О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София, 01.07..2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3109 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение № 1217/14.06.2013г. по гр.д.№ 143/2013г. на Софийски апелативен съд е отменено частично решение № 1831/12.10.2012г. по т..д.№ 5273/2011г. на СГС и вместо това [фирма] е осъдено да предаде на основание чл. 108 ЗС на [фирма] изпълнителен лист, издаден на 21.07.2010г. по т.д.№ 520/2009г. на САС за сумата 601 107 лв. С решение № 274 от 27.01.2014г. по същото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в описанието на процесния изпълнителен лист, като е добавено съдържанието „ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба – 12.08.2004г. до окончателното плащане”
Постъпили са две касационни жалби, подадени от [фирма] с променено наименование [фирма] София против двете решения.
С първата касационна жалба № 8824/01.08.2013г. се прави оплакване за неправилност на основното решение, защото съдът е приел, че следва да има специално споразумение за предаване на фактическата власт върху изпълнителния лист без да съобрази споразумението между страните, постигнато след издаване на листа от 04.08.2010г., не е преценил, че е налице основание за държане на изпълнителния лист от длъжника, защото с това споразумение, вземането по листа е погасено.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса: когато предмет на иск по чл. 108 ЗС е изпълнителен лист и вземането по него е погасено следва ли да се уважи този иск? Окончателното уреждане на отношенията между страните по повод на дълга по изпълнителния лист поражда ли правно основание, последния да бъде предаден на длъжника и да се намира у него.3. необходимо ли е когато уреждат отношенията си по повод задължението, за удовлетворяване на което е издаден изпълнителния лист, страните изрично да уговорят предаването на същия от кредитора на длъжника, респективно необходимо ли е страните да направят в споразумението си относно дълга изрична уговорка за това, че длъжникът има право да държи изпълнителния лист. По тези въпроси се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
С втората жалба се обжалва решението за поправка на очевидна фактическа грешка с твърдение, че това решение е неправилно, тъй като изпълнителният лист е достатъчно индивидуализиран с посочване на датата и номера на делото, по което е издаден и описване на вземането, което материализира не е било необходимо, не е имало очевидна фактическа грешка, поради което и молбата не е следвало да се уважава.
Ответникът по касация [фирма] /ответник и по иска/ взема становище за основателност на жалбата и за допускане до касационно обжалване и по двете жалби
Ответникът по касация [фирма] /ищец по иска/ не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск по чл. 108 ЗС от [фирма] против [фирма] и [фирма] за ревандикация на изпълнителен лист, издаден на 21.07.2010г. по т.д.№ 520/2009г. на САС за сумата 601 107 лв. ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба – 12.08.2004г. до окончателното плащане. Искът е уважен само по отношение на жалбоподателя [фирма]. Присъдената сума по изпълнителния лист е стойността на разходи, необходими за поправка на некачествено извършени СМР по договор за строителство между страните от 01.10.2002г. След постановяване на въззивното осъдително решение е издаден процесния изпълнителен лист и по него е образувано изпълнително дело № 201078704001137 при ЧСИ М.Д.. Управител на [фирма] е бил А. Б., който на 02.08.2010г. прехвърля с договор с нотариална заверка всичките си дялове на Х. Ч. и е взето решение последния да стане управител. На 03.08.2010г. е заявено искане за вписване в Търговския регистър на новите обстоятелства – прехвърляне на дяловете и смяната на управителя, а вписването е извършено на 18.08.2010г. На 04.08.2010г. е сключено споразумение между [фирма], представлявано от Б. и двете ответни дружества, с предмет да уредят изцяло отношенията си по повод търговското дело и образуваното изпълнително дело № 201078704001137 на ЧСИ М.Д.. [фирма] е признала неоснователността на претенцията за вземането си по изпълнителния лист и се отказва от тях, а дружествата-длъжници са се отказали от своята претенция за неполучена част от цената по договора за строителство в размер на 2 283 654 лв. Заверени са нотариално молби за отказ от иска и от въззивната жалба и за прекратяване на изпълнителното дело и връщане на изпълнителния лист. На 05.08.2010г. е подадена молба от Б. за прекратяване на изпълнителното дело и връщане на изпълнителния лист. Искането е уважено, като върху молбата е отразено получаването от Б. на изпълнителния лист. Възивното решение обаче е потвърдено с решение № 118/11.07.2012г. по гр.д.№ 537/2011г. на ІІ т.о. на ВКС. Молбата на [фирма] за издаване на дубликат от изпълнителния лист е оставена без уважение с решение от 16.12.2012г. по същото дело, поради това, че по делото е установено, че изпълнителния лист се намира у длъжника [фирма].. Този факт е потвърден и от приетите от въззивната инстанция документи: протокол от 29.06.2011г. по ДП 1/2011г. на О.-Л. и протокол от 27.11.2012г. по проведеното по същото дознание н.о.х.д. № 457/2012г. на Окръжен съд-Велико Търново.
Първата инстанция е отхвърлила иска, като е приела, че не е установено към момента на предявяване на иска дали изпълнителния лист е във фактическа власт на ответниците. Прието е за неоснователно възражението на ищцовото дружество, че споразумението е недействително, защото е сключено без представителна власт, тъй като към момента на сключването му и нотариалната заверка на подписите на представителите на страните по него, по отношение на третите лица Б. все още е бил представител и споразумението поражда действие. По съдържание, макар да не е споразумение за прихващане, то урежда отношенията между тях по повод договора за строигелство и погасява вземането по изпълнителния лист, поради което той дори да се държи от ответниците, то не е без основание.
Въззивната инстанция не е възприела последния извод. Приела е, че изпълнителния лист като процесуална ценна книга материализира правомощието на кредитора по него да иска принудително изпълнение, а ако вземането е погасено, то на основание чл. 439, ал.2 ГПК, длъжникът може да оспори вземането до колкото споразумението е подписано след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист.
Относим към спора по предявения ревандикационен иск с оглед приетото от въззивния съд е въпроса „окончателното уреждане на отношенията между страните по повод на дълга по изпълнителния лист поражда ли правно основание, последния да бъде предаден на длъжника и да се намира у него. Казусът е специфичен и по него няма съдебна практика, поради което по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Тъй като решението за поправка на очевидна фактическа грешка е едно цяло с основното решение, се допуска касационно обжалване и на това решение.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1217/14.06.2013г. по гр.д.№ 143/2013г. на Софийски апелативен съд и на решение № 274 от 27.01.2014г. по същото дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на първото решение по касационни жалби на [фирма] с променено наименование [фирма] София.
Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационните жалби по същество в размер на 6011 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: