О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
гр.София, 25.09.2017г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 3485 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 1190 от 06.04.2017 г., постановено по гр.д. № 496/2017 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молбата на Е. Д. М. за освобождаването от държавна такса по депозираната частна касационна жалба и за предоставяне на правна помощ по делото.
Частният жалбоподател – Е. Д. М. от [населено място] излага съображения за неправилност на обжалваното въззивно определение. Сочи, че не разполага с възможност да наеме сам адвокат, за да бъде представляван пред касационна инстанция по подадената от него жалба и по този начин се нарушава правото му на достъп до съд по чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че искането на Е. М. за предоставяне на правна помощ за осъществяване на процесуално представителство по подадената до Върховния касационен съд срещу разпореждане на апелативния съд частна жалба, е неоснователно. Изложени са съображения, че изричната разпоредба на чл. 24, т. 2 ЗПП предвижда, че правна помощ не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, каквато е и заявената в процесната частна жалба претенция.
Обжалваното определение е правилно.
Сред видовете правна помощ, които се предоставят на лицата в предметния обхват на Закона за правна помощ /ЗПП/ е и тази за процесуално представителство по смисъла на чл. 21, т. 3 ЗПП. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗПП правна помощ на лицата не се предоставя, когато заявената претенция е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В конкретния случай претенцията на жалбоподателя М., във връзка с която е поискано предоставянето на правна помощ, е насочена към отмяна на разпореждане на апелативния съд от 18.07.2017 г., с което е върната друга частна жалба с вх. № 2185 от 24.02.2017 г против определение на същия съд, с което е потвърдено определение на ГС София за прекратяване на производството по делото. Жалбата е била върната поради неотстраняване на нередовностите й в срок, които са били указани с предходно съобщение до жалбоподателя. Наред с това производството по делото се развива по предявен от Е. М. иск срещу съдебен заседател в това му качество за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, който е процесуално недопустим. От изложеното следва, че жалбоподателят търси като краен резултат съдебна защита без да разполага с процесуално право на иск срещу посочения от него ответник. За недопустимостта на тези претенции практиката е обилна и категорично застъпва становището, че за вредите, произтекли от действията на правораздавателните органи отговаря държавата съгласно чл. 2 ЗОДОВ. Ето защо неоснователно е искането да бъде назначена правна помощ, тъй като правната защита и съдействие, осъществени от назначения адвокат, не могат да допринесат за постигането на забранен от правния ред резултат. С оглед тези мотиви, като оставил без уважение искането за назначаване на правна помощ по делото, апелативният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1190 от 06.04.2017 г., постановено по гр.д. № 496/2017 г. на Апелативен съд – София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: