О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София, 31.07. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 472/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. Х., Т. Д. Д. и К. Д. Т., всички от [населено място], срещу въззивно решение от 20.03.2012г. по гр. дело № 588/2011г. на Хасковския окръжен съд. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси относно прилагането разпоредбата на чл.266 ГПК по отношение допустимостта на новите доказателства във въззивното производство и указанията които може да дава въззивният съд при разпределяне доказателствената тежест в процеса по реда на чл.154,ал.1 ГПК вр.чл.146,ал.2 ГПК. Прилагат се решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по повдигнатите въпроси.
Ответниците по касация Р. К. К. и А. М. К., оспорват жалбата в писмено становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 80/10.06.2011г. по гр.д.№ 30/2011г. на Районен съд – Харманли. Вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на М. К. Х., Т. Д. Д. и К. Д. Т., че Р. К. К. и А. М. К. са собственици на 848 кв.м., находящи се в северната част на ПИ с идентификатор № 77181.13.46 по КК на [населено място] , одобрена със Заповед № РД-18-9/2006г. на ИД на АК – София, целият с площ от 1414 кв.м., означени с т.1, 2 , 3 и 4 на скицата на вещото лице на л.92 от делото.
Въззивният съд е приел, че ищците претендират собствеността върху процесната част от 848 кв.м. от имот № 77181.13.46 на две основания : покупко-продажба въз основа на писмен договор от 20.11.1986г. и придобивна давност.Договорът не ги легитимира като собственици, тъй като не е съставен в предвидената от закона нотариална форма. Договорът обаче служи за установяване началото на давностно владение, което продължава и досега.Давността е започнала да тече с отмяна на чл.29 ЗСГ, предвиждаща забрана за придобиване по давност на недвижими имоти в градовете, и е изтекла през м.март 2000г.През този период ищците са придобили процесната площ от 848 кв.м., представляваща самостоятелна кадастрална единица по плана от 1979г., която неправилно е заснета като част от имот № 77181.13.46, записан като собственост на ответниците. Въззивният съд е основал изводите си на назначената от него и приета техническа експертиза, както и на събраните от него гласни доказателства, събрани с оглед направения доклад по чл.146 ГПК.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуални въпроси са съществени за изхода на делото. Те са релеванти за решаващите изводи относно изпълнената в процеса доказателствена тежест и касаят прилагането на правилата на чл.266 ГПК по отношение допустимостта на новите доказателства във въззивното производство и указанията които може да дава въззивният съд при разпределяне доказателствената тежест в процеса по реда на чл.154,ал.1 ГПК вр.чл.146,ал.2 ГПК.
С оглед горното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.03.2012г. по гр. дело № 588/2011г. на Хасковския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
УКАЗВА на М. К. Х., Т. Д. Д. и К. Д. Т., да внесат държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 100 лева и да представят вносен документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: