НК, и последващото обсъждане на условията за правоприлагане на чл.23 от НК, обосновава категорична позиция, че визираното на л.20 от присъдата наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода е определено за хулиганските действия на осъденото лице, субсумиращи се от нормата на чл.325, ал.2 от НК.
При осъществения извънреден съдебен контрол, настоящият състав не констатира и релевираното в искането за възобновяване на осъдения П. дерогиране на предписанията на чл.14 от НПК, довели до постановяване на осъдителна присъда, базираща се на предположения за основния факт на наказателния процес – извършване на инкриминираните престъпни деяния и тяхното авторство.
Първостепенният и въззивен съд са извършили изискуемата се процесуална дейност, свързана с разкриване на обективната истина в наказателния процес, и подложили на задълбочен анализ дадените в хода на наказателното разследване обяснения на осъдените лица и свидетелски показания на И. И., И. И., А. С., Г. В., Н. Н. и В. Х., като съществуващите в тях противоречия са преодолени при съобразяване на амбивалентния характер на заявеното от обвиняемите /подсъдими/ на доказателствен източник и средство за защита; съблюдавайки житейската правдивост, еднопосочност и последователност на твърденията на останалите разпитани процесуални участници; и чрез съпоставяне на съдържимите се в тях фактически данни помежду им и във връзка с инкорпорираните писмени доказателства и експертизи.
Доказателствената съвкупност, приобщена по предвидения ред, очертава по убедителен начин приетата от съдебните инстанции фактология за реализирано от осъдените лица на 01.01.2006година, в [населено място], неправомерно поведение чрез нанасяне на побой на обществено място на И. И., Г. В. и А. С., консумиращо съставите на престъпления по чл.129 и чл.325 от НК.
Съмнения във формираното заключение за интензитета на доказаност на обвинението не внася соченото от защитата на И. П. обстоятелство за причинени на осъдения на инкриминираната дата травми с медикобиологичните признаци на телесни увреждания, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Професионално ценени от решаващия съд, въз основа на събраните и проверени гласни доказателства, неустановяващи осъществено от И. И. спрямо П. нападение чрез удар, те са логически обясними с проявената от осъдените упоритост в упражнената физическа агресия, на която жертвите реагирали с действия за самоотбрана; и с оказаната от тях яростна съпротива при опита на полицейските служители да преустановят инцидента, наложило според показанията на свидетеля Н. подкрепление и намесата на колеги за туширане на скандала.
Правилно е лимитирана и наказателната отговорност на А. М. и И. П..
По справедливост, при съблюдаване високата степен на обществена опасност на неправомерните посегателствата и личността на осъденото лице са отмерени наказанията на А. М.. Санкционните последици за престъпленията по чл.129, ал.1 и чл.325, ал.2 от НК, индивидуализирани при превес на смекчаващите вината обстоятелства, корелират на проявените от М. упоритост и дързост при извършване на престъпните деяния; на причинения вредоносен резултат и засегнати обществени отношения; и са съобразени с непълнолетието към инкриминираната дата; липсата на предходни осъждания и трудовата ангажираност на лицето, на последните от които защитата обръща особено внимание в искането.
Визираните факти, обсъдени в първоинстанционната присъда и въззивно решение, при съотнасяне с тежестта на престъпленията не обосновават редуциране на наложените санкции.
Значимите за наказателната отговорност обстоятелства са компетентно преценени и при индивидуализация на санкциите на И. П. за престъпленията по чл.129 и чл.325, ал.2 от НК.
Видът, размерът и начинът на изтърпяване на наложените наказания са съответни на усложнената, с оглед участващите лица и включените посегателства, престъпна дейност, към която осъденият е съпричастен; на настъпилите от нея вреди и на социалния отзвук от нейното осъществяване, поради предхождащите физическия сблъсък провокативни прояви на М., П. и М. и последващата го съпротива, оказана на органите на власт при париране на агресията. При диференцирането им са взети предвид и акцентираните от процесуалния представител на осъдения младежка възраст, образователен ценз, добри характеристични данни, чисто съдебно минало- индиция за личната опасност на автора на престъпните деяния. В аспекта на установения в чл.6 на Конвенцията за защита правата на човека и основните освободи стандарт за справедлив съдебен процес, изискващ разглеждане на делото в разумен срок, при определяне на санкционните последици е отчетена и продължителността на изтеклия период от време от извършване на престъпленията до санкционирането
С юридически усет решаващият въззивен орган е коментирал очертаните релевантни факти, обосновали наказания при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и аргументирал своята позиция, че те не сочат на многобройност или изключителност, предпоставящи правоприлагането на разпоредбата на чл.55 от НК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения М. М., за възобновяване на нохд №6272/2010г., по описа на Районен съд – София и на внохд №5103/2012г.на Софийски градски съд
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по н.д. № 1372/2013г., по описа на ВКС на РБ, 3-то наказателно отделение, по отношение на осъдения М. М..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените А. М. и И. П., за отмяна или ревизия на постановената по нохд №6272/2010г. на Районен съд – София и влязла в сила присъда от 28.06.2012г., по реда на възобновяването.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.