РЕШЕНИЕ
N441
София, 29 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври…….…………………две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков……………………….
ЧЛЕНОВЕ: Елиана Карагьозова………………
Вероника Имова…………………..
при секретар…………..………….Л.Гаврилова………………………………….и в присъствието
на прокурора………….…………..Кр.Колова…………………………..изслуша докладваното
от председателя(съдията)…….Р.Ненков……………………………..……………………………..
наказателно дело № 491/2008 година.
С присъда № 88 от 04.12.2006 г. по н.о.х.д. № 490/2006 г. на Видинския окръжен съд е постановено:
1. Подсъдимият З. А. Н. е признат за виновен в това, че на 30.10.2000 г. в гр. В. в качеството си на длъжностно лице – директор на Областна дирекция “Земеделие и гори” – гр. В., нарушавайки и неизпълнявайки служебните си задължения, визирани в длъжностната му характеристика във връзка с чл. 24, ал. 1, чл. 33, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 36, чл. 75а, чл. 47, ал. 1, чл. 59, ал. 1, т. 8 от ППЗСПЗЗ, излизайки извън рамките на своята компетентност, установена съгласно разпореждания и пълномощно на министъра на з. , с цел да набави за К. П. К. облага, сключил с него договор за наем на 396.250 дка държавна земеделска земя и от това са настъпили значителни вредни последици за М. на з. и горите в размер на 2 819.49 лева, поради което и на основание чл. 282, ал. 2 НК е осъден на една година лишаване от свобода и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност за срок от една година.
Подсъдимият е осъден да заплати на М. на з. и горите сумата 2819.49 лева – обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане като до пълния предявен размер на 6069.12 лева гражданският иск е отхвърлен.
2. Подсъдимият З. Н. е признат за виновен и в това, че през м. юни – м. юли 2001 г. в гр. В. в качеството на длъжностно лице – директор на Областна дирекция “Земеделие и гори” – гр. В. нарушил задълженията си, визирани в длъжностната му характеристика във връзка с чл. 36 от ППЗСПЗЗ и Указания на МЗГ, превишил предоставените му от министъра на з. права по пълномощно К 001 – 43/31.01.2000 г., с цел да набави за К. М. К. имотна облага, комплектовал преписка и направил предложение до МЗГ, въз основа на което е издадена заповед № РД – 46 – 1274/04.07.2001 г., от което са настъпили значителни вредни последици за МЗГ в размер на 11 310.03 лева, поради което и на основание чл. 282, ал. 2 НК е осъден на две години лишаване от свобода и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност за срок от две години.
Подсъдимият е осъден да заплати на М. на з. и горите сумата 11 310.03 лева.
3. На основание чл. 23 НК на подсъдимия З е наложено общо наказание за двете престъпления – две години лишаване от свобода и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност за срок от две години, като на основание чл. 66 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
По въззивна жалба на подсъдимия З с нова присъда № 3 от 04.02.2008 г. по в.н.о.х.д. № 237/2007 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7 състав, горепосочената първоинстанционна присъда е отменена изцяло и вместо това е постановена оправдателна присъда и по двете обвинения по чл. 282, ал. 2 НК като са отхвърлени и съответните граждански искове.
Срещу новата присъда е подаден касационен протест с допълнение, изготвен от прокурор в Софийската апелативна прокуратура. К. основание за касационна отмяна подателят изрично е посочил неправилното приложение на материалния закон, но по същество е оспорил и някои фактически положения, възприети от въззивния съд, поддържайки по този начин и тезата за пороци при формиране на вътрешното съдийско убеждение относно правно-релевантните факти. Направил е искане за цялостна отмяна на второинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново въззивно разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа касационния протест само по отношение на оправдаването на подсъдимия за деянието от 30.10.2000 г., от което е бил облагодетелстван св. К. Не поддържа протеста в останалата част (за деянието от м. юни – м. юли 2001 г., от което е бил облагодетелстван св. К), защото установеното по делото престъпно посегателство не съвпадало с инкриминираните от обвинението фактически положения.
Представителят на гражданския ищец пледира за цялостно уважаване на протеста.
Подсъдимият, лично и чрез защитниците си, моли въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:
По отменянето на първоинстанционната присъда в частта за осъждането на подсъдимия по чл. 282, ал. 2 НК за деянието от 30.10.2000 г., от което бил облагодетелстван К. К. , и съответно постановеното оправдаване за това деяние:
В тази част касационният протест е основателен.
Въззивният съд изрично е констатирал, че фактическата обстановка по първоинстанционната осъдителна присъда е установена правилно. Приел е, че като директор на ОД “Земеделие и гори” – гр. В., представляващ министъра на з. и горите, подсъдимият З наистина е действал в качеството на длъжностно лице при сключването на договора от 30.10.2000 г. за отдаване под наем на 348.8 дка държавна земя в землището на гр. Г. на свидетеля К. На практика втората инстанция се е съгласила, че сделката е била извършена при съществени отклонения от съществуващия регламент – земята е била отдадена под наем без изобщо да започне и се проведе задължителната явна тръжна процедура, при липсата на търг наемателят бил третиран като единствен кандидат, а освен това, без надлежно основание, и като отговарящ на привилегированото положение на малоимотен или безимотен гражданин. Ползите за К. се състояли в по-благоприятните за него условия на договора, свързани със срока му на действие, размера на наемната цена и неспазване на изискването за предварителното й заплащане.
Фактически въззивният съд е основал решението си да оправдае подсъдимия Н по съответното обвинение единствено върху липсата на субективна с. на деянието по чл. 282 НК, а именно – пряк умисъл и специална цел. Това заключение обаче е изградено върху непълна, необективна и дори превратна оценка на събраните доказателствени материали – нарушение по чл. 14, ал. 1 НПК, довела в края на краищата и до неправилно прилагане на материалния закон.
Изводите за наличието или липсата в съзнанието на дееца на визираните в съответната норма от Особената част на Наказателния кодекс субективни представи на първо място трябва да се основават на анализ на обективното съдържание на неговото поведение. В тази насока втората инстанция е пренебрегнала обстоятелството, че подсъдимият З съвсем не е бил неопитен и неинформиран административен ръководител, а същевременно е допуснал редица отклонения от надлежното изпълнение на службата си, които еднопосочно и откровено са облагодетелствали К. К. Освен това, въпреки че самият въззивен съд в допълнително съдебно следствие е постановил да се проведе разпит по делегация на свидетеля К, същият съд напълно е игнорирал дадените показания. Прави впечатление, че те са съдържали информация, че лицата, подписали договора за наем, съвсем не са се запознали по повод на конкретната административна процедура, а още през 1992 г. са имали контакти във връзка “уреждане” на наследствен имот на разпитания свидетел по времето, когато подсъдимият е бил председател на Общинската поземлена комисия – гр. В., а също така, че към момента на сключване на инкриминирания договор за наем двамата са участвали в местното ръководство на една и съща политическа партия. Ако всички доказателствени материали се обсъдят задълбочено – поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно действителното им съдържание, изводът за наличието на субективната с. на деянието по чл. 282 НК би могъл да бъде и друг. Това трябва да бъде сторено при новото въззивно разглеждане на делото.
При липсата на касационна жалба от гражданския ищец следва да се приеме, че новата присъда е влязла в сила в частта, с която е бил отхвърлен съответния на деянието от 30.10.2000 г. граждански иск. Касационният протест се отнася само за наказателно-оправдателната част от въззивния съдебен акт. Нещо повече – той би могъл да ползва гражданския ищец, ако поначало прокурорът е оправомощен да предявява граждански иск в негова полза. Това обаче е допустимо само в хипотезата на чл. 51 НПК, която в случая очевидно не е налице.
По отменянето на първоинстанционната присъда в частта за осъждането на подсъдимия по чл. 282, ал. 2 НК за деяние от м. юни – м. юли 2001 г., от което бил облагодетелстван К. К. , и съответно постановеното оправдаване за това деяние:
В тази част касационният протест е неоснователен, въпреки че съображенията на въззивния съд за оправдаването на подсъдимия наистина не са законосъобразни, поради което не се споделят от настоящия касационен състав.
Втората инстанция превратно е третирала Заповед № РД 46-1274/04.07.2001 г. като императивно задължаваща подсъдимия З, представлявайки министъра на з. и горите, да сключи една действително неизгодна, неравностойна сделка за замяна на държавна земя със различни по площ земи (общо 16 парцела), предоставени като насрещна престация от К. К. По своето съдържание заповедта не съставлява нищо друго, освен разрешение от името на министъра да бъдат извършени разпоредителни действия с индивидуализирана държавна земя – 98.181 дка в землището на гр. В.. Тя не съдържа никакви данни за земите на насрещния заменител и дори в нея изобщо не се споменава неговото име. Нещо повече, заповедта-разрешение (вж. стр. 151в, сл.д. том 1) изрично очертава и рамките на предоставените на подсъдимия пълномощия – а именно да сключи договор за замяна при спазване на конкретно посочени нормативни изисквания, вкл. и “Методическите указания за извършване на замени на МЗГ”. Именно с тези указания подсъдимият Н, действайки в длъжностното си качество, не се е съобразил като на 11.07.2001 г. е сключил неизгодния за държавата и очевидно благоприятен за заменителя договор. Така не е изпълнил предписанията на по-горния административен орган, с което е нарушил и задълженията си, произтичащи от съответната длъжностна характеристика. В никакъв случай настоящата инстанция не може да се съгласи с тезата на въззивния съд, че деецът може да бъде оневинен по силата на чл. 16 НК, защото от една с. горепосочената заповед не е била неправомерна, а от друга – въобще не е била изпълнена от подсъдимия според предписаното в нейното съдържание.
В случая обаче касационната отмяна на оправдателната нова присъда е безпредметна, защото за констатираното съставомерно деяние няма надлежно повдигнато обвинение. Обвинителния акт, разглеждан като единство между обстоятелствена и заключителна част, третира като престъпно поведение не сключването на договора за замяна от подсъдимия на 11.07.2001 г., а една предварителна административно-канцеларска дейност като “комплектоване на преписка” и внасяне на “предложение”. Самото обвинение дори не е било в състояние да посочи в какво се състои неправомерността на тази дейност. От една с. няма данни, че именно подсъдимият сам е “комплектовал” преписката и формално е предложил на М. на з. и горите да даде положително становище-разрешение по конкретната оферта на К. К. , а именно – за замяна на индивидуализирани 16 броя частни имота с индивидуализирана държавна земя, но и да беше го сторил пак поведението му не би съставлявало нарушение или неизпълнение на служебни задължения, превишаване на власт или права, за да съответства на признаците на основания състав на чл. 282 НК. Обвинението не е поддържало, че деецът съзнателно е подвел министерството по повод на параметрите на подготвяната сделка или е укрил действителното съдържание на офертата на частния собственик. При това сами по себе си действията по “комплектоването на преписка” и внасянето на “предложение” не са били елементи на правно регламентирани дейност, за да могат да имат неправомерен характер.
Обвинителният акт очертава рамките на предмета на доказване и съответно – реализирането на правото на защита от с. на подсъдимия. След като по делото не е направено и изменение на обвинението съобразно чл. 287, ал. 1 НПК, не би могло да се стигне до осъждане по неповдигнато от фактическа и правна с. обвинение. Затова, независимо от посочената незаконосъобразност на мотивите на протестирания съдебен акт, оправдаването на подсъдимия като краен резултат не може да бъде отменено, поради несъставомерност на деянието, третирано като престъпно от обвинителната власт.
По настоящето дело възниква едно парадоксално положение – съдът да констатира съставомерно деяние, но да не е в състояние да постанови осъждане за него, поради това, че не е третирано като престъпно от прокурора. По принцип отговорността по чл. 282 НК може да възникне, ако визираната възможност за настъпване на “немаловажни вредни последици” по ал. 1 или настъпването на “значителни вредни последици” по ал. 2 се намират в причинно-следствена връзка с инкриминираното от обвинителната власт неправомерното поведение. В настоящия случай при сключването на договора за замяна на 11.07.2001 г. подсъдимият Н наистина е излязъл от рамките на предоставената му от министъра на з. и горите представителна власт. Това негово деяние обаче не е било инкриминирано от държавното обвинение, въпреки че точно то, а не предхождащият го административен акт от 04.07.2001 г., е имало онзи транслативен ефект, който е довел до неправомерно облагодетелстване на третото лице-заменител и настъпването на визираните в закона вредоносни последици.
По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ нова присъда № 3 от 04.02.2008 г. по в.н.о.х.д. № 237/2007 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7 състав, в частта, с която присъда № 88 от 04.12.2006 г. по н.о.х.д. № 490/2006 г. на Видинския окръжен съд е отменена в наказателно-осъдителната й част по чл. 282, ал. 2 НК за деянието от 30.10.2000 г., от което е бил облагодетелстван К. К. , и съответно е постановено оправдаване за същото деяние.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.
ОСТАВЯ В СИЛА горепосочената нова присъда в останалата й част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.