Р Е Ш Е Н И Е
№ 441
София, 29 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 22 октомври, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Елена Авдева
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 419/2008 година.
В срока по чл. 421, ал. 3 НПК, на основание чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, осъденият Д. К. А. от с. К., Соф., е направил искане за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела, на влязлото в сила решение от 10.07.2008 г., по внохд № 936/2008 г., на Софийски градски съд, наказателна колегия, 8-ми въззивен състав, с което е осъществен въззивен контрол на присъда от 12.12.2007 г., по нохд № 8994/2006 г., на Софийски районен съд, наказателна колегия, 9-ти състав. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения по всички основания посочени в чл. 348, ал. 1 НПК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, за възобновяване на производството по делото.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, установи следното:
С горепосочената присъда, подс. Д. К. А. е бил признат за виновен в това, че на 12.06.2006 г., около 01.15 ч., в с. К., е управлявал МПС – л.а. „Ситроен”, модел „Олтцит Клуб”, с ДК № С* с концентрация на алкохол в кръвта от 1.4 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда по нохд № 2345/2005 г., на СРС, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 НК, му е било наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при „строг” първоначален режим, съгласно чл. 47, ал. 1, б. „б” ЗИН, както и глоба в размер на 200 лв. По реда на чл. 68, ал. 1 НК, е привел в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, наложено по присъда, по нохд № 11182/2002 г., на СРС – 20-ти състав, определяйки „общ” първоначален режим, съгласно чл. 46, б. „б” от ЗИН и е присъдил направените по делото разноски.
По жалба на подсъдимия, с горепосоченото въззивно решение, предмет на настоящата проверка, присъдата като правилна и законосъобразна, е потвърдена.
Искането за възобновяване на наказателното производство по делото, е НЕОСНОВАТЕЛНО.
При приетите за установени и от двете съдебни инстанции фактически положения, изводите за авторството на деянието и неговата правна квалификация, са напълно законосъобразни. Разгледано в тези параметри, то осъществява всички обективни и субективни признаци на посоченото престъпление. Подс. А. е управлявал лекия автомобил, след употреба на алкохол, с концентрация от 1.4 пром. и след като е бил осъждан за друго такова извършено престъпление – по чл. 343б, ал. 1 НК. Същите са подкрепени от показанията на разпитаните свидетели Г. Г. , Л. П. и К. Н. , последните двама от които са категорични, че подс. А. е управлявал лекия автомобил, приложените писмени доказателства и експертно заключение. Съдилищата в мотивите си са изложили подробни и убедителни съображения, за утвърждаване на обоснованият им извод, по приетите за установени фактически положения. Точно е посочено, на кои доказателства са изгражда вътрешната убеденост за виновността на подсъдимия, на кои свидетелски показания се дава пълна вяра и защо, и на кои не – стр. 3 от мотивите на решаващия съд и стр. 28 – на въззивния. Наличните противоречия в данните от гласните доказателствени средства, са били подложени на подробен и задълбочен анализ, съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Правната квалификация на деянието съответства на приложения в случая материален закон.становените данни от посочените гласни доказателствени средства, подкрепени и допълнени от експертното заключение и писмените доказателства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че с деянието си подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на посоченото престъпление.
По настоящото дело вътрешното убеждение на въззивната инстанция е формирано при условията на непосредственост, след като са били събрани и проверени при условията на чл. 315 и 316 НПК, всички възможни и необходими доказателства, за обективното, всестранно и пълно изясняване механизма на инкриминираното деяние. Данните от доказателствените средства, са оценявани в съответствие с тяхното действително съдържание. Поради това, направеното възражение в тази насока е неоснователно.
Посочените в искането възражения във връзка с този довод, са идентични с поддържаните пред въззивният съд, по реда на редовния способ за обжалване. Същият подробно се е занимал с тях и е изложил убедителни съображения, защо ги счита за неоснователни. Правилни са изводите, че по делото няма данни за твърдяната от защитата заинтересованост на полицейските служители, установили извършеното деяние, за липсата на съществени противоречия в показанията им. Без значение в случая, с оглед на главния факт от предмета на доказване в процеса – управлявал ли е подс. А. лекия автомобил след употреба на алкохол, са обстоятелствата бил ли е подаден сигнал за спиране и къде е спрял автомобила. Законосъобразен е направения извод, че обвинението е доказано по несъмнен начин и че е приложен законът, който е следвало да бъде приложен.
При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подс. Алексиев. За да са налице такива е необходимо, съдилищата да са нарушили правилата за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Въззивният съд по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви, обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник и възможност за устно изложение по направените доводи. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. А. , е анализирана подробно доказателствената съвкупност, чрез която е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК при постановяване на решението си, настоящият съдебен състав счита, че липсват нарушения свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, към които препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Без подкрепа от данните по делото са твърденията в искането, че досъдебното производство е било образувано без да са налице достатъчно данни за извършено престъпление и липсвали разпити на основни свидетели в тази фаза. Осъденият А. е бил заловен да управлява МПС, след употреба на алкохол, извършена химическа експертиза, установяваща концентрация от 1.4 пром. и след това образувано бързо полицейско производство, като са разпитани в качеството на свидетели Г. Г. и Л. П. , установили нарушението.
Лишено от основание е и релевираното оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне на размера му, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства за деянието и личността на дееца, които по смисъла на закона са от значение за отговорността му. Правилно са били отчетени от една страна положителните характеристични данни и трудовата ангажираност, а от друга – обремененото съдебно минало, установената алкохолна концентрация, липсата на правоспособност и недисциплинираността му като водач. В тази връзка, точно са приложени разпоредбите на чл. 54 НК, за индивидуализация на наказанието – определено на пет месеца лишаване от свобода, към законовия минимум и 200 лв. глоба, като по – нататъшно снизхождение, няма да способства за осъществяване целите на наказателната репресия по чл. 36 НК.
Законосъобразно са приложени и разпоредбите на чл. 68, ал. 1 НК, тъй като деянието по настоящото дело, е било извършено в определения изпитателен срок от четири години по присъда, по нохд № 11182/2002 г., на СРС, НК, 20-ти състав, влязла в законна сила на 04.01.2003 г., за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК и наложено наказание от една година лишаване от свобода.
Ето защо и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. К. А., от с. К., Соф., за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела, на влязлото в сила решение от 10.07.2008 г., по внохд № 936/2008 г., на Софийски градски съд, наказателна колегия,8-ми състав, с което е осъществен въззивен контрол на присъда от 12.12.2007 г., по нохд № 8994/2006 г., на Софийски районен съд, наказателна колегия, 9-ти състав.
Председател:
Членове: