О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София, 01.12.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2887 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 173 от 27.05.2015г. по гр.д. № 131/2015г. на Добрички окръжен съд, с което е постановено следното: 1/ отменено е решение № 116 от 02.11.2014г. на Каварненски районен съд по гр.д. № 329/2012г. в частта на постановената отмяна на решенията на Общото събрание на етажната собственост на „Жилищна и търговска сграда”, състояща се от секции А, В и С, в УПИ ІІ-101 в кв.1 по плана на [населено място], проведено на 1.06.2012г., по т.7, 8 и 23 от протокола, по исковете на [фирма] и [фирма] и вместо това исковете на двете дружества за отмяна на посочените решения на Общото събрание на Етажната собственост, са отхвърлени; 2/ потвърдено е решението на Каварненски районен съд в частта по постановената отмяна на решенията на ОС на ЕС по т.7 и 8 от протокола по иска на [фирма]; 3/ отменено е решението на Каварненски районен съд досежно постановената отмяна на решението на ОС на ЕС по т.23 и вместо това искът на [фирма] за отмяна на това решение е отхвърлен; 4/ потвърдено е решението на районния съд за отхвърляне исковете на „К. Е. и [фирма] за отмяна на решенията по т.1-6 вкл. и по т.9-22 вкл. като процесуално незаконосъобразни, а на решенията по т.3, 9, 10 11, 15, 16 18 и 22 и като материално незаконосъобразни; 5/ отменено е решението на Каварненски районен съд за отхвърляне на иска на [фирма] за отмяна като процесуално незаконосъобразни на решенията пот.1-6 и 9-22 от протокола и вместо това е постановена отмяна на тези решения като процесуално незаконосъобразни; 6/ потвърдено е решението на районния съд за отхвърляне исковете по чл. 40 ЗУЕС на [фирма] за отмяна като материално незаконосъобразни на решенията по т.3, 9, 10, 11, 15, 16 , 17, и 22 от протокола; 7/ по отношение на разноските: осъдени са [фирма] и [фирма] да заплатят на Етажната собственост, представлявана от управителя Р. Б. по 4 441,56 лв., а [фирма] 3416,58лв. разноски за първоинстанционното производство; отхвърлено е искането на Етажната собственост за присъждане на разноски за въззивното производство.
С определение № 913 от 21.10.2015г. по реда на чл. 248 ГПК е оставено без уважение искането на дружествата въззивници „К. Е., [фирма] и [фирма] за изменение на решението в частта за разноските; оставено е без разглеждане искането на [фирма] за допълване на решението в частта за разноските чрез присъждане на направените от дружеството разноски за първоинстанционното производство. Това определение е предмет на самостоятелно обжалване с частна жалба по присъединеното частно производство – ч.гр.д. № 2886/2016г.
Касационна жалба е подадена от трите дружества ищци – [фирма], [фирма] и [фирма], всички чрез пълномощника адв. Я.. Жалбата обхваща отхвърлянето на исковете на [фирма] и [фирма] изцяло поради липса на материална легитимация, както и отхвърлянето на иска на [фирма] за отмяна на решенията по т.23 от протокола. Това са единствените части, които касаторите имат интерес да обжалват. В жалбата е посочено, че се обжалва решението и относно приетата от съда материална законосъобразност на решенията по т. 3, 9, 10, 11, 15, 16, 17, 18 и 22. Доколкото обаче тези решения са отменени като процесуално незаконосъобразни, то касационно обжалване в тази част е лишено от интерес.
Поддържа се на първо място в жалбата, че дружествата [фирма] и [фирма], макар и придобили право на собственост върху самостоятелни обекти в сградата след провеждане на общото събрание, имат право да оспорват законосъобразността на взетите решения, тъй като към момента на предявяване на иска по чл. 40 ЗУЕС те имат качеството на собственици на самостоятелни обекти. Останалата част от съображенията са свързани с обосноваността на изводите на съда досежно законосъобразността на отделните решения на Общото събрание.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че въпросът: как следва да се разпределят разходите за поддържане и управление на ЕС – поравно между отделните собственици или според площта на притежаваните от тях недвижими имоти, се решава противоречиво от съдилищата. Посочено е решение на Балчишки районен съд по гр.д. № 27/2014г. Следващите въпроси са поставени в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК и те са: 2/ разполага ли с легитимация да предяви иск по чл. 40 ЗУЕС лице, което е придобило недвижим имот в сграда с режим на етажна собственост, след провеждане на общото събрание, но преди изтичане на срока за оспорване на взетите решения; 3/ може ли Общото събрание на ЕС да определя някои самостоятелни обекти в сградата като такива, представляващи общи части на сградата; 4/ компетентно ли е общото събрание да вземе решение за определяне дали дадени самостоятелни обекти са обща част на сградата или са индивидуална собственост, при положение, че те имат самостоятелни кадастрални идентификатори и са с предназначение за бар, басейн, рецепция с лоби бар, склад, обществени тоалетни; 5/ как се определя дали комплекс от сгради представлява такъв от затворен тип; 6/ право на страната ли е да поиска назначаване на тройна експертиза при оспорване на единичната или съдът е длъжен служебно да я назначи.
Отговор на касационната жалба е представен от Р. Б., който е управител на Етажната собственост и от още 17 етажни собственици, всички представлявани от адв. В. Д.. В него са изложени съображения за правилност на обжалвания акт.
Касационната жалба, подадената от управителя на Етажната собственост и от участващите в делото етажни собственици, е върната с влязло в сила разпореждане на Добрички окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост на „Жилищна и търговска сграда”, състояща се от секции А, В и С, изградена в УПИ ІІ-101 в кв.1 по плана на [населено място], проведено на 01.06.2012г. Искът е предявен от три дружества [фирма], [фирма] и [фирма]. По отношение на второто и третото дружество е установено, че те са придобили правото на собственост върху самостоятелни обекти в сградата въз основа на договори за продажба, сключени с [фирма] на 02.07.2012г., т.е. след провеждане на общото събрание. Поради това въззивният съд е приел, че те не са материалноправно легитимирани да оспорват законосъобразността на взетите решения и е отхвърлил техните искове. В подкрепа на този извод съдът се позовал на Определение № 238 от 21.04.2011г. по ч.гр.д. № 131/2011г. на ІVг.о. на ВКС.
Досежно иска на [фирма] съдът на първо място е приел, че етажната собственост е възникнала чрез сделки на прехвърляне на обекти в построената от това дружество сграда, които сделки са сключени преди 1.05.2009г. когато влиза в сила Закона за управление на етажната собственост. Затова приложимият правен режим при възникване на етажната собственост е този на ПУРНЕС /отм./, а този режим не предвижда регламентация за „жилищен комплекс от затворен тип”, каквато има в ЗУЕС. След приемането на ЗУЕС е следвало в шестмесечен срок от влизане на закона в сила да се свика от етажните собственици общо събрание, което да избере управителни органи /§2 ПЗР ЗУЕС/. С пропускането на този срок правото на етажните собственици да свикат събрание е преклудирано и това може да бъде сторено само от кмета на общината или района /§3 ПЗР ЗУЕС/. В случая Общото събрание на 01.06.2012г. е свикано от 20 етажни собственици и е в нарушение на посочената разпоредба на §3 ПЗР ЗУЕС. Това обстоятелство, според Добрички окръжен съд, е достатъчно за отмяна на решенията като процесуално незаконосъобразни. Като краен извод съдът приема, че подлежат на отмяна като процесуално незаконосъобразни на това основание само решенията по т.1-6 и 9-22 от протокола. Решенията по останалите точки: 7, 8 и 23 са били отменени от първоинстанционния съд като материално незаконосъобразни и Добрички окръжен съд се е произнесъл по наведените във въззивната жалба на ответника доводи за неправилност на първоинстанционния акт в тази част. Намерил е, че действително подлежат на отмяна решенията по т.7 и 8 и е потвърдил отмяната им като материално незаконосъобразни. Единствено по отношение на решението по т.23 е счел, че искът е неоснователен и е отменил първоинстанционното решение, с което това решение е било отменено като материално незаконосъобразно; вместо това е отхвърлил иска на [фирма] за отмяна на решението по тази точка. Именно срещу тази част от решението е насочена касационната жалба на [фирма].
Визираното решение по т.23 съдържа седем подточки и е насочено към премахване на пречките пред етажните собственици да ползват общи части, за каквито са посочени басейн, рецепция и барове, магазин и фитнес-център. Решението е да бъдат сменени всички ключалки на входни и изходни врати на сградата и общите части на сградата; наказва се с глоба [фирма] за отказа му да предостави достъп до сградата и общите части, което се явява причина за смяната на ключалките; упълномощава се управителя да наказва всеки, който създава пречки за нормален достъп до общите части, включително басейни, рецепция и барове.
Установено е, че фитнес център, магазин, рецепция с лоби бар, склад и обществени тоалетни представляват самостоятелни обекти в сградата, заснети с отделни идентификатори, като според приложените нотариални актове са собственост на [фирма]. По т.8 от Протокола на ОС е взето решение за размера на вноските, дължими от собствениците на нежилищните обекти, за управлението и поддръжката на етажната собственост. Басейнът представлява съоръжение в УПИ, извън сградата, което по архитектурен проект е за лични нужди на собствениците на жилища; към него е втората сграда в имота, тази с идентификатор 050009.501.101.2, която е допълващо застрояване и има предназначение да обслужва басейна. При тези данни Добрички окръжен съд е приел, че в сградата освен жилищни обекти има и обекти с обслужващо предназначение спрямо жилищните. Всички те съставляват общи части по предназначение. Те са елементи на допълващо застрояване и съоръжения на техническата инфраструктура, притежавани в съсобственост от етажните собственици и подлежат на общо ползване. Поради това етажните собственици следва да имат достъп до тези обекти, а сключените от ищцовото дружество договори за предоставяне на услуги в тези обекти са непротивопоставими на етажните собственици. Въз основа на тези изводи е отхвърлен иска за отмяна на горепосочените решения по т. 23.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият поставен въпрос, за начина на разпределение на разходите за поддръжка и управление на етажната собственост, има отношение към решенията по т. 7 и 8 от протокола, които са отменени от съда. Касаторите нямат интерес от обжалване на решението в тази част, съответно и от разглеждане на този въпрос.
Следва да се допусне касационно обжалване втория правен въпрос, поставен в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, а именно: разполага ли с материалноправна легитимация да предяви иск по чл. 40 ЗУЕС лице, което е придобило самостоятелен обект в сграда с режим на етажна собственост, след провеждане на общото събрание, чийто решения се атакуват. Въпросът е решаващ за изхода на спора по исковете на дружествата [фирма] и [фирма]. По него не се установява наличие на задължителна съдебна практика. Цитираното в решението определение № 238 от 21.04.2011г. по ч.гр.д. № 131/2011г. на ІVг.о. на ВКС не разрешава този въпрос. С него е отменено определение за прекратяване на производство по иск по чл. 39 ЗК за отмяна на решения на Общо събрание на кооперация като е прието, че въпросът дали лицата, поискали отмяната, имат качество на член-кооператори, е част от предмета на делото и по него съдът следва да се произнесе след събиране на доказателства и изслушване на страните. Затова касационната обжалване следва да се допусне именно на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Третият и четвъртият от формулираните правни въпроси представляват по смисъла си един правен въпрос, който има отношение към изводите на съда досежно решението по т.23 от протокола. Същият може да бъде обобщен така: по какви критерии се преценява дали определен самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, представлява обща част по предназначение и компетентно ли е общото събрание на етажните собственици да решава този въпрос. Въпросът е определящ за изложените от въззивния съд съображения за законосъобразност на това решение. Отговор на въпроса е даден в Решение № 40 от 25.03.2016г. по гр.д. № 4994/2015г. на ІІг.о. Предвид различните изводи на въззивния съд следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Следващите два правни въпроса не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Въпросът за преценката дали един комплекс сгради представлява такъв от затворен тип по смисъла на ЗУЕС не е определящ за изхода на спора в обжалваната от касаторите част. А процесуалния въпрос относно допускането на тройна експертиза при оспорване на единичната не е свързан с конкретни оплаквания в касационната жалба. Видно, че въззивната инстанция е отказала да допусне тройна експертиза като е счела, че приетото заключение пред първата инстанция е достатъчно компетентно и обосновано, но доводи за процесуални нарушения в касационната жалба не са наведени.
В обобщение, касационното обжалване следва да се допусне по посочените два правни въпроса съответно на основание чл. 280, ал.1, т.3 и т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 173 от 27.05.2015г. по гр.д. № 131/2015г. на Добрички окръжен съд по касационната жалба на [фирма], [фирма] и [фирма].
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документи за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 40лв. за всеки от тях.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: