3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
С., 19.05. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА
гр.дело № 40/2017год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Ч. от [населено място], подадена чрез адвокат И. А., срещу въззивно решение №240 от 20.10.2016г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 205/2016г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено Решение № 102 от 01.03.2016г. по гр.д. № 49/2015г. по описа на Дупнишкия районен съд, в частта, с която е развален, на основание чл. 87, ал. 3, изр. 1 от ЗЗД договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 01.08.2006г., обективиран в Нотариален акт № 77, том II, рег. № 2205, дело № 250 на нотариус А. Р., с район на действие Д., с който Й. Б. Т. е прехвърлил на С. С. Ч. следния недвижим имот: ј ид.ч. от апартамент № 4 с идентификатор 68789.18.1.1.4. по кадастрална карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на А., с обща площ от 103,94 кв.м., ведно с ј ид.ч. от мазета №1 и № 2, при съседи: от изток – дворно място; от запад – дворно място и коридор; от север – дворно място; от юг – коридор и мазе № 3, ведно с ј ид.ч. от помощна стая № 1, при съседи: от изток – помощна стая № 6; от запад – стълбище; от север – коридор; от юг – дворно място, ведно с ј ид.ч. от гараж № 1 с идентификатор 68789.18.1.1.10. по кадастрална карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на А., ведно с ј ид.ч. от 13,20 % от общите части на сградата и правото на строеж, която сграда е с идентификационен № 68789.18.1.1 по кадастрална карта на кадастъра, като сградата попада в поземлен имот с идентификационен № 68789.18.1., адрес: [населено място], [улица], с обща площ на цялата сграда: 337 кв.м., предназначение: жилищна сграда – многофамилна, срещу задължението на С. С. Ч. да поеме гледането и издръжката на Й. Б. Т. докато е жив, поради неизпълнение на същото задължение, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. С. Ч. срещу Й. Б. Т. иск за трансформация на същото договорно задължение в парично.
Въззивното решение в останалата му част, с която е обезсилено Решение № 102 от 01.03.2016г. по гр.д. № 49/2015г. по описа на Дупнишкия районен съд, в частта, с която е развален договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 01.08.2006г., обективиран в Нотариален акт № 77, том II, рег. № 2205, дело № 250 на нотариус А.Р., с район на действие Д., с който е прехвърлена собствеността на С. С. Ч. върху горницата над ј ид.ч. до ? ид.ч. от гореописания недвижим имот, е извън предмета на касационното обжалване и е влязло в сила.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост, евентуално – за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане и произнасяне по предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване с поддържаните твърдения за недопустимост на решението. Посочва, че след като получил от първоинстанционния съд препис от постановеното решение, което е и обявено и в информационната система на съда, констатирал, че в същото липсва произнасяне/ липсва диспозитив/ по предявения от него иск за трансформация, подал своевременно искане за допълване на същото. Това искане не било разгледано от съда, не била изпълнена процедурата по допълване, а съдът единствено подменил хартиения носител на написаното по делото решение и приложил в кориците на делото коригирано такова с вече допълнен диспозитив и по този иск. Поради изложеното счита, че въззивният съд се е произнесъл по иск, по който първоинстанционния не се е произнесъл, и без да извърши преценка на релевираните във въззивната жалба оплаквания в тази насока е осъществил инстанционен контрол по приложения в кориците на делото съдебен акт. В този смисъл касаторът повдига процесуалноправните въпроси, уточнени от съда: При различие в съдържанието на обявен по надлежен ред съдебен акт и необявен съдебен акт, по отношение на кой от тях следва да развие процедурата по чл.250 / чл.247 / ГПК? и Когато сезираният с молба по чл.250 / чл.247/ ГПК съд е отказал да я разгледа по същество, какъв е предмета на проверката от по-горестоящата инстанция?
Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос, който не е посочен от жалбоподателя. В случая, уточнените от съда процесуалноправни въпроси, посочени по-горе въз основа на наведените от касатора съображения, са от значение за процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение.
Предвид гореизложеното, тъй като е налице вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, а преценката за неговата валидност и допустимост следва да се извърши с решението на касационната съдебна инстанция, то касационното обжалване следва да се допусне.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №240 от 20.10.2016г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 205/2016г. в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора С. С. Ч. в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 25,00 лв., както и, че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната, а производството – прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване на председателя на ІІІ ГО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: