РЕШЕНИЕ
№ 442
София, 19.05. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и десета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 989/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 5 ГПК.
Образувано е по молба на Р. В. Р. чрез пълномощника й а. К от АК гр. С., за отмяна на влязлото в сила решение от 17.03.2008 г. по гр. д. № 13771/07 г. на Софийския районен съд в частта, с която е допусната делба на апартамент в гр. С., ж. к. “К”, бл. 211, вх. А, ет. 3. Молителката твърди, че поради нарушаване на съответните правила не е била надлежно представлявана. Иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, като освен съдържащите се в делото доказателства по твърдяното основание за отмяна, с молбата представя и писмени доказателства.
Ответникът С. В. Р. счита молбата за отмяна за недопустима, а по същество – за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С влязлата в сила част на съдебното решение, предмет на молбата за отмяна, е допусната делба на апартамент в гр. С., ж. к. “К”, придобит по наследство, при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки съделител.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Р. В. Р. чрез пълномощника й а. М. Б. , за делба на апартамент в гр. С., ул. “..
Имотът, предмет на молбата за отмяна, е включен в делбената маса на основание чл. 278, ал. 2 ГПК /отм./ по искане на ответника С. Р. , срещу което, както и във връзка с наличието на съсобственост, не са били заявени възражения както от процесуалния представител, така и от ищцата, присъствала лично в заседанието на 14.03.2008 г.
Искането за отмяна се обосновава с клаузите на пълномощно, с което а. М. Б. е упълномощен за осъществяване на действия по процесуално представителство за имота по исковата молба, находящ се на ул. “.. Твърди се, че пълномощното касае само този имот, тъй като молителката знаела, че апартаментът в ж. к. “К” не е наследствен, защото е завещан на нейната дъщеря В. Д. от собственика В. Р. М. със саморъчно завещание от 28.10.1985 г. Затова и пълномощното не легитимира пълномощника в процес за делба и на друг имот и всички действия по този повод са опорочени, а ищцата не е била редовно представлявана за имота в ж. к. “К”. По тази причина тя не е заявила и възраженията си, а тъй като живее и работи почти целогодишно в чужбина, за решението по допускане на делбата е узнала едва през месец май 2009 г.
При липсата на доказателства, установяващи различно от твърдението във връзка с времето на узнаване на влязлото в сила решение, следва да се приеме, че молбата за отмяна от 02.06.2009 г. е подадена в законоустановения тримесечен срок.
Разгледана и на двете основания – по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, които следват от изложението и от представените доказателства – копия от: саморъчно завещание на В. Р. М. от 28.10.1985 г., протокол от 14.05.1992 г. за обявяване на завещанието, молба по н. д. № 397 и удостоверение за постоянен адрес на В. Д. , молбата за отмяна е неоснователна.
Съгласно чл. 303, ал. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да поиска заинтересованата страна, а това е страната, за която решението е неблагоприятно. В случая решението е благоприятно за молителката поради това, че придобива права, които тя отрича да притежава. Затова за нея не е налице общата предпоставка на закона да иска отмяна на влязлото в сила решение като неправилно.
В разглеждания случай с подадената молба за отмяна се цели установяване, че правото на собственост принадлежи на трето, неучастващо в процеса лице, в чиято полза е направено завещателно разпореждане. Молителката би имала право на молба за отмяна, ако оспорваше действителността на завещанието или претендираше намаляване на завещателното разпореждане, но не и поради непредявено възражение против искането за приобщаване на имота към делбената маса.
В производството по допускане на делба се установява дали съществува и между кои лица съсобственост, за кои имоти и каква е частта на всеки сънаследник – чл. 282, ал. 1, изр. 1 ГПК /отм./. Делбата, като особено исково производство, дава възможност да бъдат разгледани множество искове – за делба и на други имоти, наред с тези по исковата молба /чл. 278, ал. 2 ГПК – отм./, за оспорване на произхождение, на осиновявания и др., искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения /чл. 281 ГПК – отм./. Валидното упражняване на правото на насрещната страна да включи в делбената маса и други наследствени имоти не налага необходимост от допълнително изрично упълномощаване на пълномощника на ищцовата страна, нито пък липсата на такова съставлява ненадлежно представляване на ищеца по отношение на имота, включен в предмета на делбата по реда на чл. 278, ал. 2 ГПК /отм./. Възприемането на поддържаната от молителката теза означава да се възпрепятства пълното изследване на съсобствеността, определянето на обема права на всеки съделител и на имотите, за които съществува съсобственост, в противовес с целта на делбеното производство. Наред с това ищцата се е явила лично в съдебното заседание на 14.03.2008 г., когато в устните състезания пълномощникът й е изразил становище да се допусне делба и на двата имота, и не е възразила срещу това, нито е оспорила извършените от него действия като такива без представителна власт.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от Р. В. Р. чрез пълномощника й адв. К от АК гр. С., за отмяна на влязлото в сила решение от 17.03.2008 г. по гр. д. № 13771/07 г. на Софийския районен съд в частта, с която е допусната делба на апартамент в гр. С., ж. к. “К”, бл. 211, вх. А, ет. 3, на основание чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: