О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
Гр.С., 18.05.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.84 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение на Пловдивски окръжен съд №.1151/24.08.16 по г.д.№.1812/16-с което е потвърдено реш.№.1673/18.05.16 по г.д.№.297/16 на Районен съд Пловдив, ХІс., за уважаване на предявените от Х. П. К. срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна Х. П. К. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че ищецът се ползва с предварителна закрила по реда на чл.333 ал.4 ГПК, която не е била надлежно преодоляна. Безсрочното му трудово правоотношение е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращение в щата; в тази хипотеза съгласно действащия в предприятието на работодателя към момента на прекратяване колективен трудов договор с три синдикални организации – Синдикална секция към Федерация на транспортните работници към КТ Подкрепа /С. към КТ Подкрепа/, Синдикална организация на отдел Сигурност при Съюз на транспортните синдикати в България към К. /С. С. към К./ и Синдикална организация Съюз на железничарите в България към К. /СО С. към К./ – работодателят не може да уволни работник или служител, член на синдикатите, без съгласието на синдикалните организации, страни по договора /чл.58 К./; в случая такова съгласие не е било дадено, макар ищецът да е бил синдикален член на СО С. към К.. Съдът е намерил за неоснователни оплакванията, че синдикалното членство на Х.К. е било опорочено. Посочил е, че считано от 6.11.15 той е бил приет за член на СО С. К., синдикалната организация е потвърдила членството му и е заявила несъгласието си за уволнението му преди извършването му. По делото е останало недоказано твърдението, че е съществувала забрана за членство в две организации /доколкото първоначално ищецът е бил член на СС към Ф. към КТ Подкрепа и работодателят е бил уведомен за това/ – такава не е нормативно установена, а заявлението, че съществува в устава на К., е недоказано. Работодателят е бил надлежно уведомен за промененото членство, като тази промяна не го възпрепятства досежно предприетите от него действия по преодоляване на предварителната закрила на работниците синдикални членове – ищецът фигурира в общ списък на работници, които ще бъдат съкратени, изпратен и до трите синдикални организации, и във времето, предоставено за отговор, е получено изрично несъгласие на СО С. К. за освобождаването му. Съдът е намерил за неоснователно и възражението, че членството на ищеца в КТ Подкрепа не е било надлежно прекратено. В устава е предвидено единствено, че то се прекратява при напускане с писмено заявление /не са посочени допълнителни обуславящи факти – напр. съгласие или одобрение от ръководния орган/. Довеждането до знанието на ръководството би имало евентуално значение за спорове за дължим или удържан членски внос и за вътрешните отношения между страните по членственото правоотношение. Поради това е ирелевантно и, че волеизявлението на ищеца за напускане на СС Ф. КТ Подкрепа е достигнало до ръководството на организацията на 12.11.15. При тези обстоятелства е формиран извод, че към датата на връчване на заповедта за уволнение /13.11.15/ ищецът се ползва с предварителна закрила по смисъла на чл.333 ал.4 КТ – тъй като е член на синдикална организация в предприятието на работодателя, и тя не е преодоляна – по отношение на него не е налице съгласие на синдикалния орган. При тези обстоятелства заповедта за уволнение е незаконосъобразна, а предявените искове – основателни.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и формулира въпросите „към коя дата се прекратява членството на работник/служител в дадена синдикална организация в предприятието – със самото му написване или с удостовереното му депозиране пред съответното ръководство на сидиката, който бива напускан” и ”дали един работник/служител в дадена синдикална организация в едно предприятие може да е член едновременно на две различни синдикални организации, в случая К. и КТ Подкрепа, въпреки че и двете синдикални организаци в своите устави изрично забраняват това?”. Позовава се и на противоречие със задължителна практика на ВКС – реш.№.790/29.07.11 по г.д.№.148/10, ІV ГО, ТР 9/13, ТР 3/11 ВКС – като изразява оплаквания от нарушаването й, без да формулира правни въпроси.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Изрично изведените от касатора два въпроса не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените въпроси са неотносими към решаващата воля на съда. Те се задават в контекста на твърдения, че към датата на уволнението ищецът не е бил член на СО при К., тъй като към момента на приемането му в СО при К. е бил още член на СО на КТ Подкрепа и не е било възможно членство в две организации съгласно уставите им. Съдът, обаче, не е приемал, че уставите на двете организации забраняват едновременно членство в тях. Напротив – изрично е посочил, че нормативно установена забрана няма, ответникът се е позовал на такава в устава на К., но той не е представен и това твърдение е недоказано. При това положение въззивната инстанция е заключила, че липсва забрана за едновременно членство в двете организации, което би могло да препятства възникването на 6.11.15 на ново членствено правоотношение с К. и последната е заявила несъгласие за уволняване на ищеца. Именно с липсата на изразено съгласие от синдикалната организация за прекратяване на трудовото правоотношение – която води до нарушаване на предварителната закрила по чл.333 ал.4 КТ, е свързана решаващата воля на съда. Изведените въпроси са неотносими към нея /първият е без самостоятелно значение за изхода на спора, а вторият съдържа условие, което не е прието за установено от въззивния съд/ и поради това не биха могли да обусловят допускане на касационно обжалване съобразно критериите на чл.280 ал.1 ГПК. Други правни въпроси не са поставени. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР №.1/09 от 19 февруари 2010г. на ОСГТК на ВКС/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. Разноски на ответната страна не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за извършване на такива пред касационната инстанция.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Пловдивски окръжен съд №.1151/24.08.16 по г.д.№.1812/16.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: