8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
гр. София, 10.06.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1000 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. Б., [населено място], представляван от адв. Т. Г., срещу решение № 2247 от 05.12.2014г. по гр.д. № 1696/2014г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 05.12.2013г. по гр.д. № 3013/2013г. на СГС, ГО, 2 състав, в частта му за отхвърляне на предявения от касатора Т. И. Б. против [фирма] иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лева до 100 000 лева, за отхвърляне на иска за имуществени вреди за разликата над 5 110 лева до пълния предявен размер от 12 110 лева, и за осъждане на Т. И. Б. да заплати на [фирма] сумата 1920,07 лева.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и съдебната практика. Поддържа, че въззивният съд не е изложил мотиви във връзка с отмяната на решението за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, поради които не може да се установи каква е действителната му воля. Касаторът твърди, че въззивният съд неправилно е приложил нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД, като е приел, че в процесния случай е налице съпричиняване от негова страна по отношение на едно от получените увреждания, без обаче да съобрази, че в случая по делото е останало неустановено, дали процесният автомобил е бил снабден технически с предпазен колан на мястото, на което е седял, и че той е имал обективната
възможност да се предпази, но не го е направил. Поддържа, че по делото не са били събрани категорични доказателства за наличието на пряка причинна връзка между непоставянето на предпазен колан и получените увреждания по прешлените. Счита още, че въззивният съд неправилно е определил занижен размер на присъденото в полза на касатора застрахователно обезщетение, като не е извършил и правилна преценка на всички обстоятелства, имащи значение за определяне на справедливия размер по чл.52 ЗЗД, като характерът на увреждането, допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с установената практика на ВКС и на съдилищата:
1. Дали въззивният съд следва съгласно чл.236, ал.2 ГПК в решението си задължително да се произнесе с мотиви, в които да се обсъдят направените във въззивната жалба възражения и да съдържат фактическите и правни изводи на решаващия състав – противоречие с решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 166 от 15.07.2013г. по гр.д. № 1285/2012г. на ВКС, ГК, III г.о., т.19 от ТР № 16 от 04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС;
2. Може ли изводът на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно същият да бъде доказан по категоричен начин, без каквито и да било съмнения – решение № 99 от 08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о.;
3. Достатъчно ли е, за да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, да се докаже единствено обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил и не е ползвал предпазен колан или намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан – противоречие с решение № 99 от 08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, II т.о.;
4. Следва ли съдът при прилагането на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1986г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост – противоречие с т. II на Постановление № 4/68г. на П., решение № 99 от 08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 158 от 28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на ВКС, ТК, I т.о.;
5. Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с указаните в Постановление № 4/68г. на П. и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обзценяването на лева и нарастването – противоречие с решение № 99 от 08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 66 от 03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о.
Ответникът ЗК [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че сочените в жалбата основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК не срещат подкрепа в изложението на касационните основания и в самата жалба. Поради това счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за установено настъпването на 13.01.2013г. на ПТП, при което е пострадал ищецът, за което е виновен водачът на л.а. „БМВ”, модел „318” Е. Д.. Приел е за установено, че това виновно противоправно поведение на водача се намира в пряка причинна връзка с някои от претърпените от ищеца травматични увреждания, наложили разходване на парични средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано със значителни болки и страдания, главно от емоционален характер, в резултат на преживения психически стрес от създалата се ситуация и главно причинените травми на лявата ръка. Въззивният съд е приел за доказано от фактическа страна, че вследствие удара ищецът е получил следните травматични увеждания: счупване на четвърти, пети, шести и седми гръдни прешлени; контузия и разкъсно-контузна рана на челото и дясното ухо; счупване вляво на лъчевата кост на типично място; счупване на външния глезен вляво. За възстановяване на гръдните прешлени са били направени гръбначна стабилизация и невромониториране, а за излекуване на глезена е била поставена имобилизационна наглезенка. Уврежданията са били тежки и възстановителният период е продължил около една година, като болките и страданията са били особено интензивни през първите два-три месеца с постепенно затихване към края на периода на възстановяване. Към момента на прегледа ищецът е бил със самостоятелна походка, наличие на груб белег на дясната вежда, деформирана дясна ушна мида, ограничени движения на левия глезен, лявата китка и намалена подвижност на гръбнака, както и наличие на вертикален оперативен белег с дължина 21-22 см. и ограничено движение на левия глезен. Приел е, че в бъдеще обемът на движение на снагата на ищеца ще остане такъв, какъвто е бил установен при прегледа, а при висока влажност, натоварване или рязка промяна във времето може да има неприятни усещания до явна болка в местата на счупванията. С оглед на това и предвид обстоятелството, че към датата на ПТП ищецът е бил на 17 години, е достигнал до извода, че общият размер на обезщетението следва да бъде намален от 100 000 лева на 80 000 лева, от които 40 000 лева – обезщетение за четири счупени прешлена и 40 000 лева – за останалите травми.
Въз основа на заключенията на вещите лица въззивният съд е приел, че увредата на гръбначния стълб на ищеца се пада между двете лопатки – място, което по принцип при поставен предпазен колан е защитено от облегалката на седалката, и имайки предвид защитната фрактура на лявата китка и увредите по главата, по-вероятно е ищецът към момента на ПТП да е бил без поставен предпазен колан. Изложил е съображения, че при правилно поставен предпазен колан движението на снагата на ищеца би се увеличило, крайниците и главата не се задържат от колана и могат да извършват свободно движения в пространството и с оглед на това вещото лице е направило извод, че най-вероятно към момента на ПТП ищецът е пътувал без поставен презпазен колан. Въз основа на изложеното въззивният съд е счел за основателно възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като според вещото лице ако пострадалият е бил с поставен колан, уврежданията на прешлените не биха настъпили. Счел е за неоснователни възраженията на ищеца за липсата на компетентност на вещото лице-ортопед, а по въпроса, има ли автомобилът изобщо колани, е приел за ноторно известно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че автомобилите с марка „БМВ” са снабдени технически с обезопасителни колани. Въз основа на изложеното въззивният съд е счел за доказано, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДвП и в случай, че е бил с поставен такъв, той не би получил увреждания на прешлените. Съобразил е заключението на вещото лице, че коланът би предпазил само прешлените, но не и крайниците на главата, поради което е приел, че следва да приложи различен процент съпричиняване спрямо различните телесните повреди. По тези съображения е счел, че обезщетението за увреждането на прешлените от 40 000 лева следва да бъде намалено с 1/2 , т.е. 20 000 лева. Поради това въззивният съд е приел, че следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер общо на 60 000 лева и при наличието на решение за поправка на очевидна фактическа грешка, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди е определен на 50 000 лева, в тази част решението следва да бъде отменено, а искът уважен за още 10 000 лева.
Въззивният съд е приел, че искът за обезщетение за имуществени вреди е доказан до размер от 12 110 лева, от които ищецът е заплатил 8 000 лева за гръбначна стабилизация; 2 000 лева – за невромониториране; 110 лева – за имобилизационна наглезенка. Взел е предвид, че първите разходи са свързани с лекуването на увредените прешлени, като общо заплатената сума е 10 000 лева и с оглед установеното съпричиняване е намалил тази сума до 5 000 лева. Приел е, че третият разход е направен за лекуване на счупването в глезена и следва да бъде присъден изцяло.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Процесуалноправният въпрос относно задължението на въззивния съд да мотивира решението си по съществото на правния спор, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и обсъди доводите на страните и изложените във въззивното производство оплаквания, не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Този въпрос е формулиран с оглед твърденията на касатора, че въззивният съд не е изложил никакви мотиви защо приема, че въззивната му жалба е основателна и следва да се отмени първоинстанционното решение за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка. Доколкото направеното от касатора във въззивната му жалба искане за отмяна на първоинстанционното решение за поправка на очевидна фактическа грешка е уважено, за него не е налице интерес от обжалване на въззивното решение в тази част. Поради това, тъй като формулираният процесуалноправен въпрос не е свързан с решаващите изводи на въззивния съд по предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, той не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Формулираните в изложението материалноправни въпроси, относно определянето на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и влияе ли се той от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и относно приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД – доказване на съпричиняването на вредата, са релевантни за делото, тъй като от отговора им зависи изходът на спора.
По отношение на материалноправните въпроси, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика – решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. При определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии, в това число претърпените от ищеца увреждания, проведеното лечение, периода на търпените болки и страдания, настоящото му състояние и прогнозата за отзвучаване на оплакванията, датата на настъпване на увреждането и възрастта на ищеца към този момент, и е определил обезщетение в размер на 80000 лв., с което не се е отклонил от посочената практика на ВКС по въпроса за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
По материалноправните въпроси относно приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и доказване на съпричиняването на вредата е постановена задължителна съдебна практика – решение № 99 от 08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно която при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание на чл.51, ал.2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При произнасяне по формулираните материалноправни въпроси въззивният съд се е отклонил от формираната задължителна практика, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, поради което не следва да заплаща държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2247 от 05.12.2014г. по гр.д. № 1696/2014г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 05.12.2013г. по гр.д. № 3013/2013г. на СГС, ГО, 2 състав в частта му за отхвърляне на предявения от касатора Т. И. Б. против [фирма] иск за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лева до 80 000 лева, за отхвърляне на иска за имуществени вреди за разликата над 5 110 лева до 10 110 лева и за осъждане на Т. И. Б. да заплати на [фирма] сумата 1920,07 лева.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2247 от 05.12.2014г. по гр.д. № 1696/2014г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 05.12.2013г. по гр.д. № 3013/2013г. на СГС, ГО, 2 състав в останалата му обжалвана част.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: